Arctic BioniX 120 и 140

Arctic BioniX 120 и 140

В раздел: Ревюта, Ревюта, статии и ръководства от на 20.10.2017, 3,051 показвания
Страница от ревюто: 1 2 3



Лични впечатления

BioniX пристигат в кутии от твърд картон, така че шансовете да пострадат при транспорта не са особено големи. Вътре освен самият вентилатор, ще намерите 4 самонарезни винта за закрепянето им към кутията и картонче с QR код с адреса на ръководството за употреба. Честно казано предвид цената им, нямаше да е лошо да има и още нещо в комплекта – конвертор към molex захранване или пък защо не понижаващ резистор, предвид високите им обороти на работа.

Самите вентилатори изглеждат на пръв поглед приятно масивни, което обаче не е съвсем така, като корпусът се огъва леко под натиск. Причината за това е, че цветната вложка от вътрешната страна на рамката е от мек силиконов материал, вероятно за да обира вибрации при работа. Огъването на рамката едва ли ще е проблем за нормалното им ползване, освен ако рамката не опира в нещо в тясна кутия. Заедно с това трябва да се отбележи, че дебелината им е 27 мм, вместо типичните 25 мм, заради силиконовите виброобиращи вложки до дупките за монтаж, което може в някои случаи да се окаже пречка при в тесни кутии примерно в комбинация с радиатори на водни охладители. Това обаче е валидно и за доста други модели в наши дни. Направи ми малко неприятно впечатление, че частта от захранващия кабел от моторчето до рамката се отделя доста лесно от предвидения улей, така че е добре да внимавате при монтажа. От задната страна няма да намерите познатата ви лепенка с данни на вентилатора, като тя е заменена от пластмасова подложка, на която е изписана информацията. Тя е част от корпуса, така че нямате достъп, ако искате например да се опитате да смажете моторчето. Предвид 10 годишната гаранция, подобно нещо не би трябвало да ви се налага

След инсталацията в кутията обаче се забеляза един доста неприятен проблем – отчитането на оборотите беше погрешно, като на максимални обороти се показваха скорости не от 1800/мин, а от около 2800/мин, което честно казано е доста дразнещ проблем, тъй като прави настройването към точна скорост на практика невъзможно. Но не е ясно дали не се дължи и на дънната платка. Съответно не мога да ви кажа и на какви нива вентилаторите стават тихи или безшумни, но по груба преценка това би трябвало да отговаря на около 1100-1200 и 800-900/мин.

При максималната скорост на въртене, бях приятно изненадан от Bionix 120, който беше изненадващо тих (макар и не безшумен), като единственият шум беше от тихо свистене на въздуха. BioniX 140 на свой ред беше забележимо по-шумен, макар и да не беше отвъд поносимата поне за мен зона, но пък това може да се каже че е очаквано предвид много по-големият въздушен поток при него. Не смятам че шумът се дължеше само на въздушният поток, като част от него вероятно се дължеше и от работата на мотора. При все това не може да се каже, че звукът беше неприятно натрапчив, като спектърът му беше предимно в ниската част. Въпреки това не смятам, че някой би искал да ползва BioniX 140 за 24/7 на максимални обороти. Ако обаче ви трябва временно повишена охлаждаща способност, то спокойно може да го изтраете. Намаляването на оборотите намаля и нивото на шум, но пък близо ди минималните възможности (~500/мин „на око”) на мотора се появява една лека вибрация, така че ако целта е максимална тишина вероятно ще трябва да намерите баланса си малко над това ниво.



Всички страници от статията:

  1. Спецификации и особености
  2. Лични впечатления
  3. Тест и заключение


Страница от ревюто: 1 2 3




Етикети: , , , , ,


Коментари: