За Intel…

За Intel…

В раздел: Блог от на 22.09.2004, 3,405 показвания

Тази статия изразява лично мнение и досега не намираше място на сайта по една причина – да изразя мнението си, особено когато е силно негативно, публично би било неуместно, освен ако HardwareBG не беше мой сайт. Да го изразя, когато имам подкрепата и мнението ми се споделя от някой колега означава да сложа още един човек повече “на топа на устата”, но когато говоря за нещо, с което са съгласни не само колегите ми тук, но и почти всеки друг, който има поглед по-отблизо над нещата, за които ще говоря се оказва, че ще е грехота да го спестя на читателя.

Не се учудвам на овчото равнодушие, с което IT общността прие наложените от Intel нови стандарти и идеи – в крайна сметка най-голямото колело се завърат и всички под него искат или се въртят в нужната посока. Учудвам се обаче буквално на наглостта, с която процесорният гигант реши да измести в своя полза явно недомислени, ненужни и бъркащи много сериозно в джоба на потребителя решения.

Учудвам се как има колеги, които говорят за тях без да споменават очевидното и оставят впечатление за добре премислени промени от страна на Intel. AMD също имаше своя дан в налагането на свои решения, но компанията избра най-безопасния за потребителя и най-правилен от маркетингова гледна точка път с разпределянето по ценови категории, като в крайна сметка успя да спечели много позиции и за в бъдеще.

Не съм фен на AMD или Intel. Не обичам този спор, защото в него най-често се дават доводи, оборвани моментално и още по-често се излиза извън границите на добрия тон. Мога да говоря за техническите или чисто практически предимства на едната или другата платформа, но отдавна съм се съгласил с едно – за всеки влак си
има пътници, а и двете решения имат своите силни и слаби страни.

Грешките:

Prescott

Посрещнах появата на тези процесори с нескрита радост и наистина трудно повярвах на всички приказки колко по-бавни и колко по-горещи ще са. Northwood ядрото показва и до ден днешен, че не изпитва сериозни проблеми да работи на честоти, които и в момента остават най-често в сферата на мечтите за обикновения потребител, но Intel трябваше да отговорят на предизвикателството, наречено Athlon64, макар че и той от своя страна все още далеч не е каквото ще бъде след година или две. Процесорите Prescott са по-бавни. Всеизвестен факт, основно дължащ се на повишените латентности на кеша и по-дългия конвейер – отново желание за високи честоти го наложи. Northwood обаче доказа на практика твърденията на Intel, че високата честота компенсира тази дължина. Проблемът – доказва го едва при честоти, които официално не съществуват, и с увеличаването им става наистина още по-добър.

Тук идва втората спънка за Prescott – огромното повишение в топлоотделянето и консумираната мощност не му позволяват (все още, но вече измина много време от представянето му и това не се променя) да достигне честотите, които някои подбрани Northwood ядра стигат. Никой с желание за върхова производителност не купува Prescott. 1МВ кеш от второ ниво изглежда и звучи добре, но всъщност ефект от него липса, освен в редки приложения. SSE3 разширенията на инструкциите сигурно ще
се наложат масово – когато и AMD започне да ги поддържа в следващото си ядро. Спорът AMD vs. Intel, в който най-често изтъкваната причина да си купя Intel бе тишината (и то реална причина) и лесното му охлаждане, придоби съвсем друг вид с появата на новото Pentium4 ядро – дори при пониженото напрежение и подобреното охлаждане процесора работи добре само благодарение на факта, че му е дадена възможността да издържа на по-високи температури. Но към подобреното охлаждане
добавете и още две перки на кутията и вече говорим и шумен “box” охладител и вече тишината е фактор в полза на AMD. Дори прословуто греещите Thorougbred/Barton се охлаждат по-лесно и не искат невероятно захранване.

Захранванията:

Макар това да не е едноличен проблем на Intel, изискванията за мощно захранване на системата са далеч “по-валидни” за Р4 системите с Prescott, отколкото за Athlon64 платформата. Докато платките със s.754/939 едва сега започват да получават 4-фазно захранване и то помага за пълна стабилност, s.LGA775 изисква като минимум 4, дори 6-фазен захранващ блок с възможности да предоставя на процесора средностатистическото енергопотребление на компютър от среден клас! Освен шума от перките, добавяме пари и за ново захранване…

LGA775

Новата платформа на Intel за Prescott не се изчерпва в една проста смяна на сокета, с каквито вече свикнахме и които години наред бяха причината да купуваме нови дъна, сменяме процесори и т.н. и които най-често са оправдани. Повече пинове, по-къси пътечки, повишени възможности за захранване…няма точка, с която да не съм съгласен с Intel, но е достатъчно да посоча всички тези екстремно овърклоканти s478 процесори (да де, Northwood) и теориите не се превръщат в практика. Краткия живот, който гарантират от Intel на самите процесорни гнезда явно е в замяна на повишения живот на самите процесори, но в крайна сметка надали много хора ще се задържат дълго време с една дънна платка, а и в днешно време масовите като честота процесори са по-евтини от най-качествените дънни платки, така че бих се замислил коя смяна от двете е по-нужна. Да не говорим за най-процъфтяващата и оставаща сравнително евтина като инвестиции част от пазара – тази за охладители ;).

DDR2

Преминаването към новия DDR стандарт вероятно все някога трябваше да се случи. В графичните ускорители DDR издържа до близо 1 GHz и вече се наложи DDR2, в днешно време дори GDDR3, но там говорим за немислимо високи латентности. Системна памет с много висока честота, добавена към процесор, който не само не може напълно да се възползва дори от предоставените му по-рано два канала, но и е взискателен като цяло именно към латентността на оперативната памет показа само нещо, отдавна доказано на практика – при преминаването към по-висока честота на паметта трябва време за излизането на модули с ниска латентност. Да, но докато доскоро това ставаше бързо, а и ограничение бяха самите дънни платки, сега “ниска” явно означава “много висока” по приетите от нас стандарти и преднината при ползване на DDR2 остана имагинерна и на практика не струва дори десета част от нужната инвестиция. Вероятно едва при налагането на 800 MHz-ови модули вече ще може да говорим за наистина сериозен прираст в производителността. Най-лошото в случая е, че мненията на AMD и Intel се различават и AMD засега остават на DDR памети (пък и нуждата им от DDR2 изобщо не е на преден план, но..знаете кой диктува правилата..).

PCI-Express

Замяната на PCI и AGP слотовете с наистина по-бързата PCI-Express сякаш не изглеждаше наложителна, но отвсякъде ни се “натяква” как едва ли не без преминаването към PCI-E сме заникъде. AGP 8x не донесе почти никакъв прираст в производителността за обикновените компютри (някои професионални видеокарти обаче успяха да се възползват) и като трансфер остава достатъчно добра шина. Проблем е единствено захранването, което може да се осигури, но в крайна сметка производителите на видеокарти намериха решение, и то по-добро от това да се повиши максималната захранваща мощност на слота – допълнителните конектори.

NVidia все пак успя да покаже една наистина впечатляваща възможност на PCI-E – SLI възможностите на картите от серията GeForce 6800, които се базират именно на PCI-E шина. Не е ясно и защо едва сега започва появата на бързи видеокарти за PCI-E – и ATi и nVidia първоначално пуснаха ниския и средния клас видеокарти за PCI-E, че и отгоре на всичко 5900XT видеокартите бяха и с намалени честоти. Никаква следа от 6800 и X800, които се купуват като топъл хляб по света. Навлизането на дънни платки с PCI-E ще доведе и до нов бум сред видеокартите от висок клас, което е и вероятната цел на това разминаване на наличността на карти за PCI-E и предлаганите дънни платки. Казано с други думи – купувате скъпа система и евтина видеокарта. Че кой би желал подобно нещо?

PCI шината в настоящите дънни платки наистина нерядко е ограничение – когато спъва трансфера от дисковата подсистема, което е факт при големи масиви, например. От друга страна контролери за 64-битови PCI шини се продават, също както и такива слотове се намират на High-End дънните платки за работни станции и сървъри, а най-често ограниченията идват именно в системи от висок клас. Вероятно PCI-E ще позволи и на евтините дъна да работят с бързи контролери и RAID
масиви, но засега замяната на почти цялата система изглежда… нелепа.

Няма да говоря за BTX стандарта, тъй като е явно, че производителите го отхвърлят и засега няма да заменяме дори кутиите си, което вече граничи с безумие – досега не е имало подобно количество “нужни” смени на компонентите – в крайна сметка остава тайна кое няма да трябва да сменим – монитора, мишката и клавиатурата, може би? (освен ако не изчезнат и PS/2 конекторите :Р).

Както казах, нямам нищо против Intel като процесори, нито съм фен на AMD, но когато виждам как пазара върви не както обикновено към купуване на по-бързи и по-мощни, ако и да са по-скъпи части, а само към частта с “по-скъпи” (да не говорим и за “по-бавни”) наистина имам сериозна причина да се гневя някому. AMD също пое път, който не е в полза на нас, крайните клиенти, но пък компанията буквално се хранеше от огризки последните години и с пускането на Athlon64 вероятно заслужи да получи по-голям дял от пазара заедно и с повишени цени на процесорите. Все още очакваме с нетърпение бъдещите предложения на Intel при процесорите, защото е видно, че Р4 платформата “умира”. Pentium-M процесорите в много отношения успяват да изместят P4 дори при повече от 1.5 по-ниска честота, така че възможността те да се появят в настолните РС-та е наистина блазнеща – наред с тази да видим истински двупроцесорни ядра, която е само едно чисто теоретично предположение ;).

Въпроси и други възможни решения/проблеми може да обсъдите в нашия форум









2 коментара

  1. 1 ХристоС. // 09.01.2010 в 21:02

    Хм… май появата статия е резултат от грешка, още повече – написана е в сегашно време, а засяга събития отпреди 5 години :O

  2. 2 Кирил Венев (Ba4o Kiro) // 10.01.2010 в 01:24

    Виж датата на статията ;). Това е статия от архива на старият сайт който ъплоудваме в новата база данни.