Level One WBR-6020 – един по-интелигентен рутер за дома и офиса

Level One WBR-6020 – един по-интелигентен рутер за дома и офиса

В раздел: Ревюта, Ревюта, статии и ръководства от на 24.07.2011, 12,086 показвания
Страница от ревюто: 1 2 3 4


Ето, че вече сме на края на това ревю на LevelOne WBR-6020. Смея да кажа, че това е един много приятен за работа рутер, който не изисква от вас да разбирате много от настройки, че да получите желаното ниво на работа. В домашни или офис условия, единственото което трябва да направите е да му зададете настройките на вашият интернет доставчик. Рутера предлага достатъчно добър обхват (посредством общо трите си антени), че да може спокойно да покрие един дори голям офис и да осигури стабилна връзка. В домашни условия WBR-6020 също е не по-зле приложим. По време на тестовете в нашият офис, при определени позиции на мобилната машина (при замерване на нивото на покритие) се получаваха повече от 2 прегради (стени) между рутера и лаптопа, но както сами виждате, обхвата не се губеше. “Зелените” функции на рутера може да не са актрактивни за всеки, но определено позволяват за едно по-интелигентно управление от страна на устройството, а режима “sleep” и възможността за задаване на времеви диапазони ви дава опцията да ограничавате достъпа до рутера, когато пожелаете. Освен всичко друго, така съумявате да спестите малко ток.

LevelOne WBR-6020 със сигурност не е откритието на пазара в момента, но определено ви дава възможности, които не се срещат при всеки негов конкурент. WBR-6020 обаче е един добър вариант за създаване на безжична Wireless-N мрежа във вашият дом или офис, където се търси по-добр0 качество на обхвата (спрямо рутери с една антена), по-стабилна връзка и възможност за постигане на една добра скорост при трансфер на данни.



Всички страници от статията:

  1. WBR-6020 - навлизаме при Wireless-N 300 MBits
  2. Настройки и web интерфейс
  3. Ниво на покритие и тестови резултати
  4. В заключение


Страница от ревюто: 1 2 3 4




Етикети: , , , , , , ,



14 коментара

  1. 1 icpart // 25.07.2011 в 01:18

    Имам един въпрос авторите на статията.
    Как точно се постига тази скорост от 300Mbits при положение че WAN и LAN портовете са по 100Mbits т.е. реално и то в почти невъзможния случай да се постигне скорост на трансфер от 100Mbits. Още по неясно става от статията каква е тази скорост от порядъка на 240Mbit/s на свързване. Това да трябва да е скоростта в първоначалния момент на свързването на двете устройства или теоретично максималната която се показва от Уиндоуса в полето за wifi връзките?
    Това дето го показва Уиндоуса като скорост е пълна глупост и от него не могат да се правят никакви точни заключения. Затова имам една препоръка. Мерете нивото на сигнала при различни разстояния от рутера а не колко си показва скоростта адаптера и така ги посочете тях в статията. Верно е че тогава оказват влияние и други фактори като вида антени и разположение на устройствата но ще е по-обективна информацията като цяло. Просто както и да го погледнеш и сте си направили и сами изводите е невъзможно да постигнеш 300Мбита при положение че имаш максимална входна скорост откъдето и да го погледнеш.
    Единствено остава въпроса дали е възможна скорост от 300Мбита между две wifi устройста, но както гледам такъв тест не е проведен в статията така че автора на темата може да направи продължение на тестовете.
    Като цяло въобще не ми хареса статията поради по-горе изложените от мен технически особености.

  2. 2 suppor7 // 25.07.2011 в 02:47

    originalno statiqta ne e pisana ot hardwarebg.com ! (prevedena ot english)

  3. 3 Сашо // 25.07.2011 в 11:24

    Аз не виждам, каква е ползата да се мери скорост между 2 устройства включени към вътрешната мрежа. Или по скоро това показва, че суича в на устройството може да се справи с това натоварване, което не съм видял да е проблем за нито един суич произведен в последните 100 години.

    За да се премери скорост на рутиране, трябва да се мери трансфер между WAN и някой от другите портове.

    За да се види дали суича го бива, следва да се правят други замервания, като например конкурентен трансфер между няколко машини на няколко различни порта. Също е добре да се знае, ако няколко машини са вързани към един LAN порт, как ще се оправя суича в устройството, защото евтините суичове не поддържат повече от един MAC адрес на порт и съответно почват да работят като хъбове.

    Ня виждам, за кое устройство може да представлява проблем един потребител на безжичната и един на жичната мрежа. При такова ревю, не може да се направи смислен извод дали устройството е подходящо за нещо повече от обикновен домашен рутер и дали блести над конкуренцията или не… всъщност теста за покритие е основното полезно нещо в статията. Но примерно за един малък бизнес с постоянно 5 до 10 човека в интернет, следва да се види натоварване на мрежата от 5-10 потребителя едновременно.

  4. 4 :D // 25.07.2011 в 14:32

    Какъв му е процесора, на колко MHz работи, с колко RAM и FLASH разполага? Как се справя с торенти и изобщо натоварване с повече връзки?

  5. 5 Mollov // 26.07.2011 в 10:33

    @suppor7 – какво значи преведена? от статия… или съм превеждал от сайта? Айде стига глупости… дай да го видим първоизточника къде е… ;)

    @Сашо – маса хора ползват рутера за вътрешната си мрежа за връзка между 2-3 устройства… аз не съм срещал някой да включва на подобен рутер (по-евтините варианти под 100лв) суичове за увеличаване на броя на жичните връзки. Малко е тъпо, не мислиш ли? Щото аз мисля…
    Тест на устройството с 5-10 човека вързани става доста трудно и не и в условия, каквито ни позволява офиса и условията тук. Три безжични устройства и едно жично работеха без ядове… за повече – може би някой друг път, когато е възможно.

    @ :D – нямах възможност да отворя устройството (разбирай го както искаш).

    @icpart – показваната под Windows скорост на свързване беше подаваната от самата безжична карта… и тази стойност се опреснява постоянно и не показва първоначално постигнатата скорост… затова и казвам, че скоростта е варирала. Също така даваме тази стойност само за информация на потребителите – някои хора и това ги интересува. Тази стойност (както и преди сме казвали) не показва реалната скорост на трансфер… затова и се казва “скорост на свързване”. И също така е факт, че ако скоростта на свързване е примерно 72 MBits, няма как да постигнеш примерно 90 MBits скорост на трансфер.

  6. 6 ie6 // 26.07.2011 в 12:15

    6-7Mbyte ги постигам и с 150Mbit адаптер голям колкото напръстник с RTL8188CU чипсет, вързан на 120Мбита към 300Мбит WD3700 рутер, през две стаи и тухлени стени на няколко метра, на торент с 300 едновременни връзки с 30ms пинг. Това значи ли че 240Мбит са абсолютно безолезни, след като няма съществена разлика в трансфера, даже вероятно става въпрос за прехвърляне на един файл през една единствена връзка.

    Скорост на свръзване, там където го гледате представлява една от двете на получаване или изпращане на данни, коя точно, на изпращане?, защото не винаги и двете са 240, едната може изобщо да е 60, докато другата показва 240.

  7. 7 icpart // 26.07.2011 в 13:35

    Благодаря на Mollov за разяснението относно термина “скорост на свързване” и естествено това е теротично максимално достижима скорост а реалната е съвсем друго, но просто ме дразни факта че производителите щмекеруват със стандарта N че наистина едва ли не потребителя се заблуждава че може да постигне скорост от 300Мбит/с които реално не могат да бъдат постигнати от вградения суич на рутера който е 100Мбит.

  8. 8 hollowman0 // 26.07.2011 в 14:16

    Не разбрах кое е наложило заглавието “по-интелигентен рутер”, наличието на дупки за окачване на стена или, маркетинговия трик за възможността за “пестене на ток”, която така и не бе разгледана в ревюто дали работи на пратика…
    За мен единствен “+” на това устройство са трите му антени, другото е масовка при устройствата на пазара.

  9. 9 Тодор Богданов (mollov) // 26.07.2011 в 15:03

    Пестенето на ток няма как да го пробваме, щото трябва да го дебнем с един ватметър, който ватметър при подобна ниска консумация не се знае колко ще е точен…

    Иначе към интелигентността му добавяме влизането в режим Stand By (което е пробвано) при липсата на безжичен клиент и възможността да изпада в режим “спане” през определени часове, недопускайки връзка до себе си…

  10. 10 m // 03.08.2011 в 13:17

    На тоз рутер безичната му връзка (300мбпс) по бърза от жичната (100мбпс). Да му бяха турили един лан1000, така ни кит ни цаца.

  11. 11 emos // 03.08.2011 в 18:28

    @ m
    Ти наистина ли си правил тестове на криптирана n мрежа и си постигнал повече от 85-90Mbs?!?

  12. 12 Име (required) // 07.08.2011 в 01:25

    Сега въпроса е защо Level One плащат за реклама във вид на ревюта.

  13. 13 m // 08.08.2011 в 21:28

    @emos от ревюто става ясно, че рутера постига безжична свързаност около 300mbps.
    NAS на 100mbps, че даже и на 300mbps е зле. Друго си е lan1000.

  14. 14 m // 08.08.2011 в 21:33

    В случая под NAS разбирай 24/7 работещ mini-itx athom пц с накачулени хардове, торент, апачи, фтп, защо не и видеонаблюдение.