Всеки, който е достатъчно възрастен и се е занимавал с PC компютри в началото до средата на 2000-те години, вероятно е запомнил следното: FCKGW-RHQQ2-YXRKT-8TG6W-2B7Q8. Това не е някакъв магически код, нито пък парола за достъп до нещо. Просто това е най-известният ключ за Windows XP, който позволява на всеки да инсталира и стартира операционната система. Някога чудили ли сте се как или защо Microsoft е допуснала такава очевидна дупка в защитата си срещу копиране? Бившият инженер Дейв Плъмър обясни това в публикация в X.
Всъщност имаше две версии на оригиналния Windows XP – Retail и Volume. Първата версия беше за всеки обикновен потребител, който току-що е закупил операционната система от рафта на някой магазин, докато втората (Volume), беше предназначена единствено за партньори на Microsoft и производители на оригинално оборудване (OEM), които трябваше лесно да я инсталират на хиляди машини, без да е необходимо да активират всяка една поотделно по време на инсталацията.
Носителите, на които се предлагаха Retail и Volum версиите, също така имаха различни ключове и инсталаторът щеше да валидира въведения от вас ключ спрямо специфични данни записани на диска, „криптирани толкова силно, че дори днес не са дешифрирани […]“ (Някой може да приеме тези думи като предизвикателство). Магическото парче криптирани данни не беше нищо друго, освен 10 MB на… Microsoft Bob. Кратко просъществувалия асистент, технически беше предшественик на многократно очерняния и споменаван Clippy, като направи всичко възможно през 1995 г. да запознае начинаещите потребители с основните компютърни задачи.
CD дисковете с Volume версията не трябваше да са достъпни за редовия потребител, тъй като те бяха строго предназначени само за бизнес компании, занимаващи се с производство и доставка на OEM оборудване. Финалната версия на компактдиска, наречена Release to Manufacturing или RTM, беше завършена на 24 август 2001 г. – два месеца преди официалното пускане на пазара на 25 октомври. Дисковете бяха достъпни за OEM производители и партньори преди датата на пускане, така че тези компании да могат да имат готови продукти при официалния старт на Windows XP.
Плъмър отбелязва, че „много малко“ компании са имали достъп до изображението на Volume версията и съответния Volume License Key (VLK) и смята, че от някой от голям производител на оригинално оборудване (потенциално Dell или Intel), са изтекли Volume носителя и ключа, преди официалното пускане. След това пиратската група Devils0wn го е разпространила онлайн, за да могат всички да се насладят.
По-късно, с излизането на Service Pack 1, ключът FCKGW беше един сред 640-те въведени в черния списък на операционната система, заради изтичането му. След това Service Pack 2 и неговите проверки за Windows Genuine Advantage отидоха няколко стъпки по-далеч и блокираха изцяло актуализациите на машини с VLK ключове, съдържащи се в черния списък. Плъмър заявява, че Microsoft не е искала да създава ненужни проблеми на клиентите си, откъдето идва и позицията ѝ „laissez-faire“ и изборът ѝ да се придържа само към добавяне на засегнати ключове в черния списък.
През годините имаше много теории, които предполагаха, че ключът FCKGW работи, само защото алгоритъмът за генериране на ключове на Microsoft е много елементарен, идея, която Плъмър категорично отхвърля. Той ясно заявява, че алгоритъмът е написан от „НАИСТИНА умни момчета с глави, толкова големи, че са се блъскали в касата на вратата, докато са влизали в офиса“.
Както обикновено при компютрите, така и при много други неща в този живот, истината за тази ситуация беше много по-проста. В крайна сметка проблемът беше в „зад клавиатурното пространство“.
Сега е моментът да си припомним за онзи компактдиск на етажерката, който отдавна вече сме изхвърлили, с надпис FCKGW надписан на ръка с маркер.
Източник: Tomshardware
