След превюто на новият модел на NVidia, е време за пълното ревю. В допълнение от резултатите в 4К, ще получите също и 1440p с и без рейтрейсинг, както и малко повече информация за архитектурата. Да започваме.
NVidia Blackwell – промени на ниско ниво
Всъщност за архитектурата Blackwell няма много за казване – основата остава много подобна на тази в Ada Lovelace като на ниско ниво в SM-a най-важното изменение е, че ако преди се групираха по 2х16 елементни векторни АЛУ в комплект с един тензорен процесор, от които единият векторен АЛУ поддържаше както целочислени, така и изчисления с плаваща запетая, докато вторият – само вторият тип, то сега е преминато към един цял блок от 32 елемента с поддръжка и на двата типа изчисления. Уловката обаче е, че може да се използва само единия от типовете в рамките на един такт, като могат да се сменят всеки такт.
Втората важна промяна е в рамките на тензорният процесор, който е добавил поддръжка на FP4 и FP6 числови форми, в добавка към вече поддържаните FP16, BF16, TF32, INT8, INT4. Според NVidia в него също се използва и второ поколение FP8 Transformer Engine за подобрена производителност при обучение. Благодарение на всички това, от компанията могат да се похвалят с удвоена производителност за такт за АИ изчисления.
Сред другите промени са удвоената производителност на текстуриращите блокове при точково семплиране, което би следвало да помогне за определени алгоритми свързани с невралната компресия на текстури. Производителността за билинейна филтрация остава непроменена в рамките на SM-a. РТ ядрото също има някои подобрения, като производителността при проверката на пресичане е удвоена, като са добавени и някои нови възможности за по-ефективна обработка на големи геометрия.
И като заговорихме за „неврални“ алгоритми, новата архитектура поддържа „неврален“ рендъринг, който по съществено позволява смесването на AI и нормални шейдерни инструкции в рамките на различни етапи от конвейера, като може да се използва за работа на малки невронни мрежи, без да се налага превключване на целия рендъринг конвейер.
NVidia Blackwell – промени на високо ниво
Тук най-важната новост според мен е поддръжката на GDDR7 памет, която използва PAM3 кодиране на сигнала за постигне на много по-висока производителност на такт, като в същото време драстично намалява консумация за предаване на бит данни. Новите модели на NVidia използват GDDR7 памет със скорост от 28 ГТ/с или 30 ГТ/с, поне в при досега обявените модели.
Другата важна особеност е добавянето най-накрая на поддръжка на DisplayPort 2.1b със пропускателна способност до 80 Гб/с с поддръжка на UHBR20, област, в която преди изоставаха от конкурентите си от AMD, но сега дори ги надминават. Това позволява поддържката на до 480 Хц честота на опресняване в 4К режим с използване на компресия.
Друга сериозна промяна е новият кодек блок NVENC 9-то поколение, който добавя поддръжка на 4:2:2 формат за H.264 и H.265 видео. Заедно с това качеството на кодиране за AV1 и HEVC е подобрено с 5%, като за AV1 формат има и нов Ultra-High Quality (UHQ) режим, който предоставя още по-високо качество, за сметка на по-ниска скорост. Новият кодек разполага с цели 3 енкодера и 2 декодера, което подобрява значително и скоростта на компресиране на видеото.
Като цяло както виждате промените в новата архитектура са по-скоро силно еволюционни, вместо революционни, което не е неочаквано предвид че се използва практически същият производствен процес, както и преди.
Софтуерни подобрения
Едното от двете най-важни неща тук е DLSS4, който използва нов тип модел за генериране на изображението (Transformer вместо CNN), който се предполага да предлага по-добро качество на картината със заявката, че дори и нивата под Quality ще са използваеми с минимална загуба на качество, както и че разните дефекти на изображението като например ghosting ще бъдат намалени. Заедно с това от NVidia смятат че CNN модела вече е изчерпил възможностите си за подобрение, докато с transformer-а ще имат още място за развитие в бъдеще. Уловката в случая е, че новият модел е по-изчислително интензивен, съответно може да очаквате малко по-нисък прираст в производителността при използването му. Това би следвало да може да се компенсира с използването на настройки с по-голям коефициент на скалиране (примерно Balanced вместо Quality) поради предполагаемо по-доброто качество. Нещо повече – този модел ще бъде достъпен и за по-старите поколения и няма да е ограничен само до Blackwell.
Второто подобрение е, че Frame Generation вече може да генерира не един, а до 3 междинни кадъра. Личното ми мнение за тази технология винаги е било силно негативно, тъй като по съществото си това е пълна антитеза на причините, поради които по принцип играчите търсят по-висока кадрова честота. Но дори и да приемем че има някакво ограничено приложение като технология за изглаждане времето между показването на реалните кадри за хора с по-капризни очи, тя няма да ви даде повече РЕАЛНА производителност, няма да намали латентността между мишка/клавиатура и екрана по време на игра, дори може и леко да я увеличи поради нуждата от задържане на вече рендираният реален следващ кадър. По този начин няма как да „измагьосате“ 25-30 кадъра в секунда да се усещат като 100-120 кадъра по време на игра. Така че добавянето на още повече фалшиви кадри не виждам как ще подобри нещата в това отношение. Още повече по крайно неискренният начин, по който беше използвана в презентацията на NVidia за прикриване на реалната производителност на новите модели и създаване на фалшиви очаквания (GeForce RTX 5070 била, видиш ли, на нивото на GeForce RTX 4090…).
Проблеми
Преди да преминем към тестовете обаче, искам да отбележа някои неща, които ми направиха неприятно впечатление по време на тестовете, които бяха свързани най-вече със стабилността на използваните драйвери. По време на тестовете изпитах забиване във Fortnite и STALKER 2: Hearth of Chernobyl, артефакти в сенките във Fortnite на Epic настройки и 1-2 случая на т.нар. „черни екрани“. Друг проблем, но той може и да се дължи на версията на MSI Afterburner, беше че при опитите ми за овърклок работеше само ръчното поставяне на настройките след всеки рестарт, докато автоматичното зареждане или използването на съхранени профили водеше до драстичен спад в тактовите честоти на чипа (от около 2,6-2,8 ГХц до 1,7 ГХц) поне до следващото рестартиране без прилагане на променени честоти. Поради това и се ограничих само до тестване само на няколко игри в 4К резолюция, при все неочаквано високият прираст от оръвклокване.
