Това… да го наречем ревю… има сложна история, и честно казано се чудих дали изобщо да го напиша. Е, очевидно, все пак реших да го направя. Но историята започва още през лятото, когато освен Ryzen 9 9950X и Ryzen 7 9700X, получих от AMD в рамките на ревю-инициативата за анонса на Zen 5 моделите, също Ryzen 9 9900X и Ryzen 5 9600X. И както предполагам добре знаете, за първите два вече има няколко материала, докато другите два подозрително липсват ;).
Оказа се че с тях имам проблем, с който загубих сума време да се боря. Но накратко – и двата процесора забиваха и по-неприятното беше че доста често забиваха в ненатоварен режим, докато просто си седят на десктопа. Особен голям беше проблемът с Ryzen 9 9900X, с който не можех да подкарам почти нищо. Е, след дни загубено време и пробване на различни памети, настройки и прочее, се оказа че някакво подобие на стабилност се получава с честоти на паметта около и под DDR5-5200, което е проблем от гледна точка на това, че не се покрива обявената от AMD спецификация на паметта. Междувременно известих AMD за проблема и останах да чакам развитие на ситуацията. Мина ми през главата мисълта „Явно отлагането на анонса си е било оправдано“. Междувременно след промените с Windows фиксовете и първите фърмуерни ъпдейти, пробвах отново процесорите, но ситуацията остана същата.
И ето че дойде време за ревютата на Ryzen 7 9800X3D. В този случай от AMD предоставиха с комплекта също и дънна платка MSI MPG X870E CARBON WIFI, както и нов кит памет G.Skill Trident Z Neo5 RGB DDR5-6000 CL28. Въпреки това аз предпочетох да използвам старата си платформа с Gigabyte Z670E Aorus Master и Skill Trident Z Neo DDR5-6000 CL30 памет, тъй като вече имах сравнително пресни резултати с останалите процесори на AMD, което ми спести доста време тъй като не се налагаше да правя ретестване на всички останали процесори. В последствие обаче реших да направя последен опит с Ryzen 9 9900X и новата дънна платка.
И… за моя изненада всичко изглеждаше безпроблемно – без забивки и проблеми. След като извъртях известна част от тестовия пакет и започнах да тествам игрите, забелязах нещо странно – производителността на Ryzen 9 9900X беше малко под очакваното ниво, с примерно 10-тина FPS под нивото, демонстрирано от Ryzen 9 9950X и Ryzen 7 9700X, в AAA игрите. Един бърз тест с AIDA64 по-късно, и отново ме очакваше изненада – латентността на паметта с новата дънна платка беше с над 10 нс. по-висока в сравнение с демонстрираното на Gigabyte Z670E Aorus Master! Което макар че за приложенията не беше фатално, за игрите определено дава измерима разлика. След известно човъркане по настройките и дори смяна на паметите с предоставените на AMD, нещата не се промениха драстично, освен че успях да „дръпна“ 2-3 нс. от латентността.
И тук се оказах пред дилема, тъй като ако исках сравнението да е коректно трябваше да прекарам всичко останали процесори през новата платформа, която пък в същото време може би не дава добра престава за реалната производителност поради по-високата си латентност. А поради ограничения си брой дънни платки под ръка нямаше и как да знам дали мнозинството от платки се държат като MSI модела или Gigabyte модела. Тестването с Ryzen 9 7900X на същата платформа показа че „наказанието“ за латентността се отнася и с за Zen 4 процесорите в горе-долу същия размер, така че ако не друго съотношението на силите ще е горе-долу еднакво.
И в този момент от AMD ме известиха, че си искат процесорите (Ryzen 5 9600X и Ryzen 9 9900X) обратно, така че нямах много време. Ta за това реших поне да сравня двата сходни модела Ryzen 9 9900Х и Ryzen 9 7900X, за да имаме поне някаква полезна (надявам се) информация от тази ситуация. Така че стига толкова обяснения, нека да видим резултатите, но все пак имайте едно на ум за всички казано до сега.
Тестова система
Процесори: Ryzen 9 9900X, Ryzen 9 7900X.
Дънна платка: MSI MPG X870E Carbon WiFi
Оперативна памет: G.Skill Trident Z5 Neo RGB DDR5-6000 CL28
Охладител: EKWB EK-AIO 360 D-RGB
Графичен адаптер: AMD Radeon RX 7900 XTX
Термопаста: Kingpin Cooling KPx
SSD: Western Digital Black 850X 2 TB
Захранване: Super Flоwer Leadex III RGB 850 Вт, 80+ Gold
Кутия: BeQuiet Pure Base 500
Използван софтуер
Windows 11 Pro 23H2/24H2
AMD Adrenaline 24.9.1 (за 24H2 резултатите)
Cinebench R23 – вграден тест.
Cinebench 2024 – вграден тест.
Blender 4.2.0 – сцена Fishy Cat от Cycles benchmark, Render Image
WinRAR 7.01 – вграден тест.
7-Zip 24.07 – вграден тест.
Handbrake 1.8.2 – 2 GB видеофайл се прекодираше с профил Creator 1080p, като между тестовете се променяха единствено кодеците.
WebXPRT 4 – онлайн тест за браузърна производителност, използваше се Microsoft Edge.
JetStream 2 – онлайн тест за браузърна производителност, използваше се Microsoft Edge.
Geekbench 6.3.0 – вграден тест.
DOTA 2 – DX11, Best Looking настройки. Тестваше се откъс от записана игра.
Fortnite – DX 12 Low, с View Distance= Epic. Производителността е от поне 6 засичания от по над 2,5 минути.
CS2 – DX 11, Low с AF 4x и изключен FSR.Тестването проведох чрез изиграването на една Death Match игра с ботове с общо поне 3 засичания от поне 3 мин.
Cyberpunk 2077 – DX12 Ultra, FSR Quality (стандартно за профила), 1080p резолюция. Засичаха се резултатите при кратка разходка в една от по-натоварените с персонажи локации в играта.
Hogwarts: Legacy – DX12, профил Ultra, FSR2 Quality. Резултатите се засичаха при кратка разходна в Hogsmead.
Starfield – DX12, профил Ultra, FSR3 със 75% скалиране (стандартно за профила) и изключена генерация на кадри. Резултатите са от кратка разходка в Jamison.
Total War: Warhammer III – DX 11 Ultra. Използваше се вграденият тест на играта, сцена Mountains of Madness battle benchmark.
Starfield – DX12, профил Low, FSR3 с 50% скалиране и изключена генерация на кадри. Резултатите са от кратка разходка по повърхността на една от планетите.
Baldur’s Gate III – DX11, профил Ultra. Резултатите са от кратка разходка в Baldur’s Gate Lower City.
За игрите, освен ако не е изрично споменато, са дадени средните резултати от 3 изпълнения на теста. За измерването на производителността използвах MSI Afterburner в комбинация с RivaTuner Statistics Server. Консумацията на системата се засичаше с ватметър включен на контакта на компютъра, а околната температура се измерваше със електронен стаен термометър. Околната температура по време на тестовете се движеше в диапазона 25-26 оC. Virtualization Based Security беше изключено.
