Компанията CBL, специализирана във възстановяване на данни съобщава, че чиповете с памет в най-новите microSD карти и USB памети са може би най-ненадеждните. CBL казва, че в своя бизнес открива все повече и повече устройства с намален капацитет чипове памет, с премахнати имена на производители и дори USB памети, които използват пригодени microSD карти, запоени върху платката. CBL заключава, че преносимите флаш устройства страдат от все по-лошо качество.
„Когато отворихме дефектни USB памети миналата година, открихме тревожен брой лоши чипове памет с намален капацитет и премахнато лого на производителя на чипа. Явно изхвърлените и неразпознаваеми microSD карти също се запояват върху USB памет и се управляват с външния (на платката на USB паметта), вместо вътрешния контролер на microSD“, обяснява Конрад Хайнике, изпълнителен директор на CBL Datenrettung GmbH.
CBL е убедена, че тези нискокачествени NAND флаш чипове вероятно са били произведени от надеждни компании като SanDisk и Samsung, но не са преминали контрола за качество. Вместо да бъдат изхвърлени, те са били „спасени“ и са стигнали до по-широкия пазар. Тези чипове не са напълно повредени, но CBL отбелязва, че идват с намален капацитет за съхранение, което предполага, че намаляването на капацитета е начинът, по който са били „спасени“.
CBL дори предостави снимки на три USB памети, като името на производителя е покрито с текст на един от флаш чиповете, но той може да бъде идентифициран като SanDisk. Двата други показани примера обаче нямаха имена или етикети. Е един дори се използва черна microSD карта, запоена към печатната платка, все по-често срещана тактика за производство на USB памети, което е рентабилно, но може би съмнително.
Според CBL повечето USB памети с ниско качество са били „промоционални подаръци“, но някои са били „маркови продукти“. Въпреки че това трябва да ни притеснява, CBL не уточнява какво смята за „марков“ продукт. USB флашки могат да се предлагат в много форми: безплатни, които може да получите (като промоционален подарък, както казва CBL), обикновени флашки, които идват от марки, за които вероятно не сте чували, и модели, които са от масови марки като SanDisk. Ако това, което твърди CBL, че такъв вид флаш памети се намират дори в маркови USB флашки (с разпознаваеми имена), това би било голям проблем.
CBL също така идентифицира QLC технологията като друг фактор, който усложнява проблемите с надеждността, проявени от тези чипове с повторно предназначение. Всеки флаш чип съдържа клетки и всяка клетка може да съхранява няколко бита. Първите NAND чипове можеха да съхраняват само един бит на клетка и бяха наречени клетка с едно ниво (SLC), което означаваше отлична производителност и надеждност, но по-ниска плътност на данните.
В крайна сметка производителите започнаха да увеличават битовете на клетка, за да увеличат количеството памет, което може да се съхрани на един чип, но повече битове означаваха по-малка надеждност. Днес флаш чиповете с четири нива (QLC) предлагат съхранение на най-много битове на клетка и обикновено се използват за евтини устройства. CBL предупреждава, че комбинирането на некачествени флаш чипове с QLC памет изостря вече съществуващите проблеми с качеството и компанията казва: „Не трябва да разчитате твърде много на надеждността на флаш паметта“.
Това съобщение от CBL дори не засяга „чумата“ при USB паметите – които лъжливо твърдят, че имат няколкостотин гигабайта капацитет, но имат може би едва 16GB или дори 8GB. Тези устройства също са конструирани с помощта на техники, подобни на USB паметите, за които CBL предупреждава, като например залепване на microSD карти към платка.
Източник: Tomshardware
