Засега свръхпроводника LK-99 изглежда като поредния научен кьорфишек

Преди няколко дни писахме за LK-99, който превзе заглавията на световните медии и опитите на изследователи по целия свят да синтезират свои собствени проби от него. За жалост обаче, изглежда нови проучвания опровергават твърденията на корейския екип, но въпреки това, все още се провеждат много други проучвания.

Тъй като измина  време от публикуването на оригиналната статия на Sukbae Lee et al., все повече изследователи се опитват да синтезират собствени проби LK-99 и да ги тестват за диамагнетизъм и свръхпроводимост. Нови проучвания от научни групи в континентален Китай, Тайван и Индия твърдят, че няма научен пробив и че материалът може дори да не е диамагнитен.

Обобщавайки констатациите на тези три изследователски групи, Центърът за теория на кондензираната материя на Университета на Мериленд туитира:

„С голяма доза тъга ние смятаме, че играта е приключила. LK99 НЕ е свръхпроводник, дори при стайна температура (или при много ниски температури).“

Въпреки това, тези диспозитивни изследвания далеч не са окончателната дума, особено след като всяка група направи свое собствено LK-99-подобно вещество, което може да не е идентично с това, което Lee et al. е създало. Все още имаме проучвания от други източници, които твърдят, че са повторили някои от твърденията на Lee et al.

Kapil Kumar et al., група учени от индийската Национална физическа лаборатория CSIR, публикуваха документ, в който обясняват, че пробата LK-99, която те са създали в лабораторията, няма доказателство за свръхпроводимост, при каквато и да е температура и също така е „силно резистивна“. Този резултат е точно обратното на това, което бихте искали да прочетете. Пробата очевидно е била диамагнитна при 280K (6,85C), но това не корелира непременно с това, че LK-99 е свръхпроводник.

Друга група от Националния тайвански университет (NTU) проведе експерименти с LK-99 във видео стрийм на живо в YouTube, но не успя да покаже свръхпроводимост. Уанг Лимин, професор по физика в NTU, каза пред Liberty Times, че на петата вечер от тестването е установено, че материалът има диамагнетизъм, но не е свръхпроводник. Той обаче каза още, че изследванията продължават.

Диамагнетизъм възниква, когато и двата магнитни полюса отблъскват вещество. През последната седмица видяхме няколко видеоклипа, които показват малко черно вещество, за което се твърди, че е LK-99, плаващо над или под магнитно поле. Свръхпроводниците проявяват диамагнетизъм, така че тези видеоклипове предполагат, че магнитната левитация доказва, че LK-99 е свръхпроводник. Въпреки това, както Центърът за теория на кондензираната материя посочи в туит:

„НЕ, диамагнетизмът НЕ е интересен, много материали (напр. Pb, Cu, P, влизащи в LK99) са диамагнитни. Това е обичайно свойство.“

Междувременно Kaizhen Guo et al., изследователи от Международния център за квантови материали на Пекинския университет, публикуваха статия, в която се твърди, че LK-99 всъщност има някои меки феромагнитни компоненти, които го карат да „левитира наполовина“ (левитира, докато все още частично докосва поддържащи материали). Групата обаче заяви, че не са открили ефекта на Майснер, или нулево съпротивление, и двете необходими за свръхпроводимост.

Тези три проучвания със сигурност навеждат на мисълта, че LK-99 може да бъде по-полезен за захранване на рекламна машина, отколкото за свръхпроводниковото електричество. Но е важно да се отбележи, че всяка от тези групи е синтезирала своя собствена проба, тоест свое собствено вещество, което означава, че материалът, който са тествали, може да не е идентичен с пробата, която Sukbae Lee et al. са използвани в техните експерименти.

Едно решение за пълно изясняване на ситуацията около LK-99 е да се вземат проби директно от групата в Корея, която направи твърденията за свръхпроводимост и да се тестват. Очевидно това се случва. Според Flat Hat, студентски вестник на College of William, корейските изследователи изпращат някои проби от LK-99 директно на професори по физика в университета на Вирджиния. Така че ще има развитие по темата.

Източник: Tom’s Hardware