За разлика от Windows, Android OS не е от операционните системи, които могат много успешно да се възползват от възможностите на многоядрените SoC, които са „на въоръжение“ при смартфоните в момента. Вероятно поради тази причина Samsung не се опитват да направят чипсет с уникална многонишкова производителност, колкото имат желанието да предложат SoC, който на ниво „най-бързо ядро“ ще предложи най-висока производителност. Това си личи и по Exynos 9820 и неговото постижение в GeekBench:
Резултатът при тест на едно ядро е наистина впечатляващ – почти 4400 точки, което не е във възможностите на нито един друг SoC, включително и този под дисплея на iPhone XS, както и Snapdragon 855. Апаратът, използван в конкретният случай е Galaxy S10, версията за Южна Корея. (G973N). Има голяма вероятност това да е постижение на финалната версия на S10, а не на (все още) тестова мостра.
Що се отнася до резултатът при многонишково натоварване, в този случай Exynos 9820 изостава с малко от преките си конкуренти, но изоставането е нищожно на фона на по-добрият резултат в еднонишковият тест.
Абсолютно необосновано твърдение, че андроид не може да се възполва от многото нишки, както виндос. Андроид работи с линукс ядро, което се възползва от много нишки много по-добре от виндос. Доколко са оптимизирани конкретни приложения за много нишки е друг въпрос. Но това няма нищо общо с андроид като архитектура.
По-скоро са оптимизирали чипа да работи здраво и на една нишка, защото и това е важно. Според мен многонишковата работа не е по-добра, защото в един момент вече чипът не може да се охлажда. И на лаптопа ми, след няколко минути всички ядра да работят и тротва. Какво остава за един телефон вероятно опакован в силиконов гръб.