Level One WBR-6020 – един по-интелигентен рутер за дома и офиса

Level One WBR-6020 – един по-интелигентен рутер за дома и офиса

В раздел: Ревюта, Ревюта, статии и ръководства от на 24.07.2011, 9,303 показвания
Страница от ревюто: 1 2 3 4



Развитието на Wi-Fi спомогна за преодоляването на 54 MBit/s – една скорост на връзка между безжични устройства, която дълги години беше единственото, което потребителя можеше да си позволи, ако прецени, че е време за премахване на кабелите и създаването на безжична мрежа. Заложена като максимум при 802.11 a/b/g (съществуват съвременни решения, базирани на 802.11g, които предлагат до 125 MBits – 150 MBits скорост на трансфер), тази скорост много време не можеше да се бори с масовата LAN мрежа – 100 MBits. Факт е, че потребителите, които са се насочили към Wi-Fi бяха склонни да се откажат от по-високата скорост на трансфер, за сметка на безжичността, но кой не би искал да комбинира Wi-Fi с бързи трансфери. Нека не се залъгваме и да си мислим, че 802.11b/g наистина ни предлага 54MBit/s скорост на трансфера.

 Така бе разработена спецификацията 802.11n, която не е нещо ново и актуално, но също така не са чак толкова много потребителите, които се възползват от подобренията, налични в 802.11n (спрямо 802.11b/g). Към тези потребители причислявам хората, притежаващи домашна или офис Wi-Fi мрежа, работеща с години, доказала се многократно. Както и при останалите технологии и предвид така сериозно развиващата се мултимедия, тези 54 MBits (максимална теоретична скорост) вече не са достатъчни, че да поемат нуждите на една съвременна безжична мрежа, при която се търси все по-големи възможност за трансфер на данни, за стабилност на връзката и какво ли още не. Така да се каже, 802.11n започна да се превръща в стандарт за съвременни Wi-Fi мрежи. Поради тази причина (а и не само) ще ви покажем един актуален безжичен рутер, който обединява в себе си прилични мрежови възможности, до 300 MBits скорост на Wi-Fi връзка, интелигентно управление на ресурсите и желание да пести електричество. Ще ви запознаем с LevelOne WBR-6020.

Ако вече сте прочели предишните две ревюта, които съвсем наскоро ви представихме, относно бюджетният рутер WBR-6005 и безжичният USB адаптер WUA-0614, вериятно сте забелязали, че LevelOne определят по съответният начин моделното име на своите продукти, така че то да отговаря на клас и предназначение. WBR-6005 е бюджетен продукт, докато WBR-6020 е по-високо позициониран. При WBR-6020 имаме не само три антени (две външни и една вградена) за предаване на данни, но и са добавени някои интересни технологии, като например следене на LAN портовете дали има включени устройства към тях. Ако такива липсват, портовете биват изключени (port sensing).

Нека сега видим и основните характеристики на WBR-6020:

  • Технология – Wireless-N (300 MBits), 2T/3R MIMO.
  • Честотна лента – 2.4 GHz.
  • Антени – 3 броя, две външни (2dBi), една вътрешна (2dBi).
  • Максимални скорости на трансфер – 300 MBit/s по 2.4 GHz, 100 MBit LAN/WAN.
  • Ethernet мрежова поддръжка – 4 порта, 10/100 MBit LAN.
  • Поддръжка на USB – НЕ.
  • Закрепване на стена – ДА.
  • Сигурност – NAT Firewall, WPA/WPA2-PSK, WPA/WPA2-Enterprise, WEP 64/128-bit, SSID Broadcast Disable, Wi-Fi Protected Setup, Wireless MAC/MAC/IP Filtering
  • Размери: 187 mm x 112 mm x 29 mm

 

Окомплектовката на рутерът не представлява нещо особено, така че няма да й отделяме много редове. Получавате инсталационен диск (можете и без него), задължителното ръководство на потребителя, LAN пач-кабел, както и захранващ трансформатор. Макар и с размери, по-големи от на бюджетни решения, като WBR-6005 например, WBR-6020 компенсира за това с повече възможности (а и реално рутера не е по-голям от своите конкуренти). Освен всичко друго, възможността за закрепване на стена ви позволява да го “заковете” с два пирона на стената и да забравите за присъствието му. Всъщност, дизайна на рутера е доста добър, и “зелената” му насоченост (пестене на енергия) добавя съответният цвят към основата на WBR-6020 и върховата част на външните антени. Поради това може и да ви се прииска да го ползвате за поставянето на последните щрихи към обзавеждането на помещението, в което се намира.

Със семплият си дизайн и две външни антени, WBR-6020 се намества до доста голям набор от конкуренция, които предлагат същите основни характеристики. Вместо да е окомплектован с общо три външни антени, от LevelOne са решили една от тях да е интегрирана в корпуса на устройството, вместо да стърчи навън. И трите антени са с еднакви възможности – 2 dBi, но ако желаете, две от тях можете много бързо да замените с някоя от опционалните антени, предлагащи се от LevelOne. По-претенциозните потребители, като мен, вероятно биха предпочели да сложат OAN-1070, което със сигурност ще увеличи обхвата и силата на сигнала. Нека обаче не се заблуждаваме – със своите три стандартни антени, WBR-6020 се справя с безжичните си задачи доста добре (ще видите след малко при замерване на покритието).

Рутера предлага управление на четири LAN порта (10/100 MBits), един WAN порт (10/100 MBits) и няколко (по желание) безжични конекции. Както вече стана дума, предвид “зелената” си насоченост, рутера управлява интелигентно своите LAN конектори и ги държи неактивни, ако към тях няма свързан кабел. Това не само пести енергия, но и понижава отделената топлина в корпуса на устройството. Не само жичните портове предлагат подобни енергоспестяващи функции – при липсата на Wi-Fi конекции за поне 10 минути, устройството гаси две от антените си и остава да работи само на една от тях (в режим на изчакване). Така да се каже, Wi-Fi-то спи, но е готово да се събуди във всеки един момент, когато безжично устройство установи коректна връзка с WBR-6020.

Това обаче също не е всичко. Рутера притежава и възможност да работи в стил “офис служител”. Можете да му настроите часови диапазон, през който го искате активен. Например между 09:00 часа и 17:30 часа. През останалото време WBR-6020 отново “заспива” и така пести енергия. “Зелената” насоченост обаче не е единственият плюс в случая – докато спи, устройството няма да позволява нежелани “извънработни” конекции към себе си от евентуални нежелани потребители. Същото може да се използва и в домашни условия, докато ви няма, или докато спите.

Макар да е по-висок клас рутер (спрямо евтините модели с една антена), WBR-6020 не притежава възможността да ви предостави GBit LAN рутиране при жичната свързаност. Все пак, към момента, 100 MBits LAN е способна на “захранване с трансфер” на почти всякакви мрежови задачи, дори и мултимедийни и видео такива, поради което липсата на GBit LAN не може да се нарече непреодолим недостатък. По време на тестовете установихме, че LAN връзката се случва при почти максимални нива на технологията, което би било достатъчно на всеки един потребител, който се е насочил към подобен клас безжичен рутер.



Всички страници от статията:

  1. WBR-6020 - навлизаме при Wireless-N 300 MBits
  2. Настройки и web интерфейс
  3. Ниво на покритие и тестови резултати
  4. В заключение


Страница от ревюто: 1 2 3 4




Етикети: , , , , , , ,


14 коментара

  1. 1 icpart // 25.07.2011 в 01:18

    Имам един въпрос авторите на статията.
    Как точно се постига тази скорост от 300Mbits при положение че WAN и LAN портовете са по 100Mbits т.е. реално и то в почти невъзможния случай да се постигне скорост на трансфер от 100Mbits. Още по неясно става от статията каква е тази скорост от порядъка на 240Mbit/s на свързване. Това да трябва да е скоростта в първоначалния момент на свързването на двете устройства или теоретично максималната която се показва от Уиндоуса в полето за wifi връзките?
    Това дето го показва Уиндоуса като скорост е пълна глупост и от него не могат да се правят никакви точни заключения. Затова имам една препоръка. Мерете нивото на сигнала при различни разстояния от рутера а не колко си показва скоростта адаптера и така ги посочете тях в статията. Верно е че тогава оказват влияние и други фактори като вида антени и разположение на устройствата но ще е по-обективна информацията като цяло. Просто както и да го погледнеш и сте си направили и сами изводите е невъзможно да постигнеш 300Мбита при положение че имаш максимална входна скорост откъдето и да го погледнеш.
    Единствено остава въпроса дали е възможна скорост от 300Мбита между две wifi устройста, но както гледам такъв тест не е проведен в статията така че автора на темата може да направи продължение на тестовете.
    Като цяло въобще не ми хареса статията поради по-горе изложените от мен технически особености.

  2. 2 suppor7 // 25.07.2011 в 02:47

    originalno statiqta ne e pisana ot hardwarebg.com ! (prevedena ot english)

  3. 3 Сашо // 25.07.2011 в 11:24

    Аз не виждам, каква е ползата да се мери скорост между 2 устройства включени към вътрешната мрежа. Или по скоро това показва, че суича в на устройството може да се справи с това натоварване, което не съм видял да е проблем за нито един суич произведен в последните 100 години.

    За да се премери скорост на рутиране, трябва да се мери трансфер между WAN и някой от другите портове.

    За да се види дали суича го бива, следва да се правят други замервания, като например конкурентен трансфер между няколко машини на няколко различни порта. Също е добре да се знае, ако няколко машини са вързани към един LAN порт, как ще се оправя суича в устройството, защото евтините суичове не поддържат повече от един MAC адрес на порт и съответно почват да работят като хъбове.

    Ня виждам, за кое устройство може да представлява проблем един потребител на безжичната и един на жичната мрежа. При такова ревю, не може да се направи смислен извод дали устройството е подходящо за нещо повече от обикновен домашен рутер и дали блести над конкуренцията или не… всъщност теста за покритие е основното полезно нещо в статията. Но примерно за един малък бизнес с постоянно 5 до 10 човека в интернет, следва да се види натоварване на мрежата от 5-10 потребителя едновременно.

  4. 4 :D // 25.07.2011 в 14:32

    Какъв му е процесора, на колко MHz работи, с колко RAM и FLASH разполага? Как се справя с торенти и изобщо натоварване с повече връзки?

  5. 5 Mollov // 26.07.2011 в 10:33

    @suppor7 – какво значи преведена? от статия… или съм превеждал от сайта? Айде стига глупости… дай да го видим първоизточника къде е… ;)

    @Сашо – маса хора ползват рутера за вътрешната си мрежа за връзка между 2-3 устройства… аз не съм срещал някой да включва на подобен рутер (по-евтините варианти под 100лв) суичове за увеличаване на броя на жичните връзки. Малко е тъпо, не мислиш ли? Щото аз мисля…
    Тест на устройството с 5-10 човека вързани става доста трудно и не и в условия, каквито ни позволява офиса и условията тук. Три безжични устройства и едно жично работеха без ядове… за повече – може би някой друг път, когато е възможно.

    @ :D – нямах възможност да отворя устройството (разбирай го както искаш).

    @icpart – показваната под Windows скорост на свързване беше подаваната от самата безжична карта… и тази стойност се опреснява постоянно и не показва първоначално постигнатата скорост… затова и казвам, че скоростта е варирала. Също така даваме тази стойност само за информация на потребителите – някои хора и това ги интересува. Тази стойност (както и преди сме казвали) не показва реалната скорост на трансфер… затова и се казва “скорост на свързване”. И също така е факт, че ако скоростта на свързване е примерно 72 MBits, няма как да постигнеш примерно 90 MBits скорост на трансфер.

  6. 6 ie6 // 26.07.2011 в 12:15

    6-7Mbyte ги постигам и с 150Mbit адаптер голям колкото напръстник с RTL8188CU чипсет, вързан на 120Мбита към 300Мбит WD3700 рутер, през две стаи и тухлени стени на няколко метра, на торент с 300 едновременни връзки с 30ms пинг. Това значи ли че 240Мбит са абсолютно безолезни, след като няма съществена разлика в трансфера, даже вероятно става въпрос за прехвърляне на един файл през една единствена връзка.

    Скорост на свръзване, там където го гледате представлява една от двете на получаване или изпращане на данни, коя точно, на изпращане?, защото не винаги и двете са 240, едната може изобщо да е 60, докато другата показва 240.

  7. 7 icpart // 26.07.2011 в 13:35

    Благодаря на Mollov за разяснението относно термина “скорост на свързване” и естествено това е теротично максимално достижима скорост а реалната е съвсем друго, но просто ме дразни факта че производителите щмекеруват със стандарта N че наистина едва ли не потребителя се заблуждава че може да постигне скорост от 300Мбит/с които реално не могат да бъдат постигнати от вградения суич на рутера който е 100Мбит.

  8. 8 hollowman0 // 26.07.2011 в 14:16

    Не разбрах кое е наложило заглавието “по-интелигентен рутер”, наличието на дупки за окачване на стена или, маркетинговия трик за възможността за “пестене на ток”, която така и не бе разгледана в ревюто дали работи на пратика…
    За мен единствен “+” на това устройство са трите му антени, другото е масовка при устройствата на пазара.

  9. 9 Тодор Богданов (mollov) // 26.07.2011 в 15:03

    Пестенето на ток няма как да го пробваме, щото трябва да го дебнем с един ватметър, който ватметър при подобна ниска консумация не се знае колко ще е точен…

    Иначе към интелигентността му добавяме влизането в режим Stand By (което е пробвано) при липсата на безжичен клиент и възможността да изпада в режим “спане” през определени часове, недопускайки връзка до себе си…

  10. 10 m // 03.08.2011 в 13:17

    На тоз рутер безичната му връзка (300мбпс) по бърза от жичната (100мбпс). Да му бяха турили един лан1000, така ни кит ни цаца.

  11. 11 emos // 03.08.2011 в 18:28

    @ m
    Ти наистина ли си правил тестове на криптирана n мрежа и си постигнал повече от 85-90Mbs?!?

  12. 12 Име (required) // 07.08.2011 в 01:25

    Сега въпроса е защо Level One плащат за реклама във вид на ревюта.

  13. 13 m // 08.08.2011 в 21:28

    @emos от ревюто става ясно, че рутера постига безжична свързаност около 300mbps.
    NAS на 100mbps, че даже и на 300mbps е зле. Друго си е lan1000.

  14. 14 m // 08.08.2011 в 21:33

    В случая под NAS разбирай 24/7 работещ mini-itx athom пц с накачулени хардове, торент, апачи, фтп, защо не и видеонаблюдение.