Абсолютна гаранция, че ще спечелите?

Абсолютна гаранция, че ще спечелите?

В раздел: Блог от на 9.03.2010, 7,937 показвания

Разбира се, няма начин да ви гарантираме това. Обаче със сигурност имаме едно интересно предложение – включете се в играта на hardwareBG.com и Toshiba, и ще имате шанс да отнесете една от 5-те HD видеокамери Camileo P10, които може да видите на снимката по-долу. Внимавате ли вече?

За да се включите в играта “Абсолютна гаранция”, е достатъчно да измислите и напишете тук или в mobility.BG под формата на коментар най-невероятната случка, която би довела до използване на Абсолютната гаранция на Toshiba според вас. Не е нужно, но не е и лошо историйката да е цял роман, нито пък ще спрем някой, написал два реда, стига да са съдържателни.

Важното е случката да отговаря на описаното в правилата на No matter what (може да ги прочетете на този адрес, или в новия блог на Toshiba у нас – www.absolutnagarancia.com). Каквото и да напишете, ще го оценим с помощта на жури от 6 човека, всеки от които ще даде своята оценка за коментарите, а победителите ще излъчим след 30 март! Ето и една от петте награди:

Та, кажете ни – кое е най-невероятното нещо, което може да ви се случи с лаптопа, за да ползвате „Абсолютната гаранция” на Toshiba?


Toshiba е единственият производител на преносими компютри, който предлага абсолютна гаранция на своите лаптопи. Абсолютната гаранция е безплатна и важи за всеки закупен нов лаптоп Toshiba. За да получат тази гаранция, клиентите трябва да приемат условията за ползване и да регистрират новия си лаптоп за стандартната гаранция на Toshiba, както и за „Абсолютна гаранция” до 7 дни след покупката на: www.nomatterwhatguarantee.com.

Попълвайте полето с e-mail адрес, тъй като ще уведомим печелившите по този начин, освен тук на сайта!






Етикети: , , , , ,


46 коментара

  1. 1 Gadget // 09.03.2010 в 14:23

    “Изключения от промоцията (малка):
    – Щети, причинени от дефекти или лоша изработка.
    – Щети, вследствие явна небрежност или неправилно боравене.
    – Щети, възникнали по време на инсталирането или сглобяването на устройството, предмет на промоцията, или ако второто се извършва в сервиз.”

    Абсолютна гаранция Франция. Явно тия лаптопи много фабрични дефекти имат и оставаш без “абсолютна” гаранция. Връзват си гащите така, че ако нещо се случи с лаптопа да не знаеш каква гаранция да използваш. Ще изпуснеш сроковете и минаваш в друга графа. А какви ли са ограниченията на стандартната?
    Е сега каква история да измисля?

  2. 2 SuSaMeCa // 09.03.2010 в 19:16

    Ами примерно както си седа на някоя пейка и си сърфирам в нета,някой крадец да мине и да го открадне.След като го открадне да го подгони глутница кучета и както бяга да се подхлъзне на обелка банан (хвърлена от някой мърляк който се е направил на газар),пада и му чупи клавиатурата.След като видял че вече не струва и не може да го продаде го хвърли в някой контейнер.Някой ром(циганин) както си рови в контейнера да го види и да го вземе.След като се върнал при Айшето тя го пребива с него,защото той не докарал храна ами няква тенекия която и не тръгва.Той сърдит отива на някой тотоар и бъде нападнат от ято орели избягали от зоологическата градина които видели лъскавата джаджа и я взели с острите си нокти и пукнали дисплея.И аз на път към полицията да съобща за откраднатия лап топ,ятото минава над мене и изпуска лап топа на главата ми.Оглеждам го оглеждам го и си го познавам.Щастлив че съм регистрирал лап топа за абсолютна гаранция и хуквам към магазина и ми го сменят :)

  3. 3 dpanov // 09.03.2010 в 22:57

    Още на първият ден след като си купих Тошибата моят imaginary friend видя, че вече не му обръщам толкова внимание както преди, затова реши да ми открадне лаптопа, при което машинката също се превърна в imaginary… и сега единствено с касова бележка в ръка трябва да ходя да обяснявам измислици къде ми е изчезнал лаптопа, какво се е случило с него и… то е ясно, че няма да повярват, но нали – абсолютната гаранция, надявам се, надявам се.

  4. 4 UpsideDown // 09.03.2010 в 23:26

    Интересна игра, жалко че подобна гаранция не се предлагаше преди няколко години.

    Историята, която започвам няма нужда от измисляне, а от преразказване.

    Разказвачът, респективно аз, ни връща шест години назад, в уютната атмосфера на град Велико Търново. Тихо и спокойно празнуване на рожден ден заедно с няколко познати, облаци ароматен дим от поредното наргиле с плодове и шоколад и приятна музика звучаща от лаптопа. Дебелият домашен котарак Чочо, обикаля спокойно из краката на присъсващите. Няколко часа по-късно, в ранните часове на сутринта, в стаята остават само работещият лаптоп, изгасеното наргиле…. и промъкналата се котка.
    Ароматната ферия от кафе и шоколад създадена с тежки усилия от хората използващи наргилето, явно дава на животинката сили подобни на Бобо, котаракът фрийрънър, от небезизвестната реклама. Независимо дали е минал през терасата на съседите или се е мушнал под тежката затворена врата, със сигурност е използвал некотешки сили. Останал сам в стаята с неизследван предмет, в този случай лаптопът ми, котаракът извършва брутална и тежка за възприемане процедура по маркиране, разрушаване или чисто и просто обезчестяване на набелязаната цел. Просто и синтезирано: котката се изпишка върху лаптопа. Участ сполетяла и любимата ми телевизионна игра Нинтендо, няколко години по-рано.
    Не таях надежди да намеря работещ сервиз в ранните часове на съботната утрин, затова със силно ароматизиран лаптоп, прибран в няколко чанти и кутия бонбони под ръка, за да почерпя за рожденния ми ден, се запътих към селото, където живеят родителите на един от моите родители.. След обилната почерпка от няколко бонбона и неуспешните опити, да подсуша плуващият в урина спейс, залепналите F1-F4 и отчайващо ароматизираните 80 % от останалите бутони, оставих машината да изсъхне под обилното печащото слънце, стабилно поставена върху ниският вътрешен дувар.
    Съдейки по това, което видях в края на деня, ето как се е развила ситуацията:
    Около обяд, възрастните хора, заедно с техните набори се приготвят за ежегодното намаляване на броя на притежаваните животни или накратко, коленето на овце и кози. За целта пред къщата се опъва дълго дебело стоманено въже и на него се окачват заколените животни. Години наред всичко си минава без проблем, докато в този фатален ден, се разиграва сценарий достоен за поредното продължение на Final Destination. Крайният поизгнил дървен прът на който се крепи дебелото въже се чупи. Под въздействието на силите на физиката, последното закачено преди минута животно се плъзва по увисналия кабел и трупът се свлича до началото на дувара.
    Както се досещате, там лениво се препича моят лаптоп, опитвайки се да заличи маркирането от домшаният пакостник. Познайте, каква ми беше физиономията, когато видях машината си обляна в кръв и разтревожените възрастни хора, които си мислиха, че са я развалили..

    Сега, години по-късно, наргилето продължава да се използва, лаптопа отдавна е сменен с нов, а аз …. аз нямам котка

    Ако отново се случи подобно нещо, бих се възползвал от подобна гаранция…. само трябва да се справя с обяснението на въпроса „Какво ******* се е случило?” пред момчетата от сервиза.

  5. 5 posetitel // 09.03.2010 в 23:52

    Бурята се усилваше, почти нищо не се виждаше от пътя. Оставаха ми към 40 км. до града, когато колата изгасна. Изгубих 20 минути, докато разбера, че сериозно съм закъсал, а въздухът в купето вече беше изстинал. Опитах телефона, но в граничните райони понякога заглушителите спират сигнала, бях изгубил и мрежа, колко типично. Вдигнах капака на лаптопа с надеждата да се свържа. В тъмнината се надигнаха нежните звуци на Били Холидей “I’m a Fool to Want You”, нещо ми приседна в гърлото, паникьосах се, тръшнах капака, метнах компютъра в раницата и излязох от колата.
    “I’m a fool to hold you
    Such a fool to hold you”
    Нагазих до кръста в мокрия сняг, а парцалите се блъскаха в лицето ми, нищо не се виждаше. Оставаха ми около 20 км до вилната зона. Пътят пред мен вече изчезваше, а и краката вече не ме слушаха. Помислих си “тези неща се случват на другите хора, не и на мен.” Обърнах се да видя колко съм се отдалечил, колата не се виждаше. Тътрех се по мантинелата. Сбърках, казах много неща в яда си. Човек върши само глупости , когато е ядосан. А ти ми каза “Ще съжаляваш!”, не мислех, че ще се случи толкова скоро. Блъснах вратата, не помня как съм изхвърчал с колата, и ето ме тук, влача се като последния глупак в тая проклета виелица.
    “Time and time again
    I said I’d leave you”
    Стори ми се, че видях светлина, дойдоха ми сили, затичах се като животно на четири крака по преспите, да, виждаха се вече очертанията на малка двуетажна къща, от комина излизаше гъст дим, стана ми топло. Отвън имаше паркирана кола с включени фарове, двигателят работеше. После всичко стана много бързо, като в някакъв сън, но на бавни обороти. Бях готов да почукам на вратата, а отвътре се чуваха писъци, погледнах през страничните стъкла. От втория етаж по стъпалата тичаше жена по нощница, следваше я мъж с чорап на главата. Тя се спъна и се претърколи до антрето, а той се спъна в нея и се претърколи до вратата, като здраво се блъсна в нея. Това ме извади от вцепенението. За секунда извадих лаптопа, докато мъжът отваряше вратата, погледна ме, подхлъзнах се, изведнъж целият ми живот се блъсна в дясната ръка, с която държах компютъра. Изпрасках го в лицето, мисля, че му разбих носа, екранът се килна на една страна и изгасна, а Били Холидей продължаваше песента си.
    “I know it’s wrong, it must be wrong”
    Едва сега видях, че стиска нож, заби го в бедрото ми, докато падаше, Извърнах се и го фраснах в лицето с все сила, клавишите се разхвърчаха. Главата му се килна на страна и мъжът повече не помръдна. Помислих си “Слава богу, че си купих допълнителна батерия”, а звукът се беше усилил докрай и колоните пръщяха. Сега трябваше да почина малко, кръвта изтичаше от крака ми и оцветяваше снега. Погледнах пръснатите в нощта клавиши, усмихнах се – кой ще ми повярва?
    Топлина се разнесе по цялото ми тяло

    “But right or wrong
    I can’t get along
    Without you”

  6. 6 Радо // 09.03.2010 в 23:55

    Слънцето над Сан Ремо вече беше залязло, когато той влезе в колата. Черният Остин Мартин го посрещна с приглушената светлина на таблото. Мощният двигател го понесе по улиците, задръстени от новобогаташи, търсещи поредното казино, в което да убият още една вечер. Трябваше да се срещне с нея в хотел Роял.Мис Чен беше високопоставена шпионка на служба при Корейската народна демократична република. През последните месеци Бонд бе положил много усилия да я открие и да спечели доверието и, така че сега нямаше място за грешки. Мис Мънипени бе лаконична както винаги „Севернокорейците готвят нещо голямо, разбери какво е на всяка цена”. Бонд знаеше, че в този занаят този израз е толкова разтеглив, колкото може изобщо да бъде. “No matter what” повтори той на ум. Кой знае какво щеше да замести думичката „what” този път.
    Пристигна пред хотела точно на време. Единствените неща, които взе със себе си бяха дискретният Валтер 32-ри калибър и лаптопът, който му бе нужен за да извърши паричния трансфер. Информацията на мис Чен не беше безплатна, и тя го знаеше добре. Лаптопът разбира се беше преминал през отдел Q. Там го бяха снабдили с керамичен корпус, който би трябвало да го направи практически неуязвим. Майор Буутройд бе използвал израза „Абсолютна гаранция”. Бонд беше реагирал на това с усмивка. Други подобрения не бяха необходими на компютъра. „Японците са свършили нашата работа” се беше пошегувал Буутройд.
    Мис Чен го очакваше на бара. Червената вечерна рокля подчертаваше красивото и тяло и бледия тон на кожата и. По меките черти на лицето и изтънчените и маниери не можеше да се отгатне, че е служителка във военно подразделение на комунистическата диктатура. Тя посрещна Бонд със съблазнителна усмивка.
    -Мистър Бонд, ето че се срещаме отново.
    -Сякаш някаква висша сила ни събира – отвърна той, и сам се усмихна на сарказма в това твърдение. Лаптопът в ръцете му привлече вниманието и. Може би всяка буква от надписа “Toshiba” на капака и изглеждаше като цифра от сумата, която скоро щеше да се озове в сметката и.
    -Виждам, че сте готов да завършим започнатото, нима искате да се отървете от присъствието ми толкова скоро?
    -За съжаление работата рядко се съчетава с удоволствието.
    Мис Чен се усмихна загадъчно.
    -Последвайте ме.
    Щом се качиха в луксозния апартамент на корейката, Бонд седна на едно кресло и отвори лаптопа. Време за церемонии нямаше. На екрана го очакваше празно поле, в което да въведе номера на сметката, по която да бъдат прехвърлени парите.
    – Готов съм да изпълня моята част, мис Чен.
    Шпионката продиктува цифрите и нервно закрачи, докато с всеки такт на процесора ставаше с няколко долара по-богата. Най накрая на екрана изгря надписът „трансферът е завършен” и тя тихо си отдъхна.
    -Вие британците винаги сте коректни – каза тя с усмивка и извади от чантичката си малък блу рей диск. Бонд се усмихна и го постави в дисковото устройство. Щракането от затварянето му почти се сля с един смътно познат звук, който го накара да изтръпне. Звукът от самурайски меч, летящ към сънната ти артерия не може да бъде сбъркан с нищо друго. Реакцията му бе мигновена – с едно движение той затвори лаптопа, вдигна го до главата си и се наведе. Мечът се разтроши на малки парченца и искри се посипаха по скъпия килим. Преди корейката да осъзнае какво е станало до слепоочието и се опря студената цев на Валтера. Ехидна усмивка се появи на красивото и лице:
    -Късно е, Бонд, ракетата вече лети към Лондон. Десет килотона отиват на посещение при нейно величество – каза тя и се засмя истерично. В този момент вратата се отвори с трясък и трима корейци с извадени автомати започнаха да стрелят на посоки. Куршумите се забиваха в стените и пода, правейки малки облачета. Бонд инстинктивно вдигна лаптопа и прикривайки се с него се хвърли към терасата. Той усещаше как куршумите отскачаха от гладката повърхност и падаха като безформени топчета олово на пода, близо до безжизненото тяло на мис Чен, в което бяха попаднали няколко от изстрелите. Щом достигна терасата, той с облекчение видя кристално синият блясък на басейна на хотела на десет етажа под себе си. Секундата, през която корейците презареждаха оръжията си му даде възможност да хвърли компютъра и да скочи след него.
    Гостите, които вечеряха в лятната градина се стреснаха от силния плясък и изненадано видяха как елегантен мъж излиза вир-вода от басейна с лаптоп под мишница. Бонд си опитваше да се измъкне от събралата се тълпа хора, когато на метър от себе си чу метален звън. Ръчната граната, хвърлена от терасата се търкулна до обувката на любопитно момченце, което се наведе да я разгледа.
    -Не! – изкрещя той, като в същия момент разтвори лаптопа, обърна го с клавиатурата към себе си и се хвърли с тяло върху гранатата. Тогава дойде болката. Въпреки, че компютърът го предпази от шрапнелите, силата, с която взривът го удари срещу гърдите му беше неописуема. Гостите на хотела запищяха в паника, но той така или иначе не чуваше нищо освен пищенето в ушите си. Той се изправи и под прикритието на бъркотията и дима от взрива затича към паркинга с накуцване.
    За щастие движението по улица Джакомо Матеоти вече не беше толкова натоварено. Бонд трябваше да подреди мислите в главата си. В този момент се чу познатото иззвъняване и на екрана на бордовия компютър се появи строгото лице на Мънипени.
    -Какво по дяволите става? Сателитната система за следене е засекла балистична ракета с курс към острова!
    „Господи, значи не ме е излъгала!”
    -Бонд, на диска който трябваше да получиш от Чен са кодовете за ракетите на корейците. Кажи ми, че е в теб и че можеш да го отвориш веднага! Джеймс… имаме не повече от 5 минути!
    -Да… тоест… имах някои проблеми с компютъра. Ще се свържа с теб веднага щом мога.
    Той прекъсна връзката и погледна седалката до себе си. Надраният и прогорен корпус на лаптопа го накара да се ужаси. Той с усилие го отвори и натисна бутона за включване. „О, моля те, включи се!”. Последвалата половин секунда му се стори по-дълга от цялата изтекла вечер. Но тогава на екрана се появи логото „Toshiba”. Джеймс Бонд никога не беше виждал толкова красива гледка през живота си.
    Докато с едната ръка държеше волана, с другата той бързо натискаше клавишите. За щастие съдържанието на диска беше непокътнато и отговаряше на обещаното от мис Чен.
    „Корейска народна демократична република – министерство на отбраната – ракетни войски. Достъп – разрешен”.
    -Да видим… текущ статус. „Всички оръжия в готовност. Ракета NH106-12 на балистична траектория. Координати на целта: 51.30N 0.06W”
    -Лондон… „Въведи нова цел – 90.00N 0.00W” –Дано да няма полярни експедиции наблизо… ”Изпълни”.

    -Джеймс, радвам се че се върна – майор Буутройд работеше над някакъв нов шпионски часовник. – Тук се бяхме притеснили за теб.
    -Майоре, имам проблем с компютъра. Мисля, че левият високоговорител не работи. Нека хората ти го погледнат.
    -О, ще накарам някого да го занесе в сервиза. Мисля, че тези машинки идваха с някаква гаранция…

  7. 7 Vancata // 10.03.2010 в 12:43

    Ставам астронавт. След редица изпитания и тестове излизам в открития космос, командироват ме на международната станция и разбира се вземам верния тошиба с доживотната гаранция при мен, за да записвам данните от своето биологично проучване. Проучването се свежда до зелена растителност в безтегловно състояние и разработване на бъдещи решения, как да задоволим междупланетни кораби със система за бързо поемане на въглеродния диоксид обогатяване на кислород. Корабите ще се въвеждат в експлоатация през далечната 2035година и ще служат основно за превоз на хора до Марс и станцията там. Съответно на всеки 2 години ще са смените, защото само тогава има диапазон от 3 месеца когато планетните орбити са най-близки една до друга.
    В международната станция, по време на метеоритна бурия, малък скален къс с размерите на топка за голф удря соларния ппанел и създава силна магнитна вълна. Цялата електроника на станцията е извън строя. Пръщене и загуба на комуникация със Земята. Включва се автоматична живото поддържаща система (механично впръскване на кислород и система от релета в който няма интегрална технология и микро чипове, запускат вентилацията и циркулацията за извеждане на въглеродния двуокис и изпълване на станцията с кислород. След 6-часа се стартират резервни модулни системи (тези системи били изключени по време на сблъсъка). Оперативните възможности на станцията се възстановяват до ниво от 30%.
    Излиза добре екипиран военен инжинер от руската група на станцията в открития космос за да провери щетите по соларните панели и да възстанови захранването, от останалите соларни клетки на крилото. След добро екпиране със своята 150кг екипировка, която не се усеща в безтегловната среда, астронавтът установява щетите и намира виновника. Метеоритното парче е оцеляло след сблъсъка и е вклещено в основния отсек, към който са закрепени всички соларни пана и през който минават всички тоководещи проводниц и системи от цялото крило.
    След отстраняване на скалния къс и грижливото му прибиране в малка херметична тръба от прозрачна материя с формата на цилиндър, инжинерът успява да пусне отново в експоатация другата част от соларното крило с помоща на мостова свръзка на закъсените проводници.
    След връщането в станцията се установява, че метаоритния къс е черно джудже (къс от ядро на умираща звезда), което е създало силно магнитно поле и е унищожило цялата работеща апаратура на станцията в този момент. Поради силната магнито-електрическа вълна, образувана при сблъсъка.
    Остановявам, че вярната тошиба вече е в неизправност и изобщо не работи! Загубил целия си научен труд до този мемент аз единствено се осланям на бакъпите който съм прпавил периодично, като част от процедурата от протокола.
    С нажеджи доживотната гаранция на тошиба да покрива работа в безтегловна среда насред космоса и с надежда да спасят част от изключително ценната информация в преносимия компютър аз се завръщам на земята, след инзвънредна смяна на станцията от спец. екип за ремонт и възстановяване на щетите.
    След успепшното кацане и преминаване на медицински преглед, бивам командирован към Минато/Япония за основна диагностика и извличане на данните.
    Машината е заменена, данните спасени и прпехвърлени, съответно изпратени в научния център на земята.
    По късно аз завещавам компютъра на мойте внуци като трофей от това приключение с увереност, че каквото и да се случи в бъдеще, лаптопа е доживотно застрахован за идните поколения.

    Поздрави.
    п.с. Надявам се поне да позабавлявам някой.

  8. 8 Александър Атанасов // 10.03.2010 в 22:00

    Седя си на пейката пред удома и си разцъквам на лаптопа. Както често става, пак ме подгони голямото псе на съседите и аз хуквам да бягам (не оставям лаптопа, че да не го откраднат :D). Съвсем случайно го изпускам и песа взе, че се маркира на него и оттогава не работи. :)

  9. 9 Алексей Телбийски // 11.03.2010 в 08:46

    Отидох на гости у съседите за 4рия рожден ден на малкия им син. За да не вдига шум и да пречи, докато общуване му пуснах “Търсенето на Немо” на моя x500-Q830, е даде но от шумоленето на водичката във филма, на малкия му се допишка и за нещастие подмокри целия лаптоп. Jeasus Christ!!!

  10. 10 milen // 11.03.2010 в 10:19

    ако щете вярвайте но ми го отмъкнаха едни малки зелени човечета, заради еротичните снимки на веско маринов със саши васева…дано да няма жертви:)))

  11. 11 А.Симеонов (Mr.TECHNO ) // 11.03.2010 в 11:05

    Отивам в София да разгледам Народното събрание .
    Влизам в голямата зала и почвам да се въртя по редовете.
    Вече не помня къде съм си оставил раницата с лаптопа , но по едно време чух неприятен звук и обръщайки се виждях как г-жа Федосиева е седнала върху него. Дано харда е оцелял :(

  12. 12 Илия Дамянов // 11.03.2010 в 12:02

    Преди три години бях си закупил онлайн топ модел на марка която умишлено не споменавам ,но месец по късно му се прецака подсветката и стана неизползваем. След обаждане в центъра им за гаранционо и извънгаранционо обслужване ми изпратиха куриер и след четири дни куриер ми го върна ремонтиран. Това се случи в Италия и за мене ако има нещо невероятно то няма да е Абсолютната гаранция , а обслужването на обикновената гаранция в България да е в рамките на 7 работни дни. За някои сроковете и разтакаването може да не е от значение ,но за човек който работи по 12 часа загубата на време е по-тежка по загубата на пари.

  13. 13 Amyrlin // 11.03.2010 в 16:15

    Още от ранните ми детски години, заедно с баща ми обичаме да си правим екскурзии в планината. Обиколили сме Стара Планина, Рила, Пирин, Родопите, все невероятно красиви места, с уникална природа и успокояваща душата атмосфера. Прекарвали сме незабравими следобеди седейки на брега на румоляща река или малко поточе, говорейки си за ежедневните ни проблеми, нещата, които ни радват
    и притесняват. Дните заедно минаваха за един миг, по-бързо от мигване на око.

    С навършване на пълнолетие, животът ме грабна и подобни екскурзии оставаха на заден план и в последсвие, напълно забравих за тях.
    Университет, преместих се да живея във Варна, работа, допълнителни квалификационни курсове, приятели, здравословни проблеми, всичко сякаш изведнъж се стовари върху мен и не ме оставяше да си поема въздух. Прибирах се в родният си град веднъж на няколко месеца, бях раздразнителна, изморена, вниманието ми беше заето или с разправии с хората от сервиза да върнат час по-скоро колата, която оставих за ремонт или с нечовешките ми опити да си задържа работата, след поредните съкращения причинени от финансовата криза. Родителите ми забелязаха това и в един дъждовен пролетен ден, баща ми се обади с молба да се прибера при първите 1-2 дена, които ми се освободят, защото имал изненада за мен. Реших и аз да им направя подарък, за всички нерви, които са похабили с мен. Разрових се в Интернет и след няколко часа сравнения и разговори по телефона с доставчици, се спрях на приличен модел лаптоп Toshiba, напълно подходящ за нуждите
    на родителите ми. Когато отидох да го взема от магазина, момчето там ми обясни за уникалната “Абсолютна гаранция” ,която само Toshiba предлага и ми се стори изключително подходящо, за човек като баща ми, който постоянно майстори нещо у дома, обикаля забележителностите на България и сигурноста на техниката, не е особенно висока покрай него. Опаковах лаптопа в красива и лъскава хартия за подаръци, качих се в колата и няколко часа по-късно, вече стоях пред прага на къщата. Родителите ми, бяха изключително щастливи да ме видят и още от вратата, започнаха да ме разпитват как съм, как се справям
    с всичко и т.н. Изчаках да се успокоят малко и гордо извадих подаракът, който им бях подготвила. За мое най-голямо учудване, те казаха, че не им трябва подобно нещо в къщата, след като си имат телевизор, смъмриха ме, повече да не си харча парите за глупости и настояваха машината да остане при мен. Опитите ми да им покажа всички предимства, които вървят с него, се оказаха
    безуспешни. Баща ми реши да смени темата и каза, утре да се приготвя рано сутринта, защото искал да ме заведе при моята изненада.
    С големи мъки станах в 6 сутринта, облякох се и отидох да потърся баща ми. За моя голяма изненада, възрастният човек беше нарамил познатата от детството ми голяма раница, хванал под ръка любимата му въдица и ми съобщи, че имам 10 минути за да си приготвя моята раница, иначе ще трябва да го догонвам. За една секунда, всички преживяни с толкова щастие моменти ме върхлетяха
    и радостта на малко дете и сълзи на очи се затичах към къщата. Няколко минути по-късно екипирана и все още толкова радостна, поех заедно с баща ми по криволичещи пътеки водещи ни далеч от студенината на града.

    След цял ден ходене, много забавни моменти и вкусът на истинска, домашно приготвена от майка ми храна, вместо полуфабриката от близкия супермаркет, най-накрая се озовахме пред хижата на стара семейна приятелка. Не бях идвала тук от както бях на 8 години, а мястото ми се стори още по величествено красиво.
    Случайно се срещнах с няколко стари познати, с които не се бяхме виждали от детството си и цялата вечер премина в разговори, смях, танци и песни. Придвидливо бях взела лаптопа подарък и благодарение на WiFi мрежата, успяхме да разгледаме снимки от пътуванията на една приятлка в Исландия и Норвегия, обменихме e-mail адреси и чухме дебютният албум на компания млади хора, които бяха останали да нощуват в хижата.
    Опитах се и за последен път да изтъкна всички ползи от лаптопа пред баща ми, как може да си общува с мен безплатно, да гледа спорт на запис и още и още, но той остана непоклатим в решението си, че подобно нещо не е за наего. Нямах намерение да накарам насила човекът да използва нещо, което не иска, затова прибрах лаптопа в раницата и се върнах обратно към компанията, която ставаше все по-весела.
    След края на уморителната и незабравима вечер, нарамихме раниците и част от компанията ни се отправи към съседната колиба, защото в хижата нямаше повече свободни легла. Докато вървяхме под ясното нощно небе от гората се чу страшен рев, някой се развика “Мечка! Мечка!” и
    всички се втурнахме към колибата до която оставаха петдесетина метра. На вратата с пушка в ръка се появи съпругът на семейната ни приятелка и каза, да не се страхуваме, защото мечките рядко се приближавали близо до хижата. Това не ни подейства особенно успокояващо, особенно след като секунди по-късно, погледът му стана разтревожен и ни нареди бързо да влизаме вътре. Вратата на колибата беше малка и започнахме, един по един да преминаваме. Докато останалите се тикаха да влязат вътре, се опитах да хвърля един поглед и ми се стори, че видях огромен силует да се задава от гората, но баща ми започна да ме приканва да влизам по-бързо. Тъкмо започнах да изкачвам дървените стълби, когато чух спиращ сърцето, оглушителен трясък, усетих силна болка в гърба и нещо ме блъсна напред. Събудих се минута по-късно, на леглото в колибата. Около мен беше настанало голямо суетене, хората тичаха напред назад, носеха кърпи с вода, питаха дали съм добре, а баща ми стоеше до мен и ми повтаряше, че всичко е наред и няма за какво да се притеснявам. Чак на сутринта ми обясниха, как предишната вечер, докато сме стояли пред колибата, се е появила втора мечка на няколко метра от нас и човекът ни е казал, да влизаме бързо вътре. Докато аз се качвах по стълбите, мечката е започнала да се пиближила към нас и той е стрелял към нея. Изстрелът обаче се оказва неточен и куршумът рикошира в част от масивните камъни разположени наблизо,
    право към мен. Благодарение на лаптопът, куршумът е спрял навреме и аз се оттървах само с няколко рани от счупеното дъно.

    След тази невероятна история, родителите ми казаха, че искат простреляният лаптоп да седи на централното място над камината у дома, защото благодарение на него тяхната дъщеря е сред тях.
    Аз им казах, че няма нужда да го превръщат в паметник, а могат да си спомнят с благодарност за него, всеки ден, докато го ползват, защото единствено Toshiba има гаранция, която покрива подобна случка.

    И сега, благодарение на лаптопа съм жива и уча бавно, бавно моите родители, как да са в час с модерните технологии.

  14. 14 Рекламни кампании с обратна връзка? И малко за пипълметрията… - Неудобно?.com // 11.03.2010 в 22:10

    […] дни пуснахме втората игра на hardwareBG.com с интересни награди съвместно с голям […]

  15. 15 Даниел Динков // 12.03.2010 в 03:41

    Седя си аз във нас вечерта гледам си филм но не какъв да е а от тези страшните със малките зелени човечета и в това време през прозореца какво да видя приближава……един голям метероид, право към прозорецът ми.Казвам си “О не ами сега? Бързо да се махам от тук , ма*кам* живее ми се (в това време се сещам колко неща още не съм видял във World of Warcraft)”.Вече навън гледащ как все повече се приближава страховитият метеорид се сещам че съм забравил най-ценното ми нещо, моят лаптоп разбира се!Веднага тръгвам без дори да се замисля към……най близкият магазин разбира се защото имам Абсолютна гаранция.А относно метеоритът,
    докато навлизал във атмосферата се разпаднал и от него останало стамо един камък колкото футболна топка, за щастие блокат ми все още си е на мястото но не и лаптопът.Но на следващият ден добри новини , новият ми лаптоп е вече тук единственно и благодарение на Абсолютната гаранция.

  16. 16 Д.Йорданов // 12.03.2010 в 18:12

    Случката е по истински случай с леко доизменени елементи :
    Преди месец време , както си ръчках на Тошибицата и се бях отнесъл тотално , с гръм и трясък в стаята ми влезе съквартирантът ми като викаше съм все сила и селски диалект “Ари пойди ,че закъснеаме и ни чекат” и се сетих ,че имаме уговорка с едни приятелки да ходиме на дискотека. Оправих се на бързо , лаптопа даже не го и изгасих , само го затворих и го оставих на леглото , изгасих лампата и излязохме. Цяла нощ веселба , ядене , пиенЙе , сутринта към 5 двамата се влачиме към вкъщи … мъртъвци просто! Събувам се аз (откъде намерих сили … просто незнам :D ) и директно , без да светкам лапма , без да се преобличам се хвърлям на леглото … Ииии познайте за моя изненада какво беше под мен ;D Искаше ми се на лаптопа да му нямаше нищо , но уви – не беше така! Оставих го на дивана отстрани и си легнах. На сутринта като го видях се чудих да се смея ли … да рева ли … Но след това се сетих ,че съм го регистрирал и имам Абсолютна гаранция и естествено викнах съквартиранта и започнахме да се хилиме мощно :D

  17. 17 3ig // 12.03.2010 в 19:48

    Държа си въздушната пушка на стойка (доста нависока закована) над бюрото. Въднъж се присегнах към нея с една ръка държайки кафе в другата и я изтървах с цевта надолу върху клавиатурата. Разхвърчаха се копчета в всички посоки а лаптопа угасна за вечни времена . (беше се пукнала дънната платка баси)

  18. 18 Noncho // 15.03.2010 в 16:28

    Ще смените ли лаптопа ми, ако докато скачам с бънджи искам да споделя веднага емоцията в блога си, но се окаже че задържането на лаптоп под мост с надолу главата докато ме подмята въжето е трудна работа…

  19. 19 Александър Вълчев // 16.03.2010 в 18:45

    Всъшност това не е история а истинска случка, която се случи на 1 мой приятел тази зима. Бяхме излезли на вечеря в новооткрития тайландски ресторант аз, той, жена му и малката им дъщеричка, която е на година и половина. Той си беше взел лаптопа със себе си защото имахме да избираме самолетен билет за сестра ми и така да съчетаем полезното с приятното. Та това беше точно периода, през Януари, когато беше натрупало много сняг. Той си беше паркирал колата в 1 пресечка на 2 минути от ресторанта. И така вървим ние към колата, той носеше дъщеричката си на едната ръце като си беше сложил нетбуука под мишница. И както си вървим по едно време единият му крак пропадна в дълбока дупка на тротоара и той инстинктивно сграбчи детото опитвайки се да го предпази от 100-те си килограма тяло, изпускайки лаптопа на снега. За щастие всичко се размина добре, а лаптопа потръгна след като го изсушихме добре със сешоар. Ето ви 1 реална ситуация, която няма как да я предвиди човек, където ако лаптопа беше увреден, Тошиба щяха да спасят положението :)

  20. 20 Георги Тодоров // 16.03.2010 в 20:33

    Най-невероятното което може да ми се случи с лаптоп според мен е , да те удари гръм под някое дърво докато разглеждаш темата в HWBGF “Бисери на форума”

  21. 21 Антон Борисов // 16.03.2010 в 21:54

    Беше някъде по средата на лятото – може би към края на юли. Малкият Бари си лежеше спокойно в тази светла утрин и чакаше големите да станат. Ето че съвсем скоро се появи Тони. Той държеше в дясната си ръка голяма чанта, където се подвизаваше лаптопа му. Тони заобиколи масата във всекидневната и седна от другата ѝ страна, където разтвори голямата чанта и след това внимателно и нежно докосна полираната повърхност на лаптопа. Накрая го взе с двете си ръце и го постави на масата с лице към себе си. После подпря чантата на дивана, съвсем близо до Бари. Накрая се настани удобно на стола пред масата и с нескрито желание отвори лаптопа. След като го включи, се наложи най-напред да чака всяка една програма да стартира. Каква скука! Първо антивирусната, после Скайп и т.н. Тони вече се отегчаваше, както обикновено, и, въпреки че едва преди малко беше станал от сън, вече тежко се прозяваше. Бари го гледаше с нескрит интерес, но повече се любуваше на красивия лаптоп. Толкова лъскав, толкова изящен! Тони продължаваше да се прозява, но накрая май това му омръзна и реши да отиде до кухнята. Там си направи чаша топъл чай, който след това сложи на масата, след което отново се настани пред нея. Компютърът вече беше заредил напълно и Тони вече сърфираше в мрежата, като през това време с удоволствие пийваше от чая. В сайта за новини нямаше нищо интересно – освен обичайните нещастия, случващи се всеки ден на различни хора, имаше някаква бабичка, която била натупала улично куче и някакъв хамстер, изял някаква рибка. Общо взето нищо интересно! Тони вече се прозяваше за втори ден тази сутрин. Просто нямаше какво да прави! Беше средата на лятото и той не можеше да измисли абсолютно нищо. Бари изглежда изпитваше същото, защото гледаше сънено стената отсреща, но все пак от време на време хвърляше и едно око на лаптопа. След кратко безизразно стоене, Тони реши да се помотае навън, за да види дали случайно там няма нещо не толкова скучно за вършене. Затова нахлузи обувките си и мълчаливо излезе през вратата.
    Тони реши да се помотае в градинката до блока. Въпреки че тя беше съвсем обикновена и нямаше нищо интересно в нея, все пак Тони можеше да се занимава с изследване на някое листо или с кой знае още какво. Докато Тони се навеждаше, за да вдигне някакъв интересен боклук от земята, изведнъж застина на място. Беше забравил балкона отворен! Надигна се и го видя оттук – все пак не беше много добре да оставиш балкона си отворен – и то когато няма никой вкъщи. Е, но все пак Бари беше там – той пазеше дома.
    В мига, в който Тони се беше взрял в прозореца, видя един силует там – ниска фигура, която носеше някакъв правоъгълен предмет, върху чиято полирана повърхност се мърдеше надписа ТОШИБА. В първия миг Тони не разбра точно какво става, но след това всичко му се изясни. Това беше Бари с неговия лаптоп! Играеше си с него, сякаш е гумена играчка – в буквалния смисъл! Драскаше го с нокти и зъби, захапваше го, точеше лигите си върху него и все такива неща. Тони не можеше да различи самия лаптоп добре от мястото, на което самият той беше в момента, но разбираше, че неговата скъпа играчка никога вече нямаше да бъде същата.
    – Бари, лошо куче! – крещеше с всичка сила Тони – Спри веднага!
    Но Бари беше като глух. Той продължи да си играе с лаптопа и да го ръфа, докато съвсем неочаквано той се изплъзна от лапите му, полетя от балкона и се приземи на бетонния под долу, точно пред очите на Тони. Чу се шум от последвалия голям удар. Докато той се състоеше, Тони беше затворил очи, за да не стане свидетел на ужасната случка, а след като ги отвори отново, погледът му падна върху останките от лаптопа му – наоколо лежаха хиляди парченца, а някогашната полирана горна част на лаптопа вече не ставаше за нищо, както и самия той.
    – Джаф! – излая недоволно Бари.
    Тони гледаше към току-що съсипания си лаптоп с покруса, все едно някой беше умрял. Тъкмо тръгна към него, за да провери щетите, въпреки че знаеше какво е станало и нямаше нужда да го прави.
    В същия миг от ъгъла изникна кола, която мина директно през счупения лаптоп и хилядите разпилени парченца станаха милиони. Тони продължи да си гледа безизразно към остатъците от скъпия си предмет и сякаш всеки момент щеше да се разплаче. В него вече се пораждаше и гнева към кучето.
    Но изведнъж в ума му просветна нещо. Ами да! Защо трябваше да се тревожи изобщо? АБСОЛЮТНАТА ГАРАНЦИЯ на ТОШИБА щеше да покрие всичко! Все едно не е ставало!
    Тони се върна обратно в блока, като тихо си свирукаше. Бари го гледаше от балкона с присвити очи, докато той събираше остатъците от лаптопа и също до момента, в който не се скри от поглед.

  22. 22 Петър Недялков // 17.03.2010 в 14:25

    Задявам една колежка от дълго време. Хубава е, женствена, хваща окото. Хитра е. Знае как да използва даденостите си.

    Офиса ни е на 3-тия етаж, стига се с асансьор и по стъблите. Не че някой използва последните, всички се блъскаме в малкият стерилен асансьор. Мястото е подходящо да си кажеш нещо само на 4-ри очи. Предпочитаното място е да пътуваш с колежката – само двамата. Така и правя, дебна я само да се качи и се втурвам към асансьора. Е, девойката се усети и взе да ме избягва. Това с времето прерастна в отровено отбягване, явно не съм неин тип. После реши че я преследвам след работа и си купи “нещо за защита”. Разбрах какво е това нещо по трудният начин.

    Возейки се само двамата с нея в асансьора, взе че угасна тока. Лампата вътре изгасна и асансьора се растресе, спирайки не чак толкова плавно. В пълният мрак на кабината, обръщайки се за да запазя равновесие, закачих колежката с лаптопа който носех под мишница. Чу се писък, после блесна кратка светлина придружена с някакво цъкане. Докато се чудех какво става, тока дойде. Веднага се изясниха 2 неща: че “самозащитата” на колежката представлява голям електрошоков пистолет, и второ – от стойката и заключих че я бях закачил с лаптопа по гърдите. Е, беше опържила “нападателя”. За мой късмет (веднъж и аз да имам) Тошиба ми го замениха. Вярно, посмяха се малко момчетата от сервиза, но това е малка цена за която имам нов лаптоп. Лошото е, че не можах да си изпрося среща с колежката, тя само ми се извини. Какво пък, ще ставам геймър.

  23. 23 ivan // 17.03.2010 в 22:30

    Два месеца преди премиерата на своите най-мощни лаптопи , TOSHIBA бяха обявили конкурс за забавна история с техен продукт. Най-креативният участник щеше да се сдобие с първия и единствен до премиерата супермощен лаптоп. Никой друг в цялата вселена нямаше да има такъв лаптоп ( поне в продължение на два месеца). Желаещите да участват бяха безброй много и всички форуми и уебсайтове бяха заляти с реклами на конкурса- този лаптоп все пак беше чакан с нетърпение цяла година. Така една вечер около 22 часа нищо неподозиращият Иван се натъкна на една от рекламите и си каза ” кво пък толкова?!И аз ще напиша някаква забавна история”. Иван публикува историята си и след няколко дни се оказа, че е спечелил.TOSHIBA моментално изпълнили обещанието си и му подарили лаптопа на десетилетието. Не изминали и часове и пощата на Иван започнала да се пълни с най-различни предложения за закупуване на лаптопа , но колкото и голяма да била предложената сума Иван не искал да продаде лаптопа си. Един ден след спечелването на лаптопа , той спал дълбоко в стаята си.Тази вечер било доста топло и Иван оставил прозореца отворен. Докато спал чувал някакъв странен шум , който в крайна сметка го събудил. Той станал от леглото , чувало се силен шум от хеликоптер – Иван погледнал през прозореца и какво да види – съвсем близо въртял перки голям хеликоптер , от който на едно въже висял човек ,облечен в черно като нинджа с уникалния лаптоп в ръце. :)

  24. 24 schapschi // 18.03.2010 в 12:30

    Онзи ден на жената и се преядоха орехи, и понеже кумовете ни бяха пратили една чанта преди време, та реших да понатроша малко..оставих моя лаптоп satellite pro на леглото в хола и се отправих към кухнята..Почудих се с какво бих могъл да изпълня поставената ми семейна задача и стихнах до извода, че поради липса на орехотрошачка вкъщи, ще се наложи да прибегна до помоща на моя верен приятел раздвиженият тръбен ключ (за незапознатите, това е ето такъв ключ – http://www.lawabg.com/products.php?pid=165&hid=4). След 30 минути упорит труд с усмивка на уста и купа с орехи в ръка се отправих към терасата където ме чакаше милата ми съпруга…В момента в който с усмивка слушах колко грижовен и мил съпруг съм, от хола се чу звънкият смях на малката ми дъщеричка и едно ритмично тропане..отодохме да видим с какво се занимава малката, и още с влизането усмивката ми помръкна, защото щастливият детски смях, бе породен от странният звук пораждан при сблъсъка на доскорошната ми “орехотрошачка” и дисплея на лаптопа, краката ми се подкосиха…. В този момент усетих нечия нежна ръка да ме буди и да ми прошепват в ухото: “Скъпи-и, стига спа!Иди да ми натрошиш малко орехи…”

  25. 25 Dido // 19.03.2010 в 00:41

    Лудия професор по технически науки д-р Зюбюл се сдоби с лаптоп. Купи си една добре изглеждаща Tошиба, не че нещо разбираше – просто още от едно време помнеше, че Tошиба са “японската сила”. Преди лаптопа използваше пишеща машина, но откакто ред компании започнаха да я иронизират в рекламите си, се отказа от нея и я заклейми като “демоде”.
    С бързи стъпки и учестено дишане се придвижваше по улиците на града и тайно си мислише, колко ще е добре в такива ситуации да е възможно телепортирането, но пуста му работа – още никой не го е реализирал тоя телепортатор. Бързаше, защото просто нямаше търпение да види новата си придобивка.
    Отвори вратата на дома си, трикракото му куче – Айнщайн, на галено Алби с мъчно подскачане се придвижи за да направи място на стопанина си – какво да се прави, обичаше да стои на мястото му – дали заради миризмата, дали заради придобитата овална форма на столът му, никой не знае. Шлиферът бе хвърлен на закачалката, обувките бяха оставени на портмантото, а бомбето отлетя на леглото с лек готически стил от комунистическо време. Оставаше само едно нещо да се направи, преди д-р Зюбюл да започне да изпозва лаптопа си – да отвори кутията. Той беше представител на старовременните българи – обичаше да си пази всичко, от картичките за Нова Година до ролцата на тоалетната хартия. Всичко може да се използва все пак, а немотията му с немотия, пак се върна на главата му.
    С макетно ножче и с прецизността на хирург от запаса проряза найлона и разопакова бленуваният лаптоп. Чувстваше се сякаш е във филма “Куче в чекмедже”, сякаш ще отвори на кучето, или в историята на “Кутията на Пандора”, сякаш ще изкочи самата Пандора. Абе и той не знаеше в коя история, просто миризмата на новозакупена техника го обгърна, а той не беше привикнал към нея и леко го опияни. С треперещи ръце постави лаптопа на масата си, включи зарядното в контакта шуко и зачака. Странно. Нямаше признаци на живот. Аха. То има копче бе! Цък. Бззззз. Вентилаторите се включиха и приятно мъркане се разнесе из стаята – само кучето Алби понаостри уши, защото му звучеше като мъркането на котка, а той ги мразеше, защото заради тях изгуби крака си. Но това е странична история, която ще разкажа в другата игра на сайта.
    Професора имаше късмет, че ОС вече бе записана и не му оставаше нищо друго освен да донастрои малко опциите в менютата и да запише някоя програма. Но кой да го обясни това на един луд професор. Който щом е луд, значи не слуша съветите и инструкциите на хората около него, а се вглъбява в собственият си егоизъм и мания за величие. “Аз мога сам, ти не ме учи мене, защото съм проф.д-р.доц.инж. Зюбюл” – бе мотото му в живота. И сега понеже не знаеше, мислеше по научно-технически:
    -Трябва ми, мисля, програма, която участвува в конструирането на софтуерната дървовидна структура на работната среда в тая машина, която може да има работна среда, но и трябва усъвършенствуване.
    С радост от научния си проблясък, се изправи и се отправи до гардероба си – там беше скрил няколко дискети от взети от конференцията “Motorola 6800 – как и защо американците откраднаха процесора ни Правец”, с няколко 8-битови програми. Все пак, щеше да ги използва някой ден. И ето че деня настъпи. С големи професорски крачки се насочи към, нищо неподозиращата Тошиба и най-безцеремонно и напъха 5’25 инчовата дискета в Blu-Ray устройството. Малко позацепи, ама влезе.
    На екрана не се появи нищо. Компютъра още работеше. Само щайгичката се опитваше да влезе през няколко секунди. Опитите и дразнеха изтънченото ухо на д-р Зюбюл и с още по безцеремонно движение затвори плезещия му се лаптоп (това той го определи, не съм аз). Не стана нищо. Професора очакваше да му се проговори с човешки глас и да му се появят големи букви с инструкции, като по филмите, ама на. Няма нищо. Дори поленце за написване на паролата “******” не се появи.
    -Щом е тъй. Трябва да има друг метод за препрограмиране на EPROMA-му. – логично мислене на човек минаваш 80-те – Не мога да я отворя таз машина, има ваденка за гаранция. Тогава ще ги излъжа тея от фирмата. Ще ми слагат лепенки. Преди пластелин слагахме. Те лепенки ще ми слагат…
    Имаше един сигурен начин да махне гаранционната лепенка – да истуди лаптопа и да я отлепи безопасно. Но тъй като хладилникът му Мраз повече затопляше, отколкото да истудява приложи любимата течност на овърклокърите и авто-манияците – течен азот.
    -Малко капчици в/у ваденката и съм готов – кикотеше се през чейне. И наклони ръката си с намерение само да капне в/у корпуса, но за нещастие, старите му ръце изневериха – изля целият наличен азот в/у машината.
    Но капките предназначени за нея попаднаха на опашката на кучето, което обезумяло от вледеняващия студ се затърча в стаята събаряйки всичко след себе си. Епроветки, отличия, сервизи за чиизи и пердета на курнизи – всичко се разхвърчя в импровизирано мини-торнадо.
    Най-лошото в случая наближаваше. Кучето се засили в бюрото, където беше замръзналия лаптоп и с силен удар, а ла безмозъчен кечист, го събори на пода. Разхвърчаха се хиляди парченца пластмаса и стотици замръзнал метал. Положението беше критично. Доктора беше в пред-инфарктно състояние, и само проявилата се мисъл, че лаптопа има абсолютна гаранция го спаси от фатален за него край.

  26. 26 timeline // 21.03.2010 в 20:34

    Преди обед в делничен ден. Поредната купчина фактури чакат да бъдат заведени, защото наближава времето за подаване на ДДС декларациите. Петгодишната ми дъщеря, вече тотално отегчена от анимационния канал и самостоятелните игри, започва да води преговори да играе на компютъра. Получава някакво неопределено обещание от типа: „Когато свърша с работата”. Малкото геймърче устисква половин час и започва да досажда отново. Като не може да играе на моя (където е позволено по принцип) иска да играе на компютъра на баща си. Получава твърд отказ. След 15 минути мрънкане и досаждане, както и три грешно заведени фактури решавам да я пусна на лаптопа. Хлапето направо сияе от щастие, намества се доволно на стола, аз слагам слушалките за да не чувам гърмежлъците и си продължавам работата. Поглеждам я след 15 минути – вперила поглед в екрана, съсредоточена, мърмори нещо по адрес на играта, не поглежда към клавишите и от време на време тъпче в устата си чипс и солети. Поглеждам лаптопа – клавишите мазни, пълен с трохи, екрана на пръстчета, мишката омазана….Отнася двудневно наказание – никакъв компютър и я пращам да си събира играчките. Цупене, хленчене, коментари – обаче отива да събира. Изключвам лаптопа, прибирам го с намерението по-късно да го почистя и пак продължавам работа. След известно време идва мамината хубавица и ме вика да видя колко добре е подредила стаята си. Одобрявам свършената работа и намалявам наказанието на един ден. Явно хлапето си е направило погрешния извод, защото след малко идва и ме информира, че е почистила и лаптопа. Кимвам разсеяно е продължавам с фактурата . След няколко секунди осъзнавам какво ми е казала – „Мамо, измих лаптопа”. Питам я как го е измила и се надявам тайничко да е ползвала мокри кърпички. Е да, ама не. Русата напаст с гордост ми обяснява как взела лаптопа, сложила го внимателно в мивката, пуснала топлата вода, взела гъбичката за миене на линии, сложила препарат, защото бил мазен и го изтъркала едно хубаво….. Останалото е история…

  27. 27 vesko_lk // 22.03.2010 в 01:22

    Примерно, ако:
    1.Без да искам разлея нещо върху клавиатурата (примерно компот).
    2.Лаптопа стане жертва на слабо издържлива раница в тичане към автобуса.
    3.Имаме софтуерен проблем или бавен интернет.. Тогава в повечето случаи винаги страда хардуера.
    4.За лаптопа поредното купонче е било последно.
    5.Имате невръстно, любопитно братче или сестриче (пази боже близнаци) и сметне, че всичко което мърда на дисплея трябва да бъде елиминирано незабавно с най-близкия химикал, молив, пергел или недай си боже нож.
    6.Се скарате с гаджето и най-близкото под ръка, с което да ви замери е бил горкия лаптоп (тогава и вие ще се нуждаете от “Абсолютна гаранция”!).
    7.Правите научни опити с оптичното устройство.
    8.Вземете лаптопа за книга и се опитате да го “прелистите”.
    9.Се опитате да го “изстискате” докрай с някое “малко” овърклокче.
    10.Ви е омръзнал до такава степен, че ви изглежда по симпатичен като фризби в момента, отколкото по реално предназначение.

  28. 28 Konnichiwa // 23.03.2010 в 19:33

    21.12.2012
    Почти нормален ден помисли си Чавдар, почти…
    Днес той трябва да получи новото си назначение. Сигурно пак щяха да го пратят в друг град, но на него не му пукаше. За последната година беше сменил 7 града.
    В сегашния град нямаше компютърни клубове и за това Чавдар си беше купил лаптоп, Toshiba, това беше най-модерното нещо, до което неговите ръце се бяха докосвали. Аз съм историк, а не хакер – си беше помислил Чавдар доката разглеждаше Enter-a…
    Но да се върнем в “настоящето”.
    Чавдар запали своя Citroen C3, подкара го към кафето “Пиячка и кльопачка при майстор Ставро” – eдинственото място в града, където имаше Wi-Fi Point. Чавдар не влизаше
    в кафето, нямаше пари да си поръча дори една вода, беше изхарчил всичко за бензин.
    Седна на пейката, на която някой беше написал “Бойко + Бритни = Арнолд”. Отвори лаптопа и след 5 минути “борба с технологията” включи лаптопа, включи browser-a, благодари мислено на Wifi-то на Ставро “netformyfans”, влезна в Istorici.samozaslujiteli.bg , показа се надпис
    Nickname, Ставро погледна речника какво означава това:
    NICKNAME
    [‘nikneim]
    I. n прякор
    Написа – chavdar123
    Появи се нов надпис – password, това вече го знаеше, почна да пише:
    321radvah…

    И в този момент някакво камъче падна от небето и разби “C” бутона. Чавдар зяпна както, когато Арни докато минава до някой фитнес.
    Е това вече не беше честно, последният му шанс да получи най-сетне сериозно повишение, да има възможност до получава повече от мизерните 370.19 лева.
    Причерня му, все едно след щеше да настъпи краят на света. Отпъди мисълта, мисълта се върна, пак я отпъди.
    Реши да стане и… стана, с движение като от филмите извади ключовете да Citroen-a, “метна” се в него и потегли с наистина мръсна газ към най-близкия град с офис на Toshiba. Камбанарията на градчето възвести 11:00 часа.
    В 11:03 Чавдар вече влизаше в друг град – “ЛАПниТОПни”, в 11:04 нашият герой паркира с дрифт, за който би му завидял и Вин Дизел.
    Влезна в офиса на Toshiba, нищо нямаше да спре повишението му, знаеше, че трябва да влезне в сайта до 11:10.
    11:05 запъхтян стигна до гишето, за нещастие се чу грохот, половин секунда след това зад него имаше димящ кратер, с написването на книга за случилото се, Чавдар можеше да купи половин България, но той не знаеше това, въздъхна и поздрави жената, тя го удостои с усмивка, която можеше да купи половин Америка:
    Ще желаете ли нещо, господине – запита тя.
    Само ново копче “C” – отговори Чавдар.
    С Абсолютна гаранция, вие не само ще получите ново копче, но и чисто нов лаптоп – издекламира служителката.
    11:08 – покривът на сградата беше отнесен от вихрушка.
    Чавдар попълваше една листовка за приемането на новия лаптоп.
    11:09 – нямаше вече стар лаптоп
    11:10 – нямаше листовка
    11:12 – нямаше повишение
    11:13 – имаше плакат реещ се в небето:
    Toshiba – вашият лаптоп ще бъде сменен при счупване, кражби, терористични атаки, метеорити, вихрушки, цунамита, ядосани японци, чукчи и дори и от Краят на света!
    *Toshiba ™ не носи отговорност за лаптопи повредени от Чък Норис или Бойко Борисов.

  29. 29 Page // 26.03.2010 в 10:28

    ПОРНО
    или разказ, който се плъзга по повърхността

    Черната нощ се спусна от върховете на Витоша и погълна сградите на студентските общежития, разкъса пердетата на прозорците им и проникна в стаите – малки светещи кубчета с по три легла, две маси и една библиотека, на чиито рафтове не бяха наредени книги, а бутилки. Пред етикетите на тия шишета мракът се спря за момент, но после намери гърлата им, внимателно махна тапите и се гмурна в алкохола, където някак между другото плуваха отговорите на по-важните въпроси, отнасящи се до човешкото съществуване.
    Кой съм и какво правя тук, по дяволите?
    Отпих една голяма глътка от ракията, а тя бе така добра да се разлее чак до върховете на пръстите ми. В крайна сметка хората не сме нищо повече от празни съдове, които отчаяно искат да станат пълни съдове. Точно затова англичаните не знаят разликата между спирт и дух, защото не е важно какво има в теб – важно е от какво си направен.
    Корпусът на лаптопа ми беше направен от пластмаса. Дълго време се чудих дали да не го сменя с някой от новите поликарбонатни модели, но все пак реших, че не си струва. От една страна нямах достатъчно кеш, а от друга – машината ми беше служила през всичките тези години и не пожела да ме подведе дори веднъж. Разните там тарикати си гледаха кучетата и котките, а пък аз, смотанякът, се бях привързал към лаптопа си, тоест към един подчертано неодушевен предмет. Ако обаче сте следили мисълта ми дотук, ще разбирате, че само външността е от значение.
    И каква външност притежаваха те, боже мой!
    Приемем ли, че шестото чувство е изключителна привилегия на жените, то неговата тотална липса у мъжете може да се окаже основно преимущество на последните.
    Звучи ви сложно? На мен също. Вероятно защото – подобно на огромна част от мъжкото човечество – не вярвам в интуицията, съдбата и всичките глупости от тоя род. Убеден съм, че нещата са такива, каквито са, и това убеждение, колкото и странно да е, ми е носило предимно позитиви в емоционален, финансов и всякакъв друг аспект. Извод – да си повърхностен не е чак толкова лошо, особено когато седиш сам в своето жилищно кубче, жулиш гроздова и зяпаш прекрасните гърди на порноактрисите, които зрелищно се мятат по екрана на твоя лаптоп.
    Отплеснах се в разсъждения, а просто исках да изкажа възхищението си от външността на тези момичета, обучили не един и двама младежи в тайните на Кама Сутра. В тая тяхна външност няма дори и най-малък намек за екзистенциалните проблеми, с които се опитва да ни сблъска ежедневието, няма недостиг на плът, няма недостиг на енергия и желание, няма никакъв недостиг. В порното жените са сто процента повърхностни! Те са като ДВГ с идеален КПД – не е нужно да им сипваш, за да вървят. Получаваш това, което виждаш, и виждаш това, което получаваш, един чудесен сън, сън наистина, но чудесен.
    Действието в наблюдавания от мен филм достигна своята кулминация, когато на паянтовата врата на стаята ми се почука. Някой беше толкова нахален, че да ме прекъсне по средата на терапията ми против стрес. Бавно станах, още по-бавно тръгнах и взех бухалката в ръка за всеки случай. Студентски град е като Дивия Запад, само че около двеста пъти по-жесток и триста пъти по-непредсказуем. Междувременно чукането по вратата заглуши звука от лаптопа. Излишно е да споменавам, че се изнервих максимално.
    – Здрасти, извинявай, случайно да имаш тирбушон?
    Съседката.
    Съседката беше готина, но ме хвана в неподходящ момент. Бухалката май не беше добра идея. Ами порното? Едва ли можеше да го види, но със сигурност го чуваше. Въпреки това запазих самообладание и отидох да взема тирбушона, като осъзнавах перфектно, че тя ще се върне при приятелките си, ще изпие чаша вино и ще им разкаже през смях за неудачника, който се кефи на двуизмерни мадами в петъчната вечер, когато всички останали вдигат здрави купони.
    Подадох на момичето онова, за което беше дошло, и понечих да й затворя, но тя повдигна глава над рамото ми и ме попита:
    – Порно ли гледаш там?
    Като че ли не беше очевидно!
    – Може ли да хвърля едно око?
    Нямаше как да се изложа повече, така че я поканих. Тя побърза да влезе и докато минаваше покрай мен, усетих приятния й парфюм с аромат на пролетни цветя, който рязко контрастираше с миризмата в стаята. На масата ми предизвикателно стърчеше шишето с ракия, а около него имаше няколко чаши и неумити чинии. Лаптопът също беше там и сякаш единствен не се смути при вида на красивата съседка. Явно жените действително надушват увереността, пък било то и на една машина, защото момичето погали клавиатурата, преди да седне пред нея и да отвори папките, в които се съхраняваше порно колекцията ми.
    – Това не струва… Това също не струва… Това е добро, обаче го имам… А!
    А пък това го нямам!
    Ако щете вярвайте, и аз нямах! Нямах думи, понеже съседката, толкова нежна и толкова миловидна, беше по-голям експерт от мен по отношение на филмите за възрастни. Дори сред закоравелите фенове-мъже трудно бихте намерили човек, който да ви назове не само псевдонимите на порноактрисите, но и истинските им имена. Моята гостенка обаче приличаше на енциклопедия, пълна с голи снимки и мръсни думи. Тя знаеше режисьори, сценаристи, продуценти, оператори – всякакви хора, които под една или друга форма бяха участвали в порното. Любимият й писател беше Ървин Уелш, а любимият й роман… сами можете да се сетите за заглавието му. Изведнъж я почувствах близка, грабнах една чиста чаша и й налях сто грама. Вдигнахме наздравица и си пуснахме стар еротичен филм, който Куросава беше режисирал като студент в Токио.
    … и точно когато самураят извади меча си, за да отмъсти за смъртта на своята любима, тя стисна пръстите на ръката ми. Останалото беше твърде “твърде”, така че няма как да го представя посредством тежкото писмено слово….
    Сутринта пристигна с песента на птиците, изцедили до последната капка слънцето на топлите страни. Славеите и лястовиците преследваха хубавото време, без да жалят крилата и гласовете си, но аз не трябваше да преследвам никого, защото хубавото време беше легнало до мен и сънено разтриваше очите си.
    – Отивам до кафето, искаш ли да ти донеса нещо?
    – Върни се. Искам само да се върнеш.
    След което се обърнах на другата страна и заспах, унесен в мечти.
    Отваряйки очи, погледът ми се сгромоляса върху масата. Тя беше застлана с чиста карирана покривка, а в едно от каренцата се мъдреше самотно малко листче с надраскани букви по него. Съседката беше измила чашите и чиниите – после беше изчезнала.
    Лаптопът също беше изчезнал.
    Изтичах до нейната стая и едва не разбих вратата с юмруци. Сърдитото грозно момиче, което ми отвори, ми обясни, че:
    – Тя не живее вече тук! Да, точно така! Изхвърлиха мръсницата преди седмица – по наше настояване! Хванахме я да краде направо от чантите ни!
    В този момент сякаш ме удари гръм, олюлях се и паднах на пода. Бях излъган – не просто защото бях глупак, а защото изневерих на принципа си – във връзка с всичко и всички да бъда винаги повърхностен, никога да не задълбавам, за да не се разочаровам. Пуснах врага в личното си пространство, понеже наивно си помислих, че може да бъде мой приятел заради едното порно. Това порно изяде моята глава, изяде главата и на лаптопа ми, който беше откраднат.
    По-лошото е, че злосторницата сви и сърцето ми.
    А за него – за разлика от лаптопа – абсолютна гаранция няма открита!
    Няма открита!

  30. 30 Gennadius // 26.03.2010 в 18:07

    Safe mode story

    Уморен, бедния SEO специалист изключи сайта YouJurk, вдигна си уморено гащите и положи усмихнатата си физиономия на възглавницата. Последното преди да затвори oчи бе да натисне бутона “Safe mode stand by” на ТОШИБАТА си и захърка…

    Мигом компютъра затрещя, засвятка, и заработи на 1500% CPU usage. За по-малко от час, Абсолютната му гаранция генерира няколко хиляди DOS атаки и с умели троянски кончета проникна в системите на Пентагона, ФБР, ЦРУ, НСА, ДАНС, МВР, включително и директорията My Pictures на компютъра на Меган Фокс.

    Изтеглените и сглобени снимки бяха абсолютно подредени в строен филм, пуснат по милионите и милиарди телевизори, монитори, рекламни билбордове и порно канали, за нещастие на всички будуващи и неженени даскали.

    А какъв беше филма? Филма генериран за час от един-единствен лап-топ Тошиба, бе запис, от тайно събиране на всички политици и мафиоти на България, да подписват таен пакт за сътрудничество и добросъсетсво. Всеки щеше да получи по 2 милиона като консултант, за построения Космодрум в Илиянци. Идеолог на проекта бе Сокола. Накрая лаптопа сам генерира изображение, че се здрависват и с Осама Бен Ладен.

    От всички американски бази в Европа мигом излетяха няколко хиляди Стелта, които безшумно и невидимо, бомбардираха, отново шумно и невидимо Народното Събрание, Бояна, всички хотели по черноморието и няколко кучета натъпкани с кокаин на Летище София. Отново безшумно и невидимо.

    Но докато целия свят беше затаил дъх и мислеше, че това е края на видеото, започваше второ.

    Очевидно беше от прочутото първо народно събрание в Оборище, преди априлското възстание. Там представителите на всички възстанически окръзи платиха и подписаха договор с евреите, че българите ще управляват света, но в сянка.

    Те се съгласяват, че ще провалят всеки един съюз в който участват.

    Нататък видеото препускаше през проваления Балкански съюз, победената Германия, после Обществото на народите, което пък се разпада, точно когато Германия се въздига, после пак България влиза в Тристранния пакт и се разпада, после Съветския съюз, Варшавския договор, СИВ…

    -Спрете ги!!!-В един глас изкрещяха Обама, Барозу и шефа на НАТО, на който никой не знае името.

    Мигом 500 милиарда евро бяха преведени в БНБ, за да се присъедини България към съюза на Русия и Китай. От там пратиха безплатна концесия над Сибир и 500 милиона китайци-роби, за да стане България съюзник на Тайван и Япония. Няколко тона космически технологии бяха парашутирани в новата Българска силиконова долина (Кремиковци) за да стане България съюзник на Северна Корея и Иран, от където пратиха 100 ядрени ракети и по 1000 иранки с всяка ракета, за да стане България съюзник на Израел, които пък….

    Младия SEO специалист се събуди от всъщност необичайна тишина. За момент беше сигурен, че чува познатите караници на съседите или шума от строежа или подскоците на ТИР-овете по дупките. Но, не, пълна тишина.

    Бавно се надигна, разтри челото си и надяна чехлите си. Погледна часовника-отново закъсняваше за работа. Веднага го връхлетя съня които сънува и се разсмя. В кухнята приготви обичайното си кафе, взе една цигара и отиде на терасата.

    И там той замръзна.

    Улиците бяха асфалтирани с пресен асфалт със сребърни гранули(против микроби), на мястото където имаше дупка се извисяваше еднокилометров небостъргач. Уличните шахти бяха от платина, а малкото пешеходци пушеха пури от настъргани трюфели. Няколко циганина се смееха и просто уринираха в едно Порше, но никой не им обърна внимание, защото бързаше за работа.

    Всеки който работеше довчера, беше длъжен да продължи днес с игра на голф, крикет или да си запази час при английската кралица, която беше открила публичен дом в Сливен, давайки под наем най-красивите си принцеси.
    Големи билбордове възвестяваха, че всеки Българин е милиардер по рождение и само милиардери могат да пресичат Калотина(навътре).
    Първанов се появи за 2 минути по БНТ да възвести, че България вече се простира на 3 океана-Атлантик, Индииски и Тихи, но отново на никой не му пукаше.

    Младия SEO специалист както стоеше вцепенен, припадна от гледката на два чувала злато пред вратата си и получи инфаркт.

    И вероятно щеше да почине, ако лап-топа му ТОШИБА не предизвика късо съединение и не му пусна достатъчно ток, за да доживее да види, как Васа Ганчева става първия човек, стъпил на Марс.

  31. 31 Георги // 27.03.2010 в 00:02

    Стоя си аз в офиса сърфирам си из нета, преглеждам данните на фирмата за изминалия месец,смятам проходите за последното тримесечие и други такива счетоводителски задължения.Работя си аз усърдно и по едно време се почуква на вратата и се отваря.През нея пресъпва висока руса мацка с бяла риза на която последните две три копчета не са закопчани и къса черна пола която очърава перфектните и дълги крака и секси дупе.Момичето прочело в обявата която сам пуснал от месеци в интернет за секретарка и дошла да си пробва късмета.Поканих момичето да седне на дивана и да ме изчака за 5 минути да си досвъша работата,тя седна извади едни секси очилца от дамската си чанта и започна да подрежда документите си.
    Аз бързо забравих работата си и заговорих момичето.
    За жалост тя не била работила такава работа,нито образование имала за тази професия.Около половин час си говорихме и тя започна да разкопчава още и още ризата си.Бавно се приблежаваше до мен докато не стигна до бюрото.Тя говореше бавно и съблазнително,вече ризата беше разкопчана цялата и тя я хвърли върху мен.Аз бях повече от възбуден искаше ми се веднага да я грабна.Тя ме погледна с мръснишки поглед след това погледна бюрото,все едно каза искаш ли да го направим върху него и аз не усетих кога избутах всичко което беше на него и я налазих веднага.
    Един час след това осъзнах че лаптопа който беше на бюрото ми е на земята.Когато го вдигнах обаче екрана му беше отишал както и половината пластмаси по него и въобще не искаше да тръгне.Денят беше прекрасен за мен защото знаех за „Абсолютната гаранция” на Toshiba и не ме болеше сърцето за дадените пари.Такава е мойта история ако имах тази видео камера която е като награда щях да ви я снимам да я гледате.

  32. 32 boko // 27.03.2010 в 13:39

    Двамата корабокрушенци уморено се взираха в Тошибата си.
    -То се е видяло, че безжичен няма да хванем…
    -…ами дай поне да го ползваме за нещо.
    Затвориха компютърчето и мушнаха едно палмово листо по средата.
    -Мисля, че с това ще е по-добре-каза единия и подаде счупено шише кетчуп
    -И с това-извади другия пликче сол.
    По-едрия хвана овкусения вече компютър и откъсна голяма хапка.
    -Хруска-каза той и всмука като спагета подалата се под мустака му жичка.

  33. 33 Даниел // 29.03.2010 в 04:02

    Случката е истинска , това стана преди няколко месеца…

    Прибирахме се с приятели от София , аз се возех отзад и до мен беше верния ми лаптоп на Тошиба. Тъкмо беше валяло и пътя беше мокът , когато на един коварен завой при Бучин проход колата поднесе и след няколко неуспешни опита на шофьора да я вкара в пътя се ударихме отстрани и се преобърнахме.След като се поосвестихме , видяхме ,че всички са добре и изтеглихме колата , се сетих , че не само аз се въргалях из задната седалка , погледнах си лаптопа и видях ,че въпреки ,че ние извадихме голям късмет ,че ни нямаше нищо той не беше такъв късметлия… Но разбира се , имах Абсолютната гаранция , която Тошиба ми бе предоставила и бях поне малко спокоен , след подобна случка…

  34. 34 Велизар Матеев [ Morgoth ] // 29.03.2010 в 23:39

    Участвах в студентско научно творчество към техническия университет в София и спечелих правото да посетя ЦЕРН и да стажувам там в продължение на 1 месец . Бях много радостен изобщо не се и надявах че темата ми за елементарни частици може да впечатли журито и да ме класират като един от победителите. Празнувахме със семейството и със приятели и понеже датата на заминаване беше седем дни след датата на обевяване на печелившите побързах да си направя списък какво ще си взема за престоя ми там.Харесах си куфар .. понеже имах само сакове до момента а исках да използвам малко по представителен метод за пренасяне на багажа. Накупих си някой дрехи и необходими неща , е камера нямах но си приготвих цифровия апарат и зарядно за батериите му ( все пак се надявах да ми разрешат няколко снимки из този огромен комплекс) и се чудех какво още би ми било много необходимо … дори и флашката си взех. И чудейки се .. изведнъж осъзнах че флашка и да взема няма за какво да я ползвам , нямах лаптоп понеже не ми се беше налагало до сега да си купя .. тоест налагаше се но така и не остана ред за него , изкарах си почти цялото висше без лаптоп (понеже си идвах всяка седмица и не усетих много липсата му) но пък сега като знам че 30 дни няма да мръдна насам (към България) и колкото и да ми е интересно там ще е малко кофти без да имам удобсвото на личния лаптоп.Пък и цялата дейност която ще извършвам там ще е меко казано изцяло обвързана с лаптоп.Та поразгледах из интернет избрах няколко модела който да разгледам на живо и намерих най близкото място където се продават мобилни компютри . Имаше и доста други модели .. някой от тези който си бях харесал липсваха като наличност други пък бяха последни бройки , и накрая се спрях на марката Тошиба която така или иначе беше на първо място в класацията ми , но все пак исках да видя и при другите как стоят нещата.Все пак тошибата имаше и така наречената абсолютна гаранция .. . казано с други думи .. малко или много каквото и да се случеше тошиба гарантираха че ще продължа да си ползвам лаптопа .. (този който сам закупил от магазина .. или друг такъв) това беше доста добра опция за гаранционно обслужване. И така дойде съдбовния ден зехме си довиждане с родителите ми и приятели и потеглих за заветния комплекс ЦЕРН , бях много развълнуван че отивам в такъв връх на техниката и изследователската дейност. Пътя не беше много тежък понеже постоянно имаше какво да правя то разглеждах обстановката около мен .. ту се занимавах с новата ми придобивка на Тошиба :) и лека полека пристигнах. На спирката ни посрещнаха заедно с останалите спечелили участници заведоха ни до хотела в който щяхме да се помещаваме през престоя си настанихме се и ни оставиха да си починем и да слезем на вечерята до която оставаше грубо 1 час. И така вечерята беше доста добра обсъдихме впечатленията си със служителите на ЦЕРН който бяха с нас тази вечер и които щяха да играят роля на наши ръководители през целия престой. По късно вечерта почнахме да говорим в какво ще се състой дейноста ни там , на какво ще станем свидетели , какви опити ще проведем , какви наблюдения и всички останали подробности.Очертаваше се на третия ден от престоя ни да станем свидетели на сблъсък на елементарни частици , разбира се само ескпериментален и не със използването на цялата мощ на колайдера.Беше толкова вълнуващо да си участник в нещо такова със значение от световен мащаб. Оставиха ни вечерта да си починем и наспим понеже на другия ден ни чакаше голяма обиколка.На сутринта влезнахме в колайдера разведоха ни във почти всички зони както под земята така и над нея обесниха ни по малките неща до колкото можеха да се обеснят за кратко време дадоха ни на места да се снимаме .. разбира се не навсякаде … в общии линии беше доста интересно … И така следващия ден мина отново в въпроси и много информация относно всичко свързано с ЦЕРН и бързо и неусетно дойде времето за да станем свидетели на опита на сблъсък на частици (който по рано вече е правен многократно от ЦЕРН без поражения и фалове) и да видим реално как може би е създадена вселената ни :) Първо ни заведоха в специална лаборатория в която трябваше да запишем определн брой данни и да ги обработим свързвайки общата процесорна мощ само на личните си компютри ( един вид клъстеризация) , след това трябваше да отидем в друга стая , понеже тази с компютрите е в непосредствена близост до мястото където ще се случи експеримента ( за това и компютрите бяха там .. за та се създаде този мониторинг към който се стремим) , разбира се само личните ни компютри бяха доста малък ресурс за такъв вид резултати но това беше просто един вид игра реализирана само заради нас .. участниците в този експеримент . И така отидохме в стаята за наблюдение , имаше известно изчакване и подготовка на експеримента , за последно се бяхме уверили че компютрите ( както и новичката ми Тошиба) бяха настроени да записват резултатите от експеримента и зачкахме . След 30 мин ръководителите ни обявиха начало на експеримента , всички бяха затайли дъх , на една видео стена виждахме действието което се случваше в момента , за да знаем какво след какво следва. Частиците бяха изстреляни и засилването им по кръговия маршрут на колайдера беше започнало , трябваше да се изчака още 20-тина минути за да се достигне скороста им предвидена за нашия експеримент, всички чакаха с нетърпение да видят резултата от високо чуствителните камери след сблъсъка , и така след още малко разгорещени коментари беше финалната права за елементарните частици по техния път , точно в момента на сблъсъка премигнаха светлини .. ( може би загуба на мощност или токов удар , колкото и невъзможно да звучи за такъв тип място) веднага след това настъпи сблъсъка последван от ново по продължително премигване на осветлението , нашите ръководители не изглеждаха спокойни на лицата им беше изписано недоумение и притеснения. Ние се гледахме с въпросителни погледи , чудехме се какво може би е станало , може би твърденията на критиците че сблъцъка на частици може да отвори малки черни дупки се е сбъднал .. а може би нещо по маловажно .. за сега никой не можеше да предполага. В следващия момент се задействаха светлини алармиращи за тревога и ръководителите се затичха към авариините изходи някой от тях ни оказаха посоката в която трябва да бягаме .. вече всички бяха малко или много уплашени , все пак никой не очакваше такова нещо да се случи . Последвахме останалите служители по коридорите осветени от червена светлина , след система от асансьори и стълби се оказахме на ниво близко до повърхноста и след няколко крачки вече виждахме днвена светлина . Бяхме успешно евакуирани за секунди отдалечиха ни в безопасна сграда на определено разстояние от изхода на комплекса и зачакахме някаква информация за инцидента.Всички се питаха какво ли е станало. В това време група медицински лица влезнаха при нас за да ни направят профилактичен преглед и всичко необходимо , все пак някой от колегите бяха получили стрес , други бяха само притеснени.По късно обявиха че категорично всичко е под контрол но за днес всичко в сданието е приключило и можем на следващия ден да опишем какви вещи сме оставили доло в лабораториите за да ни бъдат възтановени както и да ни бъде дадена частица информация за станалото.На следващия ден всички отново любопитни за ситауцията се бяхме явили в същата стая от вчера ,след малко чакане се появи един от служителите който обяви че инцидента е бил свързан найстина с появата на минимална черна дупка , имали са проблеми със захранването с необходимата мощност за експеримента и просто е станало така че група лоши малко вероятни събития са се случили едновременно и за причинили фалове във защитните системи и са предизвикали изтърване на миниатюрна черна дупка (в този момент всички се спогледахме невяращо .. на какво бяхме станали свидетели) но всичко е под контрол и нормалната работа може да продължи без други последстивия , обявиха че няма пострадал персонал както и наблюдатели .. единственото тъжно което обявиха накрая беше ,че колкото и малка да е била дупката .. тя е била достатъчна за да нанесе достатъчни щети на цялата лаборатория в която бяхме оставили личните си компютри и меко казано нещата който не са ибли погълнати от дупката са в много тежко състояние от от други няма и следа разбира се ..
    – Какъв късмет имам само …
    Казах си аз.. майната му на лаптопта в крайна сметка съм жив и ми няма нищо но все пак след като оценям факта че сам се разминал почна да ми става мъчно как толко парички и такова удобно нещо като лаптопа ми са си заминали просто така .. Горе доло повечето от колегите ми бяха в състояние като моето но само аз си бях закупил лаптоп точно преди идването ми . Единия колега ме пита какъв е бил лаптопа (явно да се намери на прикзка) след като му обесних .. той изведнъж ми напомни че Тошиба вече имат абсолютна гаранция .. тоест може би лаптопа ми може и да бъде спасен .Изобщо бях забравил за тази екстра на машинката ми .. в сичкия този цирк който стана направо бях забравил за тази готина част от покупката на лаптопа ми .. ;) И така обадих се до българия до магазина от който го бях закупил , те ми споделиха че мога да се обърна и към представителство на Тошиба което да е на територията на ЦЕРН. Още следобеда успях с малко помощ да намеря такова и с един от колегите ми отидохме веднага да съобщим за случилото се , служителите там с удоволствие ме изслушаха , не ме гледаха не вярващо както отначало си мислех , защото те вече бяха информирани за случилото се понеже са близо до инцидента нямаше как да не знаят . В крайна сметка ми казаха че ще се свържат с мен най късно на другия ден за да ми оточнят датата на получаване на нов лаптоп , същия модел като моя.И така без никакви проблеми ядовете ми отминаха , на другия ден се обадиха обесниха ми къде и как да се сдобия с загубената ми вещ и така успяха да ми присъдят голяма доза щастие до края на престоя ми в ЦЕРН , където слава на бога до края на престоя ми нямаше повече инциденти от този тип … може би защото не се правиха повече експерименти докато ние студентите присъствахме там.

    В крайна сметка прекарах един незабравим месец , както и лаптопа ми ;) Колко бях доволен че избрах Тошиба ;)

  35. 35 Костадинов // 30.03.2010 в 11:16

    Най-невероятното нещо което може да се случи с моят лаптоп е да бъде откраднат от извънземни за изследвания и анализи, защото технологията на тошиба е толкова напредничава и революционна, че е непозната дори на зелените човечета, а в съчетание с уникалния и прелестен дизаин се превръща в продукт излъчващ повече сексапил дори от Мегън Фокс.

  36. 36 Ivaylo // 30.03.2010 в 12:25

    Абсолютна гаранция значи ами добре бихте ли гарантирали ако случайно както си правим купона ? във вилата на комшията и случайно ако след като сме се напили случайно някой бутне бутилка със ракия отгоре му и в следствие на това той не става за нищо вече нали :) след като е изпил един литър ракия :) и след това ако го хвърля през прозореца от яд докато обяснявам на жената какво е станало с нейният Лаптоп Тошиба no matter what аз ще трябва да спа при комшията докато не и взема нов ? :) айде сега Една Абсолютна гаранцийка и да мога да се прибера при жената че ми омръзна да гледам комшийката по халат…. (цензура) ……..

  37. 37 Niki // 30.03.2010 в 14:19

    Това се случи по време на почивката ми в Маями. Докато бях влезнал в морето с надуваемия дюшек и си цъках на Старкрафт на мойта Toshiba, срещу убер мега мощният AI интелект на играта, съм задремал. Това което ме събуди не беше никак приятна гледка, тъй като една акула се опита да ме захапе за крака, но за мое голямо щастие лаптопа послужи като преграда между острите зъби и моя крак. След бързото ми съвземане и нанасяне на няколко почти смъртоносни удара с топа по муцуната на злото животно, бързо се отправих към брега. Цялата случка не ме притесни грам, защото бях с мега убер мощната Абсолютна гаранция и нахапаният лаптоп беше сменен на секундата!

  38. 38 uber 1337 // 30.03.2010 в 19:59

    Редът на нещата

    Тежко. Много тежко. Лятната жега е толкова непоносимо смазваща, че се чудя как да се скрия от слънчевите лъчи, които сякаш се надпреварват да проникнат през панорамния прозорец. Утрото е безкрайно пъстро и свежо, а напевното чуруликане на незнайна птичка допълва тази идилична картина. Като контраст на всичко това е хотелската стая – неподредена, мръсна, захабена. Навсякъде са нахвърлени дрехи, телевизорът работи безспирно от няколко дни, а климатикът изнемогва все повече в непосилната си задача да охлади тази ергенска бърлога. Най-ужасното нещо е престоялата миризма на алкохол и цигари, която още по-добре чувстам в устата си. Полузадрямал, се сещам, че е време за закуска, затова надигам бавно завивката и с провлачени движения се измъквам от кревата. Главата ме боли до сцепване, а стомахът ми е свит на топка, но това си е съвсем в реда на нещата.
    По пътя към банята откривам на пода черен сутиен със солиден размер. Вдигам го хладнокръвно и се замислям с усмивка на уста. Не успявам да си спомня нищо от предната вечер, така че пускам бельото обратно и отминавам равнодушно с гордостта на изпечен каубой. Няколко мига по-късно завъртам почти докрай кранчето на студената вода и заставам облекчено под освежаващата струйка. Около половин час след това, измит, избръснат и чисто облечен, напускам стаята си. Под ръка държа новия си лаптоп с марка Toshiba, който, макар и едва на няколко дни, вече е ценен инструмент в ръцете ми. Подсвирквайки си весело, минавам покрай рецепцията, където оставям ключа от стаята на красивата асистентка. Разбира се, тя не пропуска да ми се усмихне заговорнически, но и това си е в реда на нещата.
    На закуска в голямата зала се чувствам повече от добре. След като съм опитал една голяма част от вкусотиите, отрупали безкрайните маси на бюфета, вече съм съвсем бодър и сит. Докато пийвам бавно от горещия чай, успявам да проверя електронната си поща и да надраскам няколко отговора. Междувременно смигам провокативно на няколко разгорещени мадами, които даже не се и очудват, че започвам със закачките още от сутринта, ами се радват мълчаливо. Колко хубаво е да си на море! Сед като съм хапнал, решавам да се поразтъпча и да потренирам в залата за фитнес. Привършвайки стандартните си серии, забелязвам инструктора, който е хванал един слабичък чужденец през кръста и нежно го упътва на английски. Ще си изкривя душата и ще кажа, че и това е в реда на нещата.
    След като съм взел поредния бърз душ, се отправям с лаптопа под ръка и хавлията на рамо към зоната на басейните. Намирам един празен шезлонг, който е далече от спасителите, близо до повечето мадами и има изглед към останалата част от почиващите, и се настанявам удобно. Миг по-късно я виждам, НЕЯ, страхотната мацка, която се опитвам да заговоря, откакто съм в хотела. Побутвам надолу слънчевите си очила със стила на Лоренцо Ламас и предизвикателността на Арнолд Шварценегер, а въпросната сладурана даже не се и обръща към мен – ето защо решавам, че е време за действие. Притеснението не е сред основните ми характеристики, така че ставам съвсем бавно и тръгвам със сигурна походка към своята избраница. Дали от вълнение, или за стимул, взимам със себе си и лаптопа. По пътя си мисля какво да кажа и това именно се оказва първата ми грешка. Втората идва като гръм от ясно небе – всеобхватността на погледа ми ми изиграва лоша шега и във възможно най-неподходящия момент поглеждам към игрището за волейбол, където една русокоса красавица съблича тениската си. В резултат на всички тези, отвличащи трезвото ми мислене и придвижване, събития, няма как да не се спъна в стойката на един чадър, което все пак е само началото. Плувните ми шорти се закачат за ограничителната верига и миг по-късно се оказвам чисто гол в центъра на събитията. Даже нямам време да определя дали това е в реда на нещата, но да приемем, че е така…
    Секундите се точат като години, а аз си седя без да помръдвам и се чудя как е възможно това да се случи на мен. След като видях апетитните погледи на няколко особоно възрастни по моите критерии жени и укорителните забележки на мъжете им, реших да се поскрия. Всичко се развива изключително бързо и аз нямам време да обмисля ситуацията, та решавам да се поприкрия с лаптопа поне отпред и да изтичам до хотелската стая набързо. Много добър изход от положението, трябва да отбележа, но на пустото мостче между двата басейна се оказва, че има вода. Много вода. И аз без много усилия започвам да се хлъзгам. Усещам, че правя сложни движения с ръце и крака, които се отдават на малко от спортистите и имат за цел да запазят равновесието, но всичко се оказва безуспешно. За части от секундата преодолявам дървания парапет и цамбурвам заедно с лаптопа в басейна. Ще побързате да кажете, че това не е в реда на нащета? О, в момента най-малкият ми проблем е редът на нещата, защото на излизане от байсена ме посреща една особено едра възрастна дама, която ми се усмихва зад огромните си кръгли очила. Бързо хвърлям преносимия компютър на сушата и панически се гмурвам обратно – за лаптопа поне има абсолютна гаранция, докато за щастливото ми съществуване – не!

  39. 39 Стилиян // 30.03.2010 в 21:53

    ВНИМАНИЕ: приликите с реални лица и събития в следващия разлказ не са слиучайни!

    Слънчев ден в началото на лятото и края на последната ми учебна година. Държавен изпит по телекомуникации… Инженер Москов обикаляше дългите маси изпълнени с трудещи се над платките ученици. Гледаше ги с умиление… или поне тези които запояваха елементите от правилната страна… изключението представляваше моят съученик Радо, който неосъзнавайки грешката си, в допълнение подреждаше кондензаторите и съпротивленията не по схема, а по естетичност. Москов не му каза нищо, смилявайки се над ентусиазма на момчето, което така „усърдно” боравеше с поялника. Накрая когато всички бяха готови дойде време за проверка на тестовете. Извадих вярната си Тошиба от чантата и започнах да убивам времето в игра на червеи с Радо. Когато проверката на тестовете беше готова, инж. Москов ни привика за практическия тест – платките в действие. Мушнах лаптопа в чантата, метнах я през рамо и се запътих към лаботаторията.
    Първа платка – работи.
    Втора платка – работи…
    Трета платка (инж. Москов поглежда със съмнение изящно подреденото… ъм… Радово устройство, аз потупвам приятеля си по рамото, знаейки че е обречен и…) – БУМ! ТРЯС! БЛЯС!
    …И гледам как копие лети към Радо о.О
    Спънах го, за да падне и да избегне удара, докато се опитвам да осъзная къде се намирам. Огромен негър се приближава към мен, викайки нещо от което разбрах само едно – Барка. Група конници ни подминаха в галоп, на косъм да ни сгазят. Около нас беше хаос, бойно поле в африканската пустиня, където по някакво забавно стечение на обстоятелствата бяхме попаднали без да искаме. След като помогнах на Радо да се изправи се огледахме за безопасно място, но… такова нямаше. Полето беше гладко и равно – като бюст на фотомодел. Изведнъж картагенските войници около нас стройно започнаха да се отдръпват встрани, опразвайки пространство с широчина около петдесет метра. Само ние двамата останахме по средата, гледащи учудено. От отсрешната армия се чуха викове на латински „Elephantidae!”
    Земята се разтрепери и след миг осемдесет слона се засилиха към римляните. Аз и съученикът ми се оказахме между чука и наковалнята, а слоновете се приближаваха изключително бързо. Тръгнахме да бягаме, но Радо се спъна, блъскайки се в мен. Изтървах чантата с лаптопа, направих още няколко крачки и се спрях, поглеждайки назад. Там беше Радо – превиващ се държейки крака си,а на два метра в ляво – лаптопът ми. Естествено имах време да спася само единия. След кратко, но драматично колебание си казах „За лаптопа имам пълна гаранция” и се завтекох да вдигна приятеля си. С периферното си зрение видях как след като пресова лаптопа с крака си, огромното животно изчезна. Ако се бе случило това което си мисля… горко им на инж. Москов и лабораорията му…

  40. 40 xok // 01.04.2010 в 22:06

    Какво стана с наградените?

  41. 41 vasko // 02.04.2010 в 00:20

    Да паднеш от смях че някой друг е спечелил
    и да попиташ признава ли се гаранцията.ХА, ХА,ХА.

  42. 42 xok // 02.04.2010 в 10:58

    Може би сега се спори за “творбите”.

  43. 43 Димитър // 02.04.2010 в 22:08

    Както си вървях по стълбите и си цъках из нета с лаптопа, майка ми реши че трябва да ме уцели с кутия от цигари уж на майтап. Спънах се, паднах и започнах да се търкалям по двадесет и трите стълби. След като вече бях паднал от всичките стълби баба ми мина подхлъзна се на мокрите плочки и падна на лаптопа. За щастие нищо му нямаше. След това реших да изляза във двора и да седна на колибката на кучето. В момента в който седнах кучето дойде, захапа лаптопа и избяга. Гоних го известно време и накрая се отказах. След няколко часа като отидох да си прибера лаптопа но, гледах как кучето ми дояжда последния останал кабел от лаптопа.

  44. 44 Чарлз // 03.04.2010 в 09:27

    Наистина , ‘екипът’ се излага. 30-ти мина отдавна , днес е 3-ти , коментарите не са много. Неможе да ми кажете ,че още не са ги изчели и т.н. Няма да се учудя ако са забравили или пък при вида на съблазнителните камери да им е станало свидно да ги раздадат :D

  45. 45 Николай Цеков (geniusloci) // 06.04.2010 в 09:19

    30-ти мина преди точно 1 работен ден. Наградите ще бъдат раздадени по-късно днес.

  46. 46 sassnik // 29.10.2010 в 11:01

    Докато гледам порно в нас на лаптопа,на врата звъни Азис,който е новия ми комшия.Аз решавам да ми направи една свирка(от любопитсвтво),той заема позата,а аз си гледам порно докато той си върши работата.В един момент обаче врата се чупи и влизат баретите,начело със Цветан Цветанов(дон Цеци),който взима лаптопа и го чупи в главата на Азис.Вечерните новини показват снимки от акцията на МВР,озаглавена “Педалите”.
    пс.Не съм използвал нецензурни или забранени думи.