Консумация и температури
При консумираната мощност виждаме че новите модели имат известно подобрение в това отношение, но разликата изобщо не изглежда толкова драматична, колкото се опитва да я изкарат от Intel. Да като се комбинира и с прираста на производителността, крайният резултат не е толкова лош, имаме може би около 25-30% прираст в производителност за ват, обаче нека не забравяме че се използва TSMC N3 клас производствен процес за ядрата, който е с поне едно поколения пред процеса използван в Raptor Lakе (Интел 7?). А честно казано на фона на демонстрираното от Zen 5 дори и това бледнее, като Ryzen 9 9950X демонстрира още по-ниска консумация, при използване на по-стар процес (N4), като запазва сравнима многонишкова производителност.
В случая повече си струва да отбележим Core Ultra 7 265K, който демонстрира консумация доста под заявените си лимит и се оказва сравним с Ryzen 9 7900X, като при това предоставя по-висока производителност. Но отново – това означава че в най-добрият случай Intel са настигнали предходното поколение на AMD.
Заключение
След всичко показано, мисля че на всички е пределно ясно, че Arrow Lake не оправда надеждите за безусловно връщане на върха от страна на Intel, още по-малко пък за уверено откъсване напред. За съжаление тези модели страдат от типичните болежки при радикалната промяна на архитектурата – нестабилности и незадоволително представяне. В същото време, може да ви прозвучи странно, но аз лично не съм напълно разочарован от тях – ако не друго те поне успяват да преместят „стрелката“ и на производителността и на консумацията напред, като постигат това докато комбинират едновременно смяна на архитектурата на ядрата, смяна на топологията на кристала и смяна на производственият процес.
Имайте предвид, че комбинирането на 2 от последните 3 нещата обикновено е рецепта за провал, неслучайно Intel дълго време използваха стратегията Тик-Так, редуваща смяна на архитектурата и смяна на производствения процес. Смяната на топологията не е напълно нова, като мобилните процесори Meteor Lake вече я приложиха, но все пак смятам че пред инженерите на Intel е стояло изключително сериозно предизвикателство. Фактът че изобщо имат възможността да доставят нещо що-годе работоспособно, което поне демонстрира прираст за работа и консумацията, е нещо доста впечатляващо, поне за мен.
Извън чисто инженерните достойнства обаче, Core Ultra са посредствени процесори от потребителска гледна точка. Специално Core Ultra 285K е много труден за препоръка при положение, че при цена сходна с тази на Ryzen 9 9950X изостава значително за гейминг и не предлага особени предимства, да не кажа че в даже в повечето случаи изостава и за работа, и това при по-висока консумация. И ако преди за гейминг топ моделите на Intel бяха конкурентни, че дори и превъзхождаха представителите на AMD (с изключение на X3D моделите), то изглежда че след като Майкрософт оправиха най-накрая диспечера си в Windows 11, то вече Core Ultra 9 285K ще му е трудно дори да се конкурира дори с почти двойно по-евтиният Ryzen 7 9700X, камо ли с Х3Д „чудовището“ на AMD, Ryzen 7 9800X3D.
За сметка на това обаче Core Ultra 9 265K изглежда много по-привлекателен от потребителска гледна точка модел – при цени от под 800 лв. с ДДС, той предлага 90% от производителността на Core Ultra 285K и се оказва конкурентно решение за работа на 12-ядрените модели на AMD, който дори са по-скъпи от него, като се намира сравнително близко и за гейминг. Консумацията също е на приемливо ниво. Честно казано, ако не бяха демонстрираните нестабилности, бих бил повече от доволен да го препоръчам при покупка на нова машина, дори и с условността че не знаем дали текущата LGA-1851 платформа я очакват още бъдещи модели.
Така че ако искате все пак да изпробвате новата фамилия на Intel, игнорирайте Core Ultra 9 285K и се насочете към Core Ultra 7 265K. A и един доста интересен аспект остава подобрената вградена графика, която може би най-накрая ще е способна за прилична гейминг производителност, а и вече ви дава възможност да кодирате AV1 видео.
