Ревю на геймърска мишка Razer Imperator

Ревю на геймърска мишка Razer Imperator

В раздел: Ревюта от на 17.02.2010, 16,709 показвания
Страница от ревюто: 1 2

«»


Imperator… новата (последната) змия от портфолиото на Razer

За потребителите не обичащи да четат дълги статии и желаещи директно да получат синтезирана информацията в лесноразбираеми словосъчетания от сорта на “става”, “не става”, “супер е”, “боклук е” и т.н. класификации, използвани в съвременния български разговорен език можем да съобщим генерализирано, че мишката е прекрасна и си струва парите. Ще се възхвалява по знайни и незнайни ревюта и ще се продава добре. Амин!

История/Предистория

Razer присъстват на Българския пазар от края на 2004г. Първите продукти на компанията, които се предлагаха в България бяха мишките Viper и Diamonback. Последната предлагаше изключително качествен за времето си сензор, съпроводен с дизайн предлагащ възможност за работа едновременно на леваци и десняци, малко тегло на мишката, изключени енергоспестяващи функции (нямаше нужда от “събуждане”) , качествена гумена материя на бутоните, екстравагантна добре изглеждаща форма с гумени бутони и кантовка наподобяваща змийска кожа отстрани на мишката(мишката много лесно можеше да се вдига с пръсти и премества на ново място при нужда). За първи път се предлагаше възможност за директен контрол за настройка на чувствителността на мишката (т.н. on_the_fly_sensitivity). Този модел изстреля марката Razer като една от върховите компании предлагащи периферия за РС играчите (т.н. геймъри) и им създаде една съвсем не лоша фенска база. За съжаление не всички продукти, които компанията изкарваше впоследствие на пазара бяха такива безспорни хитове като Diamondback (с едно огромно изключение наречено Deathadder). Първата мишка на Razer използваща лазерен сензор Razer Copperhead при пускането й в продажба струваше повече от Diamondback, а показваше сериозен недостатък (както всички останали лазерни мишки използващи същата първа генерация лазерен сензор), а именно т.н. “пропускане” проявяващо се при скорости на движение на мишката над един метър в секунда. Въпросното пропускане се изразява в неприятността, че при местене на мишката със скорост над някаква критична гранична пределна скорост на движение, нейна милост мишката спира да отчита, че има движение до момента, в който скоростта й се намали под граничната. От този проблем най-засегнати бяха играчите, играещи при ниска чувствителност на мишката, т.к. те използват много резки и бързи движения, които за кратки интервали от време често достигат скорости в порядъка 3 метра в секунда. За сравнение, при играчите играещи при средно ниво на чувствителност се развиват скорости с мишката около до 2 метра за секунда, а при играчите разцъркващи при висока чувствителност се правят малко над половин метър в секунда. От горното лесно се стига до заключението, че въпросните гранични скорости налични при първото поколение лазерни сензори лесно се постигат при играчи ползващи мишката при ниска към средно голяма чувствителност, които се явяват и по-голямата част от гейм съсловието. Този проблем на лазерните сензори отблъсна сериозните играчи от “лазерните” мишки и в продължение на няколко години избора на сериозния играч бе сведен до оптичните Diamondback и Logitech MX518, т.к. при тях дори и при скорости на движение над 4-5 метра в секунда мишката продължаваше да отчита движенията и “прескачания” нямаше. Пониженото качество на използваните материали при Copperhead водещи до падане на гуменото покритие от бутоните след по-продължително ползване допълнително отблъсна феновете на марката от този модел. След фиаското с Copperhead в продължение на няколко години Razer тотално се отказаха от използване на лазерни сензори и насочиха вниманието си към доразвиване на оптичните, което доведе до появата на култовата мишка Deathadder и обновена версия на Diamondback. Тези два модела се превърнаха в синоним на качество и класа носейки слава и реноме на Razer като марка, а всичко това водеше и до добри продажби съпроводени с прекрасни отзиви от удовлетворението на потребителите. Може да се каже, че това бяха златните години за Razer. След това, компанията започна да се разраства, започвайки предлагане на висок клас подложки за мишки, клавиатури, слушалки и колони, с които целта бе да се покрие целия спектър от периферия, от която геймърите имат нужда. За съжаление когато започваш да се захващаш с много неща накуп не всичко върви по мед и масло. С анонса на втората Razer мишка с лазерен сензор Razer Lachesis мечтата на много геймъри да имат мишка с голяма разделителна способност съпроводена с безупречно поведение дори и при много бързи движения бе на път да се сбъдне. Анонсирани бяха феноменалната за тогава чувствителност от 4000dpi и важните 60 до 120 инча/секунда (грубо казано 1.5 до 3 метра/секунда) позволявайки ползването на мишката от трите типа дискутирани по-горе играчи. Уви, за мнозина тази мишка бе разочарование напомняйки, че една мишка не е само сензор, ами и форма. Мишката, освен бидейки неудобна за хора със средно големи и големи ръце, през първите месеци след пускането й в продажба проявяваше и “характер”. Характера се изразяваше в самостоятелно местене на курсора без външна намеса, подместване на курсора при натискане на бутон и отказ да тръгне при стъклени повърхности (потребителите на Icemat подложките ревяха на умрЕло през онези дни). Чак половин година след пускане в продажба след пускане на firmware 1.64 много от гореописаните проблеми бяха оправени, но за първите потребителите остана горчивото впечатление, че са получили beta версия вместо краен завършен продукт. Когато мишката се ползваше на подходящата повърхност без проблеми движението бе плавно, почти без “изпускания” и наистина, с този сензор предимството на оптичните мишки почти бе ликвидирано. Лошата форма за мнозина от закупилите я, накара мнозина да предпочетат комфорта на директния конкурент Logitech G9 отколкото по-добрия сензор и по-плавното движение на Lachesis. След Lachesis Razer феновете замечтаха за Lachesis сензор, наблъскан в удобната Deathadder форма и те им я дадоха под формата на Razer Mamba, а тя се оказа хубава мишка (даже и безжична) с още по-добър сензор от на Lachesis, стига да не се прояви впоследствие главния й недостатък – нисък контрол по качеството (водещ до наличие на бройки с тракащи бутони и колелце) и използвани евтини материи (водещо до триене на гумираната материя след ползване както при някои Copperhead серии). Mamba-та също имаше “характер” – в началото драйвера на мишката имаше проблеми с постоянно повишаване на използваното количество памет (т.н. memory leak) и т.н. и т.н. До този момент имахме 3 лазерни мишки от Razer насочени към сериозните геймъри (моделите Orochi и Naga са специфични мобилно и mmorpg решения, та тях не ги броим), като и трите не се оказаха безспорни продукти. Имахме и известни проблеми свързани с занижаване на качеството на материалите за производство на продуктите на Razer през последната година (пример за такъв продукт в статията на GeniusLoci за Razer Lycosa). Проявяваше се надежда и съмнения дали тази мишка нямаше да бъде първата им безспорна лазерна мишка или ще се превърне в разочарование. Дали ще е мишката, която да замести Deathadder, така както тя замести Diamondback?

Разопаковане

С огромно любопитство исках на първо четене да видя какви допълнителни аксесоари освен мишката има в пакета. Сложих пакета на масата и…

Също като при другите Razer мишки, които съм разопаковал имаме възможност без да разопаковаме пакета да видим, че вътре се намира продукта, който купуваме, а не някоя тухла 4-ка ;)

Съдържанието на пакета, разлистено едно по едно, за да се види какво има вътре:

Едно време през далечната 2005г. купувайки си първия Razer продукт (един Diamondback) към мишката идваше и неопренов калъф с логото на Razer, което няма да се лъжем – такова екстра ниво на детайл оставяше чувство, че си собственик на нещо по-класно още преди да си го включил към РС-то. Oт няколко години всичките Razer мишки идват с много хартия и рекламни материали натъпкани вътре в кутията, CD с драйвери (което в последствие отпадна), две лепенки с логото на Razer и общо взето това е всичко. При Imperator тенденцията е същата с разликата, че го нямаме CD-то и сред рекламките по хартиите имаме картонена поставка за чашка с логото на Razer. Липсата на CD с драйвери не ми се нрави, защото я си представете, че съм в ситуация, че с последните пари съм доплатил за мишката и не съм си платил интернета и само singleplayer ми се цъка ;). Пестят се пари явно по всички фронтове след като няма пари за едно CD мизерно… ама да сме си честни, в 99.99% от случаите наистина няма да се ползва, та нека не търсим под вола теле – тук им е позволено да пестят. Поставката за чаша макар и безполезна ми хареса като идея ;).

Впечатления

На кутийката и в интернет пише като данни разни неща от сорта на:
– 5600 точки/инч разделителна способност(dpi)
– коректно отчитане при скорости до 200 инча/секунда (tracking speed)
– ускорение 50 пъти по-голямо от земното (50G ускорение)
– седем програмируеми бутона
– настройваеми странични бутони
– ергономичен дизайн за десняци
– опресняване на данните през USB порта с честота 1000Hz (една милисекунда)
– тефлонови крачета
– възможност за лесно повдигане на мишката

Мишката използва сензора на Razer Mamba, но за разлика от нея е жична. Имал съм Lachesis и от опит знам, че полза от над 2500dpi поне лично за мен от моята камбанария с моя 24″ монитор няма. Това, което ме заинтригува също като при Mamba-та е показанието от 200 инча/секунда (tracking speed). Като си направи една бърза сметка на ум човек стига до извода, че мишката трябва да отчита коректно движения до към 5 метра за секунда, което както и да го въртим и сучем е стойност, която няма шанс и най-маниакалния играч ползващ ниска чувствителност да достигне.

Още с пипването на мишката ми стана ясно, че Imperator не е полуфабрикат, а класен продукт. Продукт, който ще има тежката задача да направи опит да стане едно от любимите оръжия в ръцете на играчите, конкурирайки се и с шанс да детронира класиката в жанра наречена Deathadder като любим инструмент осъществяването на виртуалните убийства от про-тата. Поради тази причина сметнах за целесъобразно да направя директна съпоставка между двете мишки.

Започвайки анализ по ергономията и визуално как седи мишката прави впечатление, че осветлението на Imperator е по-човешко и не е толкова силно като при Deathadder. С други думи казано – няма шанс да ви подразни и да искате да го изключвате, както понякога изключвам осветлението на Deathadder.

Кабелът на Imperator вече е с оплетка, което… по-добре е още една защита на кабела да има ;). От Deathadder има много оплаквания за скъсани кабели – да при Deathadder е тънък кабела и да, при Imperator шанса да се случи такова злощастие със сигурност е по-малък. Също така при Imperator кабела е по-твърд, което може да е предимство или недостатък в зависимост от личните предпочитания. За мене е предимство, за GrigorBG недостатък… въпрос на вкус казала котката и се близнала някъде си. Imperator се чувства, че е по-лек от Deathadder. Deathadder e малко по-дълга мишка и с милиметър по-висока. Като цяло Imperator може да мине в графата на доста леките мишки и местенето й в комбинация с тефлоновите крачета със сигурност няма да ви коства допълнително усилия. В резултат на това по-бавно ще се изморяваме и ще сме по-продуктивни.



Всички страници от статията:

  1. Page 2


Страница от ревюто: 1 2




Етикети: , , , , ,


6 коментара

  1. 1 Още едно българско ревю на Razer Imperator - Razer в България // 17.02.2010 в 12:19

    […] – Към пълното ревю на геймърска мишка Razer Imperator @ HardwareBG.com […]

  2. 2 shado // 19.02.2010 в 10:21

    Аз смених Salmosa с Imperator наскоро и съм възхитен от мишката. Единствения недостатък който намерих, но с който бързо свикнах е малката “цъкаща” площ на бутоните. Имам в предвид, че при Salmosa-та дори да натиснеш бутона в края, (бутоните заемат половината площ на мишката) пак хваща лесно, което ти дава възможността да натискаш не само с предната част на пръстите ами едва ли не с целият пръст.

  3. 3 antoniy daskalov // 21.02.2010 в 23:42

    Преди няколко дни спечелих Sphex от едно конкурсче на Razer и след като сложиш императора върху него направо заспа. Никакви прескачания, отклонения, нищо. Върви като по вода. Препоръчвам за FPS и RTS императорчето направо цепи конкуренцията

  4. 4 Sasho // 22.02.2010 в 23:54

    Евала за статията, толкова дълга не бях виждал и за процесор :). Да не си мишко-маняк ;)?

  5. 5 James // 04.03.2010 в 01:40

    Уникално мазно движение на мишката! Лошото е, че пак са се поизложили с евтини материали.

  6. 6 letalis // 12.03.2010 в 20:06

    Интересно четиво. Обичам си ги Razer =)