Intel SCC, 48-ядрен процесор в действие

Intel SCC, 48-ядрен процесор в действие

В раздел: Новини от на 23.05.2010, 5,117 показвания

SCC (Single Chip Cloud) Computer – под това наименование беше представена тестовата платформа на компанията Интел в чието сърце се намира ранен прототип на 48-ядрен х86-съвместим процесор, част от изследователската програма “Terascale”.

Дънната платка, наименувана “Copper Ridge”, помещава специализиран чипсет с активно охлаждане, осем DIMM слота за памет, един SO-DIMM слот за видеопамет и набор от най-различни стандартни и нестандартни портове и контакти. Забележителното е, че няма SATA портове за свързване на твърди дискове, като системата зарежда от обикновено USB устройство с флаш-памет.

Самият 48-ядрен процесор, заедно с охлаждането си, е разположен стратегически между DIMM слотовете за памет, свързвайки се с тях посредством вграден 4-канален DDR3-съвместим контролер. Интел не споменава точната работна честота на SCC прототипа, но загатва, че стойността е в границите на процесорите от Атом серията — между 1,60 и 1,83 GHz. Самата 48-ядрена архитектура представлява монолитно изпълнение с 24 на брой двуядрени мини-процесора, като всяка “двойка” използва споделена L2 кеш-памет. Архитектурата не поддържа съгласуване на съдържанието между 24-те L2 кеша с цел опростяване на цялата схема, като вместо това разчита на програмното осигуряване за оптимална синхронизация и натоварване на всички ядра. За сметка на това, ядрата на чипа са взаимно свързани чрез рутираща мрежа с голям пропускателен капацитет от 256 GB/сек., давайки минимално закъснение при обмена на данни и информация. Разбира се, всичко това ще лежи върху плещите на програмистите, за да настроят кода си за оптимално изпълнение.

Енергоспестяващите възможности също са впечатляващи. Според типа на натоварване, елетропотреблението на чипа може да се изменя в границите между 25 и 125 вата. Всеки двуядрен мини-процесор може да има собствена работна честота — или 24 честотни домейна общо, а всяка група от 4 двуядрени микропорцесора (8 ядра) има собствено захранване с независима стойност на напрежението. И отново, всичко това може да се управлява програмно и така енергопотреблението да се нагажда, според комплексните нужди на приложната среда.

В заключение, SCC е по-скоро опит да се предложи една по-достъпна среда за развойни действия и проучвания на методи и технологии, които тепърва ще настъпват в практическото си приложение, като широкомащабна виртуализация и т.н. “cloud computing”.

Източник: xbitlabs.com






Етикети: , , , ,


Един коментар

  1. 1 qwerty // 23.05.2010 в 22:39

    Ако онова на екрана е Mandelbrot бенчмарка, интересно ми е за колко време ли го минава :)