AMD Radeon RX 470, и по-специално Sapphire Nitro+ RX 470 8 GB

На тази страница ще изпаднем в едни по-различни разсъждения, които имат много удачно и ефективно приложение при графичният ускорител на Sapphire, а и вероятно при всички други видеокарти с ядро Polaris 10. Става дума за определена особеност на чиповете Ellesmere, на която изглежда много малко хора обръщат внимание, а ползите са доста големи.

На предишната страница разглеждахме възможностите за овърклок на новата Nitro+ Radeon RX 470 8 GB OC. Както се видя, при номинално напрежение (заявени 1.1875V) от 1.1675V чипа Polaris 10 при конкретната видеокарта е способен на 1350 MHz стабилна работна честота. За постигане на 1400 MHz бяха необходими почти 1.24V, което е доста сериозен скок в консумацията, за не чак толкова примамливият скок в честотата от 50 MHz. Какво се случва, обаче, ако решим да понижим работното напрежение?

Тук реално е голямата тайна на графичните чипове Polaris 10, която бе спомената тук-там в интернет пространството, но изглежда почти никой не обръща особено внимание. Понижаването на Vgpu има своите големи предимства, започвайки от по-ниската работна температура и достигайки до по-ниската консумация на графичният ускорител. В доста ситуации едно смислено понижение на Vgpu води и до видима загуба на максимално постижимата работна честота… дали обаче това е така и при Polaris 10?

Решихме да изпитаме конкретното GPU на нашата тестова карта Nitro+ RX 470 8 GB OC, като започнахме с номиналният максимален бууст от 1260 MHz. При нормални условия на настройки, тези 1260 MHz не могат да се поддържат за постоянно поради достигане на Power Limit-а от 150W, който е заявен фабрично. В повечето случаи, както вече стана дума, графичното ядро работи при честота между 1230 MHz и 1250 MHz. Всичко това при фабрично зададеното напрежение от около 1.16V.

Накратко казано, 1260 MHz при нас бяха достъпни и при доста по-ниските 1.06V. Каква полза имахме от това – разбира се, производителността се запази. Температурата не се понижи с много, но според някои спад с 6-7С е доста приличен. Съвсем очаквано вече се „побирахме“ спокойно в TDP ограничението от 150W и споменатият бууст от 1260 MHz се поддържаше като постоянна честота. Консумацията на графичният ускорител бе около 130W. Едва ли има нужда да споменаваме, че картата беше практически безшумна.

Не се опитваме да кажем, че всяка една графична карта с ядро Polaris 10 ще е с възможност да направи подобен спад в напрежението на графичното ядро, но човек определено си заслужава да опита. При някои карти може да се задържи честота над 1200MHz (дори 1250 MHz) при напрежение около 1.00V. В този си вариант дори референтната версия на Radeon RX480 не страда от проблеми с шума, температурата и спад в бууст честотите. Доста по-добра идея от това да се опитвате да направите 100 MHz отгоре, в „замяна“ на 100W повече консумация…

Да речем, обаче, че някои от вас все пак ще искат да постигнат някакъв овърклок. Проверихме как се справя нашата тестова карта Nitro+ RX 470 и с по-високи от максималният стандартен бууст работни честоти т.е. над 1260 MHz. На вече споменатите около 1.06V достигнахме дори 1300 MHz, но за 1325 MHz ядрото вече изискваше 1.1V.

Както добре се вижда, ядрата Polaris са доста гъвкави в много отношения, като единствено не са склонни на сериозни овърклок честоти, примерно 1500MHz+…