Новитe чипсети на Intel

Новитe чипсети на Intel

В раздел: Статии от на 28.09.2005, 8,184 показвания

На пазара у нас вече са достъпни няколко модела дънни платки изградени на базата на новото поколение чипсети на Intel – 915 и 925 сериите. По принцип тези дънни платки за момента би трябвало да са насочени към потребителите търсещи най-новите технологии и максимална производителност, а това обикновено са компютърните ентусиасти. С тази статия започваме поредица тестове, посветени на новостите, който постепенно вероятно в съвсем близко бъдеще ще се наложат на пазара и ще изместят част от добре познатите ни в момента стандарти при компютърната техника.

LGA-775 процесорите

Новите дънни платки вървят “в комплект” с редица хардуерни нововъведения. Ако смятате да ъпгрейднете вашата машина с ново дъно от този тип, ще трябва да имате предвид, че няма да се разминете само със смяна на платката. Тъй като новите дъна използват нов сокет за поставяне на процесора, известен под името Socket T, а самите процесори поставяни на него се наричат LGA-775 Pentium 4 (775 идва от броя “крачета”, които противно на логиката не се намират в долната част на процесора,
а вместо тoва вече са изнесени в самия сокет). Естествено “оправданието” от страна на Intel за промяната на добре познатият ни вече и доста наложил се сокет 478, е че той не позволява постигането на по-високи работни честоти на P4 процесорите. В това твърдение вероятно се крие и доста истина, но смяна на сокета към този момент вероятно е по-скоро с цел да се генерират повече продажби на нови процесори, все пак защо от Intel биха искали да сложите стария си Pentium 4 процесор на новото дъно, много по-добре е да си купите и нов процесор. Добрата новина все пак, е че цените на LGA-775 процесорите са или малко по-ниски или на същите като моделите, предназначени за сокет 478. Това естествено се прави с цел те да се наложат по-лесно (надали са спаднали сериозно производствените разходи от премахването на крачетата от процесора :p).

Модел 520 (2.8 GHz) погледнат отгоре

Същият процесор – поглед отдолу

Да се върнем към твърдението на Intel относно по-високите честоти, дотук то се потвърждава, като се има предвид че вече съществува LGA-775 Pentium 4 процесор с честота 3.6 GHz, докато при тези предвидени за s. 478 максималната честота е 3.4 GHz. Тоест вече имаме по-бързи процесори, като тенденцията е честотите да продължат да се вдигат, догодина евентуално ще видим и модел с работна честота 4 или дори повече гигахерца, както и модели работещи на 1066 MHz шина в момента са достъпни само модели с 800 FSB). Поглеждайки ценовата информация за процесорите на някоя фирма вероятно ще забележите някои странно означени P4 процесори (например “P4 520 /FSB 800/1M/BOX LGA775”), както вероятно се досещате това е LGA-775 процесор, но как можете д разберете честотата му? За да избегнат обърквания и да направят по-лесно различаването на “старите” Pentium 4 процесори за сокет 478 и новите предназначени за сокет T, от Intel въведоха нови означения за LGA-775 моделите във вид на трицифрено число. Освен за този тип процесори, този метод на означаване беше въведен и при мобилните процесори на фирмата и новата серия Celeron D процесори. Това което различава различните типове процесори е първото от трите числа, моделите на всички LGA-775 Pentium 4 процесори започват с числото 5. За момента съществуват пет различни модела P4 процесори предназначени за сокет T – 520, 530, 540, 550 и 560. Съответно те имат работна честота съответно 2.8 GHz за модел 520, 3 GHz за 530, 3.2 GHz за 540, 3.4 GHz za 550 и 3.6 GHz за модел 560. Освен тях има и 3.4-гигахерцов Pentium 4 Extreme Edition процесор предназначен за новият сокет, но за момента той няма трицифрено означение на модел.

До края на годината се очаква и появата на Celeron процесори, които ще бъдат предназначени за сокет T дънни платки. Това би направило изграждането на компютърна конфигурация с 915/925-чипсет по-достъпно за масовите потребители, още повече ако и появата на тези процесори бъде съпътствана с понижаване на цените на дънните платки. В момента най-евтините дъна използващи 915 чипсет имат цена от започваща от порядъка на 120$, като топ моделите достигат до над 170-180$, а дъно с 925 чипсет надали може да бъде намерено на цена под 200$.

Повече за новите процесори на Intel

Да внимаваме ли със сокета?

При процесорите, предвидени за сокет 478, трябва да се внимава да не огънете или дори счупите някое от крачетата им при поставяне или махане. При новите LGA-775 процесори обаче се налага вече да внимавате за крачетата на самия сокет при поставяне на чипа. В началото, още при появата на първите дънни платки със сокет T от Intel ни предупреждаваха да бъдем много внимателни при поставянето на процесора и да не го сменяме много често, тъй като крачетата не били много издържливи и при 20-30 смени има вероятност те да бъдат повредени. В началото естествено подхождахме внимателно към това предупреждение, но в последствие с провеждането на малък експеримент установихме че на практика сокетите са доста по-здрави отколкото се предполагаше и дори и след 100 слагания и махания сокета беше в перфектно състояние…

Socket – крачетата вече не са на процесора…

Все пак трява доста да внимавате при поставянето на процесора, защото ако не го сложите правилно в сокета и се опитате да го захванете рискувате да изкривите или дори счупите някое от крачетата, а това се оправя в последствие само със смяна на дъното…

PCI Express

Все пак да приемем че си набавите ново дъно и нов процесор, съществува голяма вероятност това да не ви е достатъчно, за да можете да си осигурите работеща система, използвайки останалите компоненти от стария си компютър. При новите дънни платки се използва новата PCI Express шина, която замества изцяло AGP шината и поема нейната роля. За обмен на информация между видеокарта и процесора се използва 16x PCI Express слот, който на теория би трябвало да осигури по-висока скорост на трансфер през PCI Express, отколкото (вече остарялата?) AGP шина и вероятно на малко по-късен етап дори и PCI шината. Като начало започваме с това че PCI Express използва сериен трансфер на информация, за разлика от паралелната архитектура на PCI шината (припомнете си за PATA -> SATA при твърдите дискове). Основните предимства на PCI Express са използването на по-малко на брой пинове за трансфер на данни, не се използва един общ споделен канал (от всички устройства свързани към шината) за предаване на данни (както е при PCI), осигурява се по-висока скорост на трансфер на информация. За разлика от PCI слотовете (15W), PCI Express x1 слота може да осигури захранване до 25W на поставеният в него контролер, а x16 слота може до 75W (максимумът за AGP e 47W). Обикновено на дъното разполагате с два или три х1 PCI Express слота. Те са по-малки по размер и осигуряват по-ниска скорост на обмен и са предвидени за включване на мрежови контролери, мултимедийни устройства и други контролери, които не изискват чак толкова голям обмен на данни, колкото съвременните видеоконтролери.

AGP видеокарта (отгоре) и PCI-E карта (отдолу)

Странното, е че за момента не се чува нищо за появата на нови разширителни контролери предназначени за този тип слотове. Всъщност на практика има много малко контролери предназначени за PCI Express, които да са официално сертифицирани че отговарят на PCIe 1.0a стандарта. Освен видеокартите на nVidia, са одобрени само няколко мрежови продукта, който явно са от доста висок клас. Много интересен факт е че само видеокартите (самите контролери, а не само чиповете) официално са признати за отговарящи на спецификациите, това ни навежда на въпроса какво става с картите на ATI? Ако погледнем на официалната страница
на PCI-SIG консорциума, отговарящ за PCI стандартите, с продуктите които са сертифицирани, виждаме че страницата е последно обновена на 25 Август и вътре има само Radeon X600 графичен чип на ATI Technologies, който е сертифициран, малко по-надолу обаче липсва сертифицирана видеокарта на базата на този чип. Какво тогава трябва да си помислим за видеокартите на база на X300 и X800 сериите чипове, които още нямат официално одобрение че отговарят на стандарта, камоли за видеокартите, които ги използват…

Още за PCI Express спецификациите

DDR и DDR2

Както знаете SDR SDRAM (Single Data Rate Synchronous Dynamic Random Access Memory) модулите памет стандартно работят в синхронен режим с честотата на шината на процесора, тоест при шина от 66 MHz и паметта и процесора работят с тази честота. При тях на всеки такт на процесора се изпраща една заявка за четене.

DDR SDRAM (Double Data Rate DRAM) паметите направиха своя дебют на пазара около 4 години след появата на SDR SDRAM, в началото на 2001 година. Това което различава DDR от SDR, е че първите вече могат да изпълняват по 2 заявки на един такт на процесора, при което тяхната ефективна честота се удвоява. Първите модели бяха с работна честота 100 MHz (или DDR200) и 133 MHz съответно – DDR266, като в последствие се появиха и значително по-бързи памети (най-бързата към момента е DDR600). С прости думи можем да опишем разликата между двата вида памети като си представим че SDR паметта е улица с едно платно, а DDR с две, или с други думи при втората може да минават два пъти повече коли за същото време.

От скоро вече на пазара са достъпни и DDR2 модули (от няколко месеца са в масово производство), които се явяват наследник на DDR стандарта. При тях ефективната честота е 4 пъти по-голяма от реалната, или с други думи вече имаме улица с 4 платна. Към момента на пазара са достъпни DDR2 модули памети с честота 400 (DDR2-400), 533 (DDR2-533) и 667 (DDR2-667), като вероятно скоро ще видим и по-бързи модули.

Разлики между DDR и DDR2

За тези от вас, които не знаят, трябва да споменем, че DDR2 и DDR паметите не са съвместими или с други думи не можете да поставите DDR2 памет в слот за DDR и обратното. DDR SDRAM Паметите разполагат с по-малко на брой пинове (184), а DDR2 имат 240 свързващи пина, също така ограничаващата дупка в долната част на модулите е на различни места, така че да не можете да се объркате и да поставите модула на слот, който не е предназначен за него. Друго, което е важно да знаете, е че стандартът на паметите DDR2 не позволява използването на чипове, произведени по технологията TSOP (правоъгълните чипове), а само на такива по технологията BGA (квадратните), докато при паметите DDR няма такова изискване и спокойно можете да видите памети с чипове, произведени по двете технологии. Използването на BGA пакетиране на чиповете се е наложило, за да се намалят паразитните “шумове” и да се достигнат по-високи честоти. Друг важен факт е разликата в работните напрежения – при DDR2 напрежението е 1,8 V, а при DDR
обикновено е 2,5 или 2,6 V, което означава по-ниска консумация на електроенергия, по-малкото загряване и следователно топлоотделяне, в сравнение с чиповете на DDR паметите.

DDR2-533 памет Micron (отгоре) и DDR400 памет Kingston (отдолу)

Естествено това са само част от “видимите” разлики, съществуват и редица промени в дизайна и функционирането н самите чипове, но за момента няма да се впускаме в толкова дълбоки обяснения, тъй като това не е целта на статията.

Захранването

Вероятно до момента сте използвали само 20-пинов ATX захранващ конектор, в комплект със захранване между 250 и около 400W. При дънните платки с новите чипсети вече се използва по-големият 24-пинов ATX захранващ конектор, заради по-високата консумация на енергия. Естествено това води и до нуждата от използването на по-мощно захранване (например пиковата консумация на енергия при максимално натоварване на 3.6-гигахерцовия LGA-775 P4 e 115W, а при овърклок може да достигнете дори до около 150W+). На практика допълнителните 4 пина на конектора осигуряват още 3 линии по 3.3V и една от 12V.

Радостната новина, е че за момента и дъната с 915 и тези с 925 чипсети работят безпроблемно с използването на стандартните за настолни машини захранвания с 20-пинови конектори. С други думи ако имате добро захранване с реална мощност поне 300W (изключваме марки като Codegen, JNC…) то няма да е необходимо задължително да го смените, за да ви работи нормално новата система. Все пак е добре да имате в предвид, че за в бъдеще най-вероятно ще ви се наложи да смените
захранването с по-мощно, като тогава е добре да потърсите такова с 24-пинов конектор. Обикновено този тип захранвания започват от 450-500W мощност и са предвидени за използване основно при многопроцесорни работни станции и сървъри.

Новите чипсети

Навсякъде се говори само за 915 и 925 чипсети, което може да доведе до леко объркване, тъй като на практика това са двете основни “фамилии” чипсети, но реално броят на новите Intel чипсети е 5!!!, това са:
1. Intel 925X Express Chipset

2. Intel 915G Express Chipset

3. Intel 915P Express Chipset

4. Intel 915GV Express Chipset

5. Intel 910GL Express Chipset

Intel 82915P Memory Controler Hub

Intel 82925X Memory Controler Hub

Може би тук е момента да уточним какво точно означава чипсет, за да избегнем евентуални бъдещи недоразумения. Чипсет в буквален превод означава набор от чипове (ChipSet), тоест имаме минимум 2 различни чипа, които слагаме под един общ знаменател (с едно общо име, което не е задължително да отговаря на името на някой от чиповете). В случая, новите чипсети на Intel се състоят от 2 различни чипа – Memory Controler Hub (MCH и GMCH за тези с вграден видеоконтролер – GraphicMCH) и I/O Controler HUB (ICH). Контролерите на паметта (MCH) са 5 различни вида (всичките са двуканални): Intel 82925X MCH, 82915G GMCH, 82915P MCH, 82915G GMCH и 82910GL GMCH, като всеки един от тях отговаря на конкретния модел от чипсета чието име включва в наименованието си, докато при входно изходните контролери може да се правят всякакви комбинации от наличните 4 вида: Intel 82801FB (ICH6), 82801FR (ICH6R), 82801FW (ICH6W) и 82801FRW (ICH6RW).

Различните модели чипсети

– Intel 925X Express Chipset

Това е чипсет за високия клас системи, който е насочен към ентусиастите
и хората търсещи максимална производителност (заместникът на 875 чипсета). Има възможност за поддръжка само на DDR2 памет (400 и 533 официално за момента), както и поддръжка само на процесори с 800 MHz FSB??? (вероятно Celeron D процесорите за Сокет T, които очакваме да се появят по-късно тази година ще бъдат само на 533 MHz шина). При този чипсет няма опция за вграден GMA 900 видеоконтролер. Максималният обем на паметта може да бъде 4GB (4 слота, 2 канала от по два слота). Поддържа до 8 USB 2.0 порта, един PCI Express x16 и до 4 x1 слотa, до 4 SATA 150 и един UDMA ATA100 конектора, Intel High Definition Audio. Повече
за 925X чипсета

– Intel 915G Express Chipset

Чипсета за средния клас системи, като тази версия разполага с вграден GMA 900 видеоконтролер. При този чипсет има възможност за използване на както на DDR, така и на DDR2 памет (в зависимост от избора на производителя на платката). Тук се поддържат процесори с 533 и 800 FSB. Максималният обем на паметта може да бъде 4GB (4 слота, 2 канала от по два слота). Поддържа до 8 USB 2.0 порта, един PCI Express x16 и до 4 x1 слотa, до 4 SATA 150 и един UDMA ATA100 конектора, Intel High Definition Audio. Повече за 915G чипсета

– Intel 915P Express Chipset

Същото като при горният 915 чипсет, с тази разлика че тук нямаме интегриран новия видеоконтролер на Intel. Повече за 915P чипсета

– Intel 915GV Express Chipset

Подобно на 915G и тук имаме вграден видеоконтролер, разликата обаче е че липсва PCI Express x16 слот, което ни ограничава само да използването на GMA 900 видеото. Повече за 915GV чипсета

– Intel 910GL Express Chipset

Все още не сме виждали продукти базирани на този чипсет, тъй като вероятно такива ще се появят с обявяването на Celeron D процесорите предназначени за Сокет T. Това е така, защото този чипсет поддържа само процесори с 533 MHz FSB, което означава че той ще бъде насочен към ниския клас системи. При него максимума памет е 2 GB (2 слота на един канал), като паметта може да бъде само DDR. И тук отново ще имаме на разположение само интегрираният видеоконтролер, без възможност за използване на PCI Express такъв, поради липсата на PCI-E х16 поддръжка. Повече за 910GL чипсета

Входно-изходните контролери (I/O)

– Intel 82801FB/82801FW (ICH6/ICH6W) I/O Controler

ICH6 контролера осигурява поддръжката на PCI Express ревизия 1.0a шината, PCI ревизия 2.3 шината, ACPI Power Management, DMA контролера, контролера за прекъсванията и часовника, 4 S-ATA порта, Ultra ATA100/66/33 контролер (1 канал – 2 устройства), 8 USB 2.0 порта, мрежов контролер, System Management Bus (SMBus) версия 2.0, Audio Codec ’97 (AC97) ревизия 2.3, Intel High Definition Audio, Low Pin Count (LPC) интерфейс и Firmware интерфейс.

Intel 82801FB (ICH6) I/O Controler

Като ICH6W допълнително би трябвало да предлага и поддръжка на Wireless LAN адаптер, но за момента от Intel са решили да не предлагат тази версия на I/O Controler, тъй като търсенето от страна на производителите на дънни платки е на практика нулево към такава интегрирана възможност.

– Intel 82801FR/82801FRW (ICH6R/ICH6RW) I/O Controler

Същото като при горните два чипсета, с тази разлика че тук имаме и интегрирана поддържката на Intel Matrix Storage Technology. На практика това означава че разполагате с нативна (интегрирана в чипсета) поддръжка на RAID 0, RAID 1 или RAID 0 + 1 за четерите SATA канала. Matrix Storage Technology разполага с поддръжка на Serial ATA Advanced Host Controller Interface (AHCI), като най-интересната функция е Native Command Queuing (възможност позволяваща на устройството да реорганизира само реда на изпълнение на подаваните заявки, така че да се избере оптималният път на главите), NCQ се поддържана от новите серии твърди дискове Maxtor DiamondMax 10 и Hitachi Deskstar 7K80.

Intel 82801FR (ICH6R) I/O Controler

И тук отново 82801FRW (ICH6RW) контролера е с поддръжка на Wireless LAN адаптер, но и тази им версия няма да бъде достъпна в дънни платки поне още известно време, поради гореспоменатата причина.

Intel High Definition Audio

Това е новото име на “висококачествените” вградени звукови контролери, които се задължително трябва да се използват в комбинация с новите Intel чипсети (HD AUudio е известно още и като “Azalia”, така че не се учудвайте ако срещнете някъде и това название). Това което дават като възможности е поддръжката на 8-канален звук (7.1 овучителни тела) с 192 kHz/32-bit качество на звука, докато при старите AC97 спецификации (преди ревизия 2.3) максимума поддържан от кодеците беше 48 kHz/20-bit. Eстествено това е нещо което трудно ще усетите, освен ако не разполагате с наистина добри (и скъпи) озвучителни тела (при което е много по-добре да се снабдите с по-качествен външен звуков контролер). На практика най-удобната нова функция на възможността да пренасочвате 2 различни аудио потока (например CD Audio диск и MP3 песен свирещи едновременно) към 2 отделни устройства, а не те да минават през един изход и да се смесват. Или можете да си пуснете филм на телевизора и да пренасочите неговото аудио към 5.1 озвучителната си система в хола, като междувременно можете да си пуснете MP3 песен и да си я слушате със слушалки на компютъра.

Друг плюс на Intel High Definition Audio е унифицираната поддръжка от страна на Microsoft – Unified Audio Architecture (UAA), което позволява използването на основните функции на звуковия контролер без да е необходима инсталацията на специализирани драйвери. Естествено за да можете да се възползвате от допълнителните функции предлагани от конкретният чип, използван от производителя на дъната платка ще трябва да инсталирате и специализираният драйвер.

Realtek ALC860 – чипът фантом ;)

За момента повечето дънни платки използват ALC880 AC97 кодек (ЦАП/АЦП) на Realtek (8-канална версия) или ALC860, който би трябвало да е 6-канален High Definition Audio чип и който се използва на някой по-евтини дъна (въпреки че на сайта на Realtek няма никаква информация за този чип, той може да бъде открит на Intel D915GAV дъното). На сайта на Realtek като HD Audio Codec чипове
са дадени само 8-каналнияALC880 и двуканалния!!! ALC260.
Други производители предлагащи HD Audio звукови чипове са например C-Media с техният CMI9880 чип използван например при дънните платки на MSI. Естествено и още фирми като Sigmatel, а вероятно и други…

Повече
за Intel High Definition Audio

Intel Graphics Media Accelerator (GMA) 900

Това е наименованието на новото отроче на Intel във вид на вграден видеоконтролер (само при 915G, 915GV и 910GL чипсетите), който от идва да наследи Intel Extreme Graphics, използван при предишните серии чипсети на фирмата.

При GMA 900 забелязваме някои доста интересни възможности, като например хардуерна поддръжка на DirectX 9 и Open GL 1.4, доскоро кой би си и помислил дори за хардуерна поддръжка на Pixel Shader 2.0 от вграден видеоконтролер, за съжаление обаче липсва хардуерна поддръжка на T&L (Texture & Lightning), като тя е заместена от софтуерна такава, което донякъде спъва и ограничава възможностите на контролера (някои програми и игри просто отказват да тръгнат без хардуерна поддръжка). Естествено контролера не разполага със собствена видеопамет, а вместо това използва определена част от системната такава (като тя може да бъде динамично разпределяна до 224MB в зависимост от нуждите в даденият момент).

Графичното “ядро” на GMA 900 работи с тактова честота 333 MHz и разполага с 4 пикселни конвейра, като обработката на вертексните операции е оставена на процесора. В зависимост от типа на памет използвана в конкретната конфигурация зависи и скоростта на трансфер на”видеопаметта” отделяна на ползване от GMA 900 контролера. При DDR333 в двуканален режим максималната теоритична скорост е 5.4 GB/s, като тя нараства до 8.5 GB/s ако използвате DDR2-533 в двуканален режим. Интегрираният DAC (ЦАП) позволява използването на разделителни способности до 2048×1536 пиксела с 85 Hz честота на опресняване. Вградените видеоконтролери позволяват чрез добавяне на специална разширителна Advanced Digital Display (ADD2) карта на x16 PCI-E слота (само на 915G чипсета) да изведете допълнителен DVI конектор за свързване на цифрови екрани.

На практика производителността на Graphics Media Accelerator 900 се доближава почти до тази на Radeon X300SE-базирана видеокарта използваща PCI Express x16, видеоарта, която в момента има цена от порядъка на 80-90$,а реално е с няколко процента по-бърза като производителност. Все пак от Intel имат и какво още да поизчистят като проблеми в драйверите, но като цяло новият им интегриран видеоконтролер доста добро решение за хората без особенни изисквания (все пак това не е най-доброто решение за геймъри, въпреки че доста от сравнително новите заглавия вървят задоволително на него).

Повече информация за GMA 900

Заключение

Още от обявяването на първите дънни платки с новите чипсети много хора завиха на умряло… Говореше се че тези чипсети са глупави, без бъдеще, няма смисъл от DDR2 и PCI-E, за какво са ни нови процесори на нов сокет с ново охлаждане и ред други размисли в този стил. В крайна сметка се оказа, че някои доводи бяха вeрни, други не, трети тепърва предстои да бъдат проверени на практика. Лошото в случая, е че доста хора продължават да говорят против нововъведенията, без дори да са виждали на живо някое от тях, да не говори да са го “разцъквали” подобаващо. По този начин много често се създава грешна представа у нищо не подозиращите обикновени потребители, които не се интересуват чак толкова и случайно попаднат на подобен тип размисли…

С това кратко представяне на основните нововъведения, които се опитват да наложат от Intel (вече и не само те), започваме поредица от тестове, с която ще се опитаме да опровергаем част от спекулациите на тема дънни платки на базата на 915 и 925 сериите чипсети на Intel и да покажем ясно както недостатъците така и предимствата им.









Коментарите са забранени.