Samsung STORY Station идва в елегантна черна картонена кутия, която не извиква очаквания за евтин като изпълнение продукт. На нея веднага забелязваме „1TB, USB 2.0“, а на етикета отдолу пише „Made In Korea“. На кутията още се вижда, че дискът обещава да побере 250000 песни, 284000 фотографии и 440 часа филми със стандартно DVD качество. С две думи – всичко, което имате нужда да съхраните. Това е само реклама и все пак, числата са впечатляващи. Отваряйки кутията, вътре намираме заоблен светлосив външен диск с метална отсянка в цвета на капака, с черни преден и заден панел, и основа. Освен него има малка книжка с упътване, USB кабел и захранващият адаптер. Дизайнът на STORY Station е максимално изчистен, без излишни детайли и украшения. На предния панел има червен надпис STORY и въртящо се копче за включване/изключване. Чрез въртенето се регулира силата на светлината от белия светодиод в долната предна страна на корпуса, който показва дисковата активност. Това е много удобна функция, ако ви се налага да използвате диска на много тъмни или много светли места. От горната страна на диска има единствено релефен надпис SAMSUNG. От долната – решетка за охлаждане в задната част, която заедно с алуминиевия капак осигурява необходимото разсейване на топлината при по-голямо натоварване на устройството. На задния панел има куплунг за захранващия адаптер и mini-USB куплунг, елегантно очертани в червено. Теглото на външния диск е малко под 1кг.
Честно казано, толкова обем 1GB за мен е излишно много. За обикновен потребител не е нужно чак толкова. Не че немога да го напълна с нелегални филми и музика, тук там някоя игрица, ама все пак е много :).
Явно общото заключение е, че Самсунг могат да правят и друго, освен прахосмукачки и телефони.
Аз лично, колкото и да плюх по USB-дисковете, напоследък сякаш съм на мнение, че са ужасно удобни, при това – колкото по-прости, толкова повече. Тези с криптирането ти изкарват „псевдо-CD-ROM“, например – хаби ти буква и ти размества другите понякога. Излишно, ако не ползваш криптирането (макар че има и по-интелигентни решения като AMMO-то на Григор, там се включва с нещо, което си държиш на ключодържателя или в джоба). ESATA, при все, че е бърз, е пълна гаргара – кабелите в комплектите често са ESATA-SATA по необясними за мен причини, а и SATA кабелите са известни с това, че се прецакват лесно. За капак не е като да се е заринало от такива дискове, а имат и още един сериозен негатив – възможно е компютъра да опита да стартира от тях, което за потребители с не особено сериозни компютърни умения е просто ташак, никога не се сещат да махнат диска…
USB дисковете имат ограничение заради интерфеса, ама пък така или иначе се ползват за филми и ISO-та (убеден съм, че в ревютата не го пише, за да не каже някой, че автора насърчава пиратството), а там 30 MB/s са пре-пре-предостатъчни. Аз например винаги държа игрите на ISO-та. Не виждам смисъл да събирам дискове (освен оригиналните, но пък не виждам смисъл да ги „хабя“, нека си стоят в кутийката). Да не говоря фото-манията ми как яде място, понеже едно изпразване на картата върху диска е средно 4-5 GB.
„Кой ще купи Samsung STORY Station 1TB?“
Аз казвам – хора, които харесват да им светят светодиоди. Или хора с гаджета, които харесват да им светят светодиоди.
Като е толкова икономичен защо му е адаптер?
Защото на USB-то не му стига мощността, особено при развъртане, когато дисковете гълтат най-много. А не искаш да ти гори USB на дъно или лаптоп…
Story-то какви толкова дразнещи светодиоди има?
„Аз казвам – хора, които харесват да им светят светодиоди. Или хора с гаджета, които харесват да им светят светодиоди.“
STORY Station има един единствен бял светодиод, по-точно бяла лента, успоредна на предния панел, която се намира в долната предна част на корпуса. Това е съвсем удачно дизайнерско решение, защото дори увеличен на максимална яркост от врътката, свети надолу и под корпуса, а не напред (което е много неприятно в тъмна стая, спалня и пр.). Освен това, отново с врътката, яркостта може да се намали до минимум.
„Като е толкова икономичен защо му е адаптер?“
Защото вътре има стандартен 3.5″ твърд диск от EcoGreen F2 серията на Samsung – HD103SI. От спецификациите му:
Power Requirements Voltage +5V±5%, +12V±10%
Spin-up Current (Max.) 2.0A
Seek (typical) 5.2W
Read/Write (typical) 5.6W
Idle (typical) 4.4W
Standby (typical) 1W
Sleep (typical) 1W
USB портовете няма как да осигурят +12V, а само +5V. Освен това стартовият ток е 2А, а един USB порт дава до 0.5А.
Значи ако въпросът ми за адаптера е прозвучал реторичен – не беше. За това благодаря за изчерпателния отговор.
Но за дизайна продължавам да мисля, че е по-скоро излишен. И аз обичам да си купувам красиви джаджи, но за мен един външен диск не трябва да стои на централно място на бюрото, а в някое тъмно ъгълче, където да си върши работата без да изисква никаква част от вниманието ми. И да си го кажем честно – тези „светодиодни дизайни“ се правят за да привличат потребители, които само от това разбират и не биха се впечатлили от истинските качества, а и за да добавят някой долар към цената.
Аз досега „истински качества“ в друго, освен дизайна на USB диск, не съм намерил. Някакви софтуери, които в общия случай може и да вършат работа, но на обща основа – може и без тях, а и никога не са чак пълноценни. От дизайнерска гледна точка Самсунг-а всъщност е перфектен – изчистен, без екран и ярки светодиоди, че дори с възможност за регулация на подсветката, за капак е един от най-евтините готови дискове с такъв обем, така че е безсмислено дори да коментираме „добавената стойност“ на дизайна. :)
Диска го видях работещ и зглежда приятно а колко ще свети се регулира така че Радо не си прав за гаджетата :-)
Аз ползвам 2.5 инчов Вербатим Премиум черен с два сини светодиода от двете страни и съм го заврял под бюрото ама ме кефи че светят като чете/пише. Вербатима ползва Сасмунг диск и съм го изтървал 3-4 пъти на земята и нищо му няма.
Аз си взех 1.5ТВ модел и съм доволен. То от кво ли всъщност съм доволен -работи си и толкоз. Не че е малко де! Държи си 35МВ/S пренос на данни, красив е… Очаквах да може и да се гаси белия диод, но не може, само се намалява, но не пречи. Веднъж го бях забравил 2 часа зад лаптопа и установих, че алуминиевият корпус ни е чак толкова голям плюс в този случай. Беше загрял яко, та се стреснах, като го пипнах, но изстина за минути, като го махнах оттам.