Преглед на производителността на хибридния процесор Intel Lake i5-L16G7 „Lakefield“ (задвижващ ноутбука Samsung Galaxy S) наскоро бе публикувана от ресурса Golem.de, който дава задълбочен поглед върху амбициозния нов процесор на Intel. В този процесор са задействани две нови философии, на базата, на които, Intel ще изгради своите бъдещи процесори: модулност на пакета, осигурена от иновативни технологии за опаковане на нови чипове като Foveros; и хибридна обработка, при която има два набора процесорни ядра с изключително различни микроархитектури и значително различни криви на производителност/ват, които позволяват на процесора да реагира на различни видове натоварвания, като същевременно поддържа ниска консумация на енергия. Последната концепция не е нова и беше разпространена в търговската мрежа първо от ARM, с топологията Big.LITTLE, която се появи на пазара около 2013 г. Процесорът i5-L16G7 „Lakefield“ съчетава “Sunny Cove“ високоефективно ядро с четири по-малки „Tremont“ ядра и графично ядро Gen11 iGPU.
Статията на Golem.de разкрива, че планировчикът на нишките на Windows 10 е запознат с хибридната многоядрена топология на „Lakefield“ и че той е в състояние да класифицира натоварванията на доста напреднало ниво, така че да може подходящият вид ядро да се използва във всеки един даден момент от време. Ядрото „Sunny Cove“ се използва, когато се налагат големи интерактивни серийни натоварвания за обработка. Това могат да са натоварвания като стартиране на приложения, отваряне на нови раздели в многопроцесов уеб браузър или по-малко поддаващо се на паралелно изпълнение медия-кодиране/декодиране. Четирите ядра „Tremont“ поддържат машината в „движение“, боравейки с голяма част от оперативното натоварване на приложенията, а също така са проектирани по-добре да се справят със силно паралелни натоварвания. Това е подобно на хибриден автомобил, при който ДВГ осигурява тяговата сила от 0 km/h, докато електрическата машина поддържа крейсерската скорост.
Core i5-L16G7 има SDP рейтинг 7 W (scenario driven power). Стойността PL1 на пакета също е 7 W. Intel също така дават на чипа PL2 стойност 9,5 W и „Tau“ стойност 28 секунди. Очаква се обаче някои производители на преносими компютри да зададат PL1 на 5 W. Повишаването му до 7 W ще бъде възможно само чрез актуализация на UEFI фърмуера. По време на тестовете на Golem.de, те забелязват, че ядрото „Sunny Cove“ се появява по време на интерактивни натоварвания, които изискват висока, кратковременна мощност от процесора, като ядрото обикновено работи с тактова честота от 2.50 GHz и от време на време достига 2,90 GHz. По-малките ядра „Tremont“ обикновено работят на 1,90 GHz по време на натоварване и могат да увеличат честотата си до 2,70 GHz.
Може би най-големият дивидент от „познаването“ на топологията от страна на планировчика на Windows се основава на политиката на ротация. По подразбиране планировчикът на Windows раздава натоварвания с една нишка в множество ядра (последователно). AMD трябваше да работи с Microsoft, за да запознае Windows с топологията на мулти-CCX процесорите Ryzen, така че работните натоварвания да не се разпределят между два CCX, ако това не се налага. Подобно и при „Lakefield“, завъртането на ядрата е локализирано към ядрата „Tremont“.
Golem.de очертават уравнението на производителността между единичното ядро „Sunny Cove“ и четирите ядра „Tremont“. Единичното ядро “Sunny Cove“ има някъде между 25 и 65% по-висока производителност спрямо едно ядро “Tremont“. От друга страна, целият блок от 4 ядра „Tremont“ предлага 2 пъти по-висока производителност от единичното ядро „Sunny Cove“. Това дава на двата основни блока с ядра, много различни характеристики на производителност и мощност.
В тестовете направени с Core i5-L16G7 има сравнение с 8-ядрения процесор Qualcomm Snapdragon (4 Big + 4LITTLE), който има също 7 W TDP. Golem.de са тествали процесора в 25 теста, сравнявайки го и с i7-1065G7 ICL-U 15 W, i5-10210U „Comet Lake-U“ 15 W и Pentium Silver N5000 SoC, който има „Tremont“ ядра. Повишаването на лимитите на мощност изглежда повишават производителността на i5-L16G7 някъде между 40-60%.
Голяма част от това, което Intel ще научи от „Lakefield“, ще бъде внедрено в бъдещи архитектури за клиентския сегмент, като „Meteor Lake“, които ще комбинират по-голям брой хибридни ядра на процесора за постигане на по-високи нива на производителност. I5-L16G7 позволява на инженерите да създават ултра преносими устройства с мощността на Snapdragon, но с предимствата на x86.
Първата дума в заглавието разбива! xD
И аз нямам по-добър превод, но се смях с глас :D
„Планиращ модул“ може да се преведе. При превода не може човек винаги да замества с една дума, ако не иска да вкарва повече и повече чуждици.
То принципно от край време го превеждат като „диспечер за планиране на процесите“, ама е много дълго и влиза в конфликт с концепциите за максимална дължина на заглавията при уеб публикации.
Перфектен израз си е „планировчикът“, просто защото е на български ни се струва странно. На английски всякакви глупави изрази и думи се създават ама всички ги ползват и англоговорящи и не-англоговорящи. Въпрос е на навик и на възприемане.
И на мен ми звучи по-добре диспечер, но би било грешно. Има си и thread scheduler (това за което говори статията) и dispatcher. Първия подрежда, втория изпълнява.