ATI (AMD) Radeon HD 4870 отвръща на удара

ATI (AMD) Radeon HD 4870 отвръща на удара

В раздел: Ревюта от на 12.07.2008, 15,071 показвания
Страница от ревюто: 1 2 3 4 5

«»


Поглеждайки към платката на Radeon HD 4870 без охладителя няма как да не ни направи впечатление, че изпълнението на ATI е значително по-опростено отколкото това при актуалните топ карти използващи nVidia чипове. Прави впечатление, че типично за ATI и тук ядрото не е покрито със защитно метално капаче, така че трябва да бъдете внимателни, ако решите да подменяте стандартното охлаждане, за да не пострада графичния чип. Интересен факт е, че от ATI все още залагат на 256-битова шина за достъп до паметта, както и при предходната серия 3800, макар преди това компанията да имаше и 512-битови решения. На фона на това завръщането на nVidia към 512-битова шина при GTX 280 изглежда интересно, но за сметка на това от ATI са заложили на по-бърза GDDR5 видеопамет. Естествено високоразрядната шина за достъп до паметта при картите използващи nVidia чипове води до малко по-бърз максимален теоретичен трансфер, но остава отворен и въпроса до колко ефективно бива оползотворяван той в действителност.


Бърз поглед отблизо към новия графичен чип на ATI. Графичното ядро на Radeon HD 4870 е съставено от 956 милиона транзистора, като самия чип е произведен в Тайван по 55-нанометров технологичен процес. Ядрото разполага с 800 поточни процесора (stream processors), 40 текстуриращи и 16 растерни обработващи единици, като именно увеличаването на текстуриращите блокове, спрямо предходното поколение карти е сред основните виновници за приличния прираст в ефективността на картата. Разбира се налице е хардуерна поддръжка за DirectX 10.1, Shader Model 4.1, OpenGL 2.0 и естествено възможност за хардуерно декодиране на различни видео формати, в това число и на такива с висока резолюция. Специално по отношение на последното, все още нещата не са съвсем изчистени и за да може да се възползвате от някои от по-интересните на пръв поглед възможности на видеокартата, като хардуерно ускорение при възпроизвеждане на видео, ще трябва доста да си поиграете и в крайна сметка вероятно няма да останете особено доволни.
Стандартната работна честота на ядрото е 750 мегахерца, като същото важи и за тази на шейдърните процесори, тъй като отново се използва нормалното изпълнение за ATI с множител 1x. В същото време от nVidia Продължават да залагат на използването на по-висока работна честота за шейдърните процесори, спрямо тази на самото графично ядро (2,15x множител при последната серия). Интересно е да споменем, че по отношение на суровата изчислителна мощ, използваните в 4870 видеоконтролери графични чипове осигуряват по-добри резултати от GeForce GTX 280. Естествено става дума за максималният брой операции с плаваща запетая в секунда (FLOPS), които могат да бъдат извършени от видеоконтролерите. И макар, че чипът на ATI използва по-малко на брой транзистори, то явно архитектурното изпълнение е по-добро, след като тяхното решение осигурява около 1,2 терафлопа (1200 гигафлопа), спрямо едва около 933 гигафлопа за GTX 280. Разбира се по-добрата суровата изчислителна мощ на един видеочип не е достатъчна, за да му отреди топ позиция по всички показатели…


Radeon HD 4870 видеоконтролерите са оборудвани с по 512MB видеопамет (8 чипа по 64MB), като шината за достъп до тях е 256-битова, както вече стана дума. По-интересното обаче е, че се използват високоскоростни GDDR5 памети, нещо, което за пръв път се случва при видеоконтролерите, но което е практика за ATI, тъй като те вече имат и предходни работещи решения с GDDR4. За разлика обаче от GDDR4 паметите, които като цяло не са с много по-висока работна честота спрямо по-традиционните GDDR3 чипове, то при GDDR5 скоростта е значително повишена. Стандартно от ATI използват работна честота за паметта от 3600 MHz (3,6 гигахерца), като се оказва, че използваните памети имат и доста приличен потенциал за сериозен овърклок, но за това след малко.
Чиповете GDDR5 памет са производство на Qimonda и са с маркировка IDGV51-05A1F1C-40X и са предвидени да работят на стандартна честота от 4 GHz. И тъй като при видеокартите Radeon HD 4870 те са пуснати с 400 мегахерца надолу, то може да се очаква съвсем приличен потенциал за овърклок. По принцип още с пускането на първите видеокарти от тази серия по западните форуми се появиха доста потребители оплакващи се от проблеми, вероятно свързани с паметта, при което новите им видеокарти спирали да работят още на първия ден. Ние обаче не забелязахме подобни проблеми с двете тестови видеокарти, като по време на тестовете те бяха доста прилично натоварени в продължение на няколко дни, така че не би трябвало да се притеснявате особено.


И тъй като все още повечето от нас са оборудвани с дънни платки с чипсет от Intel, няма как да пропуснем да свържем две Radeon HD 4870 видеокарти в Crossfire-X конфигурация и да проверим тяхното представяне в такъв режим на съвместна работа. Като между другото инсталацията на две такива големи карти както обикновено се оказа не особено лесна в кутията на тестовата система, като за щастие поне остана място за инсталацията на звуковата платка на най-долния PCI слот. За сметка на това е много вероятно да се сблъскате с проблеми покрай конекторите за S-ATA дискове, особено ако разполагате с повече твърди дискове, инсталирани в компютъра си.



Всички страници от статията:

  1. Page 1
  2. Page 2
  3. Page 4
  4. Page 5


Страница от ревюто: 1 2 3 4 5








Коментарите са забранени.