XGI Volari V8

XGI Volari V8

В раздел: Ревюта от на 5.08.2004, 3,951 показвания

Макар през последните години на пазара на графичните ускорители да останаха само две наистина конкурентноспособни от гледна точка на върхова производителност на продуктите им компании ATi и nVidia (Intel са буквално в свой собствен сектор от пазара :), все още от време на време излизат предложения от някои от по-малките производители, достойни за похвали. VIA, Trident и SiS са основните играчи на този “втори” пазар и между тях нерядко има борба, която се свежда обикновено до подобрения във различните вградени 3D ускорители и понякога излизане на нов продукт от нисък клас. Разбира се, не е рядкост и със сигурност сте чували приказки от типа “ние правим с 50 милиона транзистора (например) каквото nVidia и ATi със 100 милиона”. Но както всички знаем добре – чудеса поне при видеокартите не се случват.

Най честият проблем когато говорим за продукти, които излизат не от ATi или nVidia за разработчиците на игри и желанието им да съдействат на новите компании. Докато никой от тях не може да си позволи лукса да пренебрегне ATi (или респективно nVidia) дори когато става въпрос за “meant to be…” игри, съвсем спокойно тестовете с видеокарти, които нямат висока популярност, още повече – не се намират лесно, остават на заден план. Такива продукти трябва да изчакат една игра да излезе, след което програмистите в екипа да се захванат и да оптимизират и пипат из драйверите докато постигнат достатъчна съвместимост. Да, разбира се, най-често това не се налага, нали уж повечето игри имат просто определени изисквания, всичко, което отговаря на тях трябва да е достатъчно… Чували сме всичко това, факт е обаче, че игрите вървят най-често по-добре на платформата, с която са разработвани (с малки изключения или пък когато говорим за доста по-добър хардуер). Още повече програмистите в някоя малка (в сравнение с двата гиганта) компания далеч не са екип, подобен на тези в nVidia или ATi, че да смогват с всички тези заглавия и своевременното пускане на нови драйвери. Подобни компании оставят популяризирането на продуктите си обикновено на големите дистрибутори на пазара – когато има евтини решения, винаги има кой да ги продава, независимо колко добри са ;). Миналата година обаче на същия този сектор от пазара на видеокарти се появи играч, който показа нещо почти революционно (не и първо по рода си!) и се прицели директно в най-високия клас видеокарти – когато на върха стояха GeForce 5×00 и ATi 9x00Pro. Този производител се наричаше XGI и представи първата “серийна” видеокарта с две GPU и пълна хардуерна поддръжка на DirectX 9. Подобни решения преди това имаше от страна на ATi (за някои визуализационни системи, на изключително високи цени), а ако се върнем назад във времето няма как да пропуснем 3Dfx и отново ATi. Никога обаче подобно решение не е придобивало значителна популярност – високи цени, проблеми в игрите и т.н., и т.н. Днес SLI се завърна и въпреки времевата разлика в представянето на продуктите няма как да не направим известни сравнения между тях, но за това – когато му дойде времето ;).

XGI е нещо като дъщерна компания на SiS. За разлика от S3 и VIA, които са свързани обаче, XGI е изцяло отделена от компанията майка. Продуктите от фамилията Volari са първите и досега така и не намериха своята реализация и място на пазара. Причината е основно нежеланието на различните марки да се хвърлят в авантюри с недомислени дизайенрски и инженерни решения, както бе случай с Xabre на SiS преди време, защото са причина за загуби. XGI обаче не се отказаха и в крайна сметка продуктите им вече се предлагат под собствена марка – решение, колкото и странно, толкова и логично, а и дори ATi никога не са спирали да го правят.


Всеки от нас, ентусиастите на тема хардуер е искал да “се докопа” до Volari V8 Duo (топ-члена на фамилията ;)), но в крайна сметка се задоволихме и с по-малко – Violari V8. Малко по-долу има сравнителна таблица на някои от характеристиките на различните видове “Volari”-та. Проблем е да кажем коя точно по “сила” се явява V8, защото в началото беше обявена и V5 Duo, която на теория трябваше да е по-добра (поне на хартия – два, макар и поорязани процесора V5). На практика има версия V8 Ultra, която е с много по-бърза памет (а това се оказва важно за тези видеокарти, както ще се убедите) и следва V8 Duo, която е съставена от два V8 Ultra (по спомени единствено Club3D пусна такава и то с намалени честоти на ядрата).

Отсега е редно да споменем и цената на тази видеокарта – нямаме представа колко е точната крайна такава, но картата е насочена като конкурент на слабите GeForce 5200Ultra/5600/5700LE (последния го нямаше когато се появи V8) и Radeon 9600 (Pro и XT версиите, че дори обикновената, не “LE” версия са по-бързи от продукта на XGI) и цената и е близка – между 100 и 120 долара поне по времето, когато получихме нашето V8. Макар да е вид избързване със заключенията – ако цената се смъкне под 100 долара, картата ще е езгодна покупка. Все пак се задава (поне на теория) ново намаление на цените на старите видеокарти на nVidia и ATi, и то точно на тези от ниския клас (високия клас все още се надяваме да не бъде направо “заличен”) и Radeon 9600 и GeForce 5700 и вариантите им за PCI-Express ще паднат под 100-доларовата граница (дано, нека не се правим на пророци), а така място за V8 трудно ще се намери. Интересен е и Volari V5, защото е на особено ниска цена, за съжаление той също е недостъпен поне за нас в момента.

Честота на ядрото

Чесотта на паметта

Брой Транзистори

Шина към паметта

Теоретичен максимален трансфер

TU/PS/VS*

Volari V5

300 MHz

650 MHz (DDR)

75 млн

128-bit

10,4 GB/s

4/2/-

Volari V5 Ultra

350 MHz

750 MHz (DDR)

75 млн

128-bit

12 GB/s

4/2/-

Volari V8

300 MHz

600 MHz (DDR)

110 млн

128-bit

10,4 GB/s

8/4/2

Volari V8 Ultra

350 MHz

750 MHz (DDR) или 1 GHz (DDR2)

110 млн

128-bit

12 GB/s (DDR) или 16 GB/s (DDR2)

8/4/2

Volari V8 Duo Ultra

350 MHz

900 MHz (DDR)

2×110 млн

2×128-bit

2×14.4 GB/s

2×8/2×4/2×2 (16/8/4)

*На български всички понятия, свързани с “pipelines” се сливат в едноличната дума “конвейери” и това е превод, който никой не би направил с ръка на сърцето ;). В случая става въпрос за брой текстуриращи модули – които са 8 броя и е много вероятно да са организирани както и при GeForce FX 5×00 – в 4х2 комбинация, но това остава недоказано. Пикселни шейдъри могат да се изпълняват само на половината от тях (което е и едно от доказателствата за 4х2 архитектура). Фамилията V5 не разполага с вертексни процесори, докато V8 има два такива. Поддържаната версия на шейдърите е 2.0 – за съжаление, подобно на 5900 не се поддържат всички “стандарти”, а те станаха много – nVidia сложи “+” след 2.0 първа, но се оказа, че ATi има не само по-бързи, но и по-богати на възможности шейдъри, които обаче и тук не намират реализация, така че е напълно възможно наистина nVidia и XGI да са спазили само твърдите изисквания, за да бъде обявено за една видеокарта, че поддържа DX9.

Честотата на паметта е 600 MHz, самата памет е Hynix с разчет 4 наносекунди. Volari V8 разполага със 128-битова шина към паметта, което е малко в сравнение с настоящите зверове на ATi и nVidia. Това не прави толкова впечатление когато говорим само за V8, защото тя все пак е насочена към клас, където всички карти са с такава шина, но V8 Ultra и V8 Duo също са със 128-битови интерфейси към паметта. V8 Duo има два отделни такива за двете GPU. Всъщност интерфейсът е замислен добре – четири отделни 32-битови канала, като така се дава по-голяма свобода, но пък това, макар и гъвкава, не е нова концепция – подобна е организацията и при видеокартите с 256-битова шина на ATi/nVidia.

Вътрешната архитектура на V8 няма как да разгледаме подробно, но в таблиците за сравнение прави впечатление липсата на някои съществени, или поне наложили се като такива техники за повишаване на производителността. V8 не поддържа компресия на Z-буфера, нито пък оптимизации при използване на заглаждане на ръбовете. V8 има добра реализация на HSR (HiddenSurfaceRemoval), съпоставен с реализациите на ATi, и в това отношение измества GeForce FX 5900, но за съжаление не това е тясното място в архитектурата му и оказва много малко влияние над крайната производителност.

Тесните места все пак трябва да се споменат – на първо време това е паметта. Ниската скорост на трансфера към и от нея, както и 128-битовата шина са “спирачка” по пътя към успеха. Бързата памет, както вече nVidia ни убеди с FX5800, не е пътят към успеха и не помага особено когато интерфейсът към нея е бавен (така че дори варианти с DDR2 не биха помогнали в случая). В сравнение с конкурентите си, V8 има по-малко вертексни конвейери (или процесори, или модули, или както и да ги наречем…), а пикселните шейдъри (интересно, още едно съвпадение) се влияят силно от изпълняваната версия – почти аккто и при GeForce FX5900, версия 1.1 се изпълнява много по-бързо от 1.4, от своя страна, той е по-бърз от версия 2.0. В това отношение ATi е много напред, тъй като например 9800 изпълнява различните шейдъри с почти еднаква скорост. Проблемът обаче е не само, че шейдърите се изпълняват с различна скорост, а че са бавни. Във всяко друго отношение картата е конкурентноспособна на GeForce 5600 или Radeon 9600 LE (последният е малко по-бърз от нея в тестовете)., но когато се опре до шейдъри, решенията на ATi водят повече от убедително, а и дори бавна карта като 5600 (какво остава за FX 5700) се справя по-добре. Дори когато става въпрос за чисто текстуриране и никакво изпълнение на шейдъре, V8 е бавен, особено когато се налага повече от една текстура. При силно натоварване (висока разделителна способност, за каквато ен е замислен по принцип ;)) и малък брой текстури (една или две при мултитекстуриране) V8 показва мускули, но и 5600, и 9600 го изместват при 3 или 4 текстури и при ниските разделителни способности.

Драйверите, поне тези, с които ин бе изпратена картата са достатъчно стабилни. Във Far Cry проблеми има – дори при опитите да пуснем АА и AF се стига до черни екрани. През останалото време рязкото завъртане на 180 градуса в играта понякога е причина за поява на странни…нека ги наречем “размествания” в текстурите. В Х2 нямахме “грижи”, с изключение на общите за всички игри. Представянето в Tomb Rider:AoD е критично ниско, особено при ползване на “фул екстри” от гледна точка на шейдъри и т.н, но това се очакваше. С Thief3 (и неговите средно 20 кадъра при детайлността, при която тестваме високият клас видеокарти) също проблеми нямаше. Списъкът вероятно може да бъде продължен значително, но най-общо – проблеми има с пускането на Antialiasing и анизотропна филтрация от драйвера – в повечето случаи не се случва нищо. При пускането им вътре в самите игри, които имат подобна опция, обикновено резултата е задоволителен откъм качество и абсолютно незадоволителен от страна на производителност. Т.е. колкото и да се напъваме, няма как да не признаем, че това е карта от ниския клас, съответно екстри като заглаждане на ръбовете – да, само в Quake3 при задоволителен брой кадри :).


На външен вид и подредба на менютата драйверите са точно аккто бяха на Xabre видеокартите на SiS. Подсказка – нали все пак хората, правили Xabre трябва да са отишли да работят някъде…

TV енкодера не е вграден в чипа, а е реализиран посредством SiS 301MV чип. Не може да кажем нищо за работата му, тъй като не сме го тествали. Volari фамилията поддържа HDTV стандарта, нещо, което nVidia е време да забележи ;) (в GeForce няма вградена поддръжка на HDTV).

Трябва да са ви направили впечатление две неща до момента – първото е, че говорим за видеокарта с цена около или малко над 100 долара, и все пак неведнъж я съпоставихме с продукти с двойно по-високи, че и отгоре цени като GeForceFX 5900 и Radeon 9800. За пряко сравнение не може да става и въпрос. Сравнения, които да ни подскажат доколко този чип, който е в основата и на Ultra и Duo вариантите конкурентноспособен като цяло на по-старото поколение (вече е “предното” :)) видеокарти може да правим свободно – наистина, голяма част от тях са само на хартия, но дори там си личат известни недомислия. Добра архитектура не се прави от първия опит. Това е доказано с годините – няма нито една компания, която да е изскочила от нищото.

Сигурно вече се замисляте къде ли са типичните графики и тестове? Няма ги, поне не и този път, тъй като не са особено нужни за карта от толкова нисък клас. Да, някои резултати може да видите по-долу, но не и подробни графики и т.н. За видеокарта, която прави около 2600 точки в 3DMark 2003, с овърклок тази цифра не надминава 2900 точки, не са нужни такива сравнения. От друга страна, както споменахме, на нейна база може да добием впечатления и за работата на по-мощните членове на фамилията. Може би и това нямаше да е трудност, ако основно тясно място в архитектурата на V8 и V8 Duo не се явяваше именно паметта, която, спомнете си тук е на много ниска честота. И все пак – спецификациите и малко тестове:

Octa-pipe 3D Engine Extreme
– High performance 256-bit 3D engine
– High order surface tessellation
– Optimized hardware geometry transform/lighting/setup engine
– 2 units of Vertex Shader with Fully compliant Direct3D 9.0 Vertex Shader ver. 2.0
– 4 sets of Pixel Shader (2.0) with Fully compliant Direct3D 9.0 Pixel Shader ver. 2.0
– 8 sets high performance pixel rendering pipelines
– Supports Bump Mapping, Mipmapped Cubic Mapping and Volume Texture supports flat and Gouraud shading
– High quality anisotropic filtering
– Supports 2-side stencil
– 2X/4X full scene anti-aliasing(FSAA)

Ultimate Performance 2D Engine
– Hardware command queue
– High-speed Direct Draw Accelerator
– Hardware GDI 2000 Accelerator
– Source read-buffer to minimize engine wait-state
– Built-in destination read-buffer to minimize engine wait-state

High Definition TV-OUT Solution with XV301
– PAL and NTSC Systems
– Composite, S-Video, and Component RGB Output Signals
– Macrovision Copy Protection Process Rev. 7.1.L1
– HDTV 480i/480p/1080i/720p YPbPr Output Signals
– A single link TMDS transmitter with excellent scaling capability for TFT LCD panel display

MPEG-2 Video Decoder
– MPEG-2 MP@ML standards compliant
– Supports up to 20 Mbit/sec bit rate decoding
– True hardware VCD, DVD and HDTV decoding

Video Accelerator
– YUV-to-RGB color space conversion

– Bi-linear video interpolation with integer increments of 1/2048
– Complete graphics and video overlay function
– Hardware video decoder interface
– Independent VBI capture
– Supports DVD sub-picture playback overlay
– Built-in independent Gamma correction RAM

Proprietary Cipher Video Processor
– 5 fields per-pixel motion detection de-interlace function, video sources from MPEG decoder, Video capture and AVI interfaces
– Down scaling function and scaling vector as 1/2, 1/4
– Next generation de-interlaced and 1/2 down scaling function

Display Memory Interface
– Supports DDR SDRAM, DDR-II SDRAM type to 256M Bytes memory

High Integration
– Programmable 24-bit true-color RAMDAC up to 400 MHz pixel clock
– Built-in VIP interface
– VESA Plug & Display for PanelLink Interface
– Built-in Thermal Diode for GPU Security-Update

Тестова система:
– Athlon64 3000+ (2000 MHz)
– Abit KV8 (VIA K8T800)
– 2×256 MB A-Data Vitesta DDR500
– 160 GB Hitachi 7K250
– Windows XP Pro SP1
– DirectX 9b

Тестове

Тестове



Явно хората, които правят драйверите са поработили именно върху X2 като една от игрите, с които често се тества :). Всъщност не потвърдихме мнението си в самата игра – кадрите пак са стабилно високи в сравнение с Radeon-а дори когато тествахме не с готовият тест (за да избегнем “оптимизациите”).



В Aquamark3, дори в “Custom” режим картата отново успява да измести двата си противника с лекота.



И това не е показателен тест, но затвърди мнението ни, че V8 е по-добра от FX 5600.



Резултатите от Thief 3 вече споменахме по-горе.



Със Splinter Cell: Pandora Tomorrow (или казано по-кратко – Splinter Cell 2) обаче имахме проблеми – водата, точно аккто при Radeon 9800 не се показваше коректно – става въпрос за самото начало на играта и има различни премигвания, липсва “водният” ефект като цяло. Когато е приложен някакъв overlay стил – като се използват например очила нощно или инфрачервено наблюдение, понякога картината се накъсва и кадрите падат.

Оувърклок

V8 може да се овърклоква от контролни панел на драйверите, макар там честотата да е ограничена едва до 325 MHz, а също и чрез Powerstrip. За съжаление картата закрепва стабилни не повече от 320/320 MHz – вероятно ако се подобри малко охлаждането (между радиатора и чипа има дъвка, а самият вентилатор не е особено шумен, но и не охлажда много) ще се достигнат малко по-високи честоти. Не може да се каже, че V8 е карта с добър потенциал за овърклок, макар и дори това малко вдигане ан честотите все пак да се отразява видимо (а и сигурни сме – всяко вдигане на честотата на паметта би се отразило :)). Функцията “V-Drive” в драйвера така и не проработи, за да разберем на практика какво прави, но на теория изглежда регулира скоростта на ядрото според натоварването (дали?).

Заключение

Архитектурата на Volari V8 е сполучлива, особено като се има предвид, че това е първият опит на компанията. BroadBahn технологията, използвана при достъпа до паметта (четирите канала) помага за намаляване на зависимостта от това тясно място и все пак има какво още да се желае. При тази цена не може да очакваме карта, оборудвана с кой-знае каква памет, но продукти с DDR2 биха придали друго значение на тези видеокарти – все пак нека си припомним, че GeForceFX 5700 Ultra е с не особено висока цена, а е комплектована именно с такава памет. При показаната от V8 производителност подобно ускорение спокойно би я наложило като конкурент именно на 5700 и Radeon 9600Pro. Volari V8 е не само добро начало, но и представлява силна конкуренция за видеокартите от нисък и среден клас. Проблеми в игрите има, или поне със сигурност са повече отколкото при GeForce 5600 или Radeon 9600, но по всичко личи, че от компанията работят сериозно в тази насока и с всеки нов драйвер тези проблеми намаляват.Нямаме представа какво ще се случи сега, с навлизането на PCI-Express, защото първите видеокарти с такъв интерфейс са именно от този клас – Radeon 9600 и GeForceFX 5700 се сдобиха с нови имена и естествено “по-висока скорост” :). V8, независимо дали ще бъде оборудвана с по-бърза памет се нуждае само от едно – малко по-ниска цена. Останалото е въпрос на реклама – все пак да предлагаш добър продукт под собствена марка, за която повечето хора обаче не са и чували, не е лесна работа, колкото и високо да е оценен от хора като нас този продукт.

Ако всички малки компании стартираха с продукти както XGI, твърде вероятно е сега основните играчи на пазара на видеокарти да не бяха само два. Ако XGI успее да закрепи продажби в най-ниския клас и наистина пусне още нови, защо не и по-успешни продукти – след като вече се знаят спънките в настоящата архитектура, компанията ще завладее поне малка част от пазара, а това е добро начало. ATi и nVidia вече показаха, че могат да ни дадат и значителен скок в производителността – едните с изцяло нова архитектура, другите с малки, но съществени изменения в старата. XGI има от кой да вземе пример и да избере един от двата пътя ;).






Етикети: , , , , , , ,


Коментарите са забранени.