Да сложим ли Windows или не?
Ако разполагате с външно оптично устройство можете да се опитате да си инсталирате Windows XP върху наличните 8GB флаш-базиран SSD диск на Aspire One модел 110 и вероятно ще успеете. За съжаление това ще се случи с цената на доста чакане и изхабяване на не малко нерви, защото се оказва, че флаш паметта на лаптопа не е особено подходяща за XP, тоест не е достатъчно бърза за комфортна работа. Затова по-добре забравете за варианта да инсталирате XP на модела с флаш диск и по-добре използвайте стандартната Linux-базирана дистрибуция, която върви достатъчно добре, макар да не и липсват недостатъци. С малко повече четене и експериментиране и разбира се доста отделено време, дори да сте начинаещ потребител, ще можете да подкарате повечето от необходимите ви неща под Linux. Ако възнамерявате да използвате Aspire One с Windows XP, то по-добре да се насочите към модела 150, който идва с предварително инсталиран Windows XP Home и разчита на нормален мобилен твърд диск. Имайте едно на ум обаче, че модел 150 на Aspire One е наличен и във версия с Linux, а не само с XP, която като цяло в малко по-евтина, но и двата варианта са с по 1GB памет и 120GB твърд диск.
Важно е да знаете, че при моделите със SSD дискове на Aspire One са налични два варианта като вид на флаша, като и двата не са особено бързи по отношение на скоростта на достъп, но все пак може да се чувствате наистина прецакани с по-бавната версия. За да разберете кой от двата варианта на флаш диска имате налице, е необходимо да влезете в BIOS (F2) и на началната Information страница да проверите какво е написано в полето HDD Model Name. Ако там пише SSDPAM0008G1EA, то наистина може да се насладите на лошия си късмет, защото това е по-бавната версия на флаша, която осигурява средно около 20-25MB/s скорост на четене и едва около 5-7MB/s на запис. По-бързата и добра разновидност е с идентификационен номер P-SSD 1800, като осигуряваната от нея скорост е средно от порядъка на 30-35MB/s при четене и към 12-15 MB/s при запис. Лошото е, че инсталацията на Windows на модела с по-бавен флаш е ужасно бавна, трае от порядъка на има няма два-три часа и поне още 40-50 минути за драйверите. Като ако в крайна сметка издържите цялото това мъчение, то със сигурност, ако се опитате да поработите малко повече под XP няма да останете никак очаровани от бавнодействието (точно така, не бързодействие) на системата, което не е предизвикано нито от паметта, нито от Atom процесора, а е в следствие на бавния флаш диск. Ако пък сте извадили късмет и сте с по-бързия флаш, то нещата са по-добре, но отново няма да се чувствате особено комфортно при работа с XP.
За момента изглежда, че всички бели модели на Aspire One използващи флаш памет са с по-бързата P-SSD 1800, докато сините идват с бавната алтернатива SSDPAM0008G1EA, така че за предпочитане е да се насочите към белия модел. Разбира се цвета не гарантира напълно че ще попаднете на конкретния тип флаш, но все пак дава известна сигурност, макар, че има и хора, които са попадали на бавна флаш памет и бял цвят (поне така се твърди в някои западни сайтове и форуми). А какво е положението с розовия и кафяв модел на Aspire One ни е трудно да кажем, защото все още не сме попадали на нито един от двата варианта на нашия пазар…
Резултати и впечатления
Разбира се няма как да не споделим още някои интересни неща, които ни направиха впечатление по време на работата с Aspire One и неговото тестване и които е добре да имате предвид, ако възнамерявате да си купите такъв мини лаптоп…
По отношение на екрана, определено имаме на лице много добри зрителни ъгли по хоризонтала, макар вертикалните да не са чак толкова обещаващи. В действителност обаче по-малките ъгли на видимост при поглеждане на екрана под голям ъгъл отгоре или отдолу не са такъв проблем при нормална работа. Така или иначе екрана осигурява качествен образ с напълно достатъчен контраст и яркост, като единственото, което не допада на някои хора в екрана е наличието на огледален ефект.
По отношение на батерията, която официално е обявена, че би трябвало да издържа до 3 часа работа, от Acer са се справили съвсем адекватно и наистина осигуряват приблизително толкова. Разбира се това е свързано до голяма степен с начина на работа на конкретния потребител, като ако използвате безжичния мрежов адаптер за достъп до интернет и не натоварвате много системата (например браузвате или редактирате текстови документи) може да изкарате около два и половина часа. Все пак за близо 3 часа работа (или дори малко повече) ще трябва да изключите безжичния мрежов адаптер и да ограничите яркостта на екрана, като в същото време не натоварвате особено цялата система. Ако решите да гледате филм на лаптопа докато пътувате на някъде, ще може да си осигурите изглеждането на продукция не по-дълга от около 2 часа и 10-15 минути. Като цяло за 3-клетъчна батерия с не особено голяма мощност тези резултати са доста добри. Ако ви е необходимо значително по-дълго време на автономна работа на батерия, то Asus EEE PC в 8.9-инчовите си разновидности определено води със своите 2 до 3 пъти по-дълго врем за използване. Естествено от Asus са постигнали това с помощта на 6-клетъчна батерия, в следствие на което е по-дебел и корпуса на EEE PC спрямо този на Aspire One.
Ако се притеснявате, че стандартно наличните едва 8GB ще са ви крайно недостатъчни, то бързо и лесно, а и най-вече без твърде високи разходи може да разширите този капацитет с помощта на една или две SDHC флаш карти (съответно за единия или и двата флаш четци на лаптопа). 8-гигабайтовите бързи SDHC флаш карти Class 6 вече са съвсем достъпни ценово, като дори някои 16GB модели могат вече да се намерят на цена от порядъка 80 лева, а мястото за съхранение на допълнителни данни е повече от достатъчно. За съжаление остава факта, че нито единия от двата флаш четеца не може да се полазва за Boot устройство и съответно няма как да инсталирате OS директно на външната флаш карта, вместо на SSD диска.
Подхода на Acer за ъпгрейд на оперативната памет ни се стори доста странен, тъй като за да стигнете до слота, където може да инсталирате допълнителния модул буквално трябва да разглобите цялото шаси. И ако решите да направите ъпгрейда сами ще трябва да се простите с оставащата гаранция на системата, защото ъпгрейдът трябва да бъде извършен от оторизиран специалист. Достъпът до wiFi платката и SSD модула също изискват отваряне на корпуса на лаптопа, но до тях се стига малко по-лесно, отколкото до слота за инсталация на RAM. Интересно е, че за разлика от Asus и тяхното поене на флаш чиповете директно на дъното, от Acer са заложили на решение базирано на ZIF цокъл, което позволява лесното откачане на SSD диска от корпуса на лаптопа и евентуално неговата подмяна. Именно това е причината някои хора да ъпгрейдват своя стандартен и сравнително бавен флаш диск към по-бързо решение използващо високоскоростна Compact Flash карта в комплект с CF към Zif преходник.
По време на теста се оказа, че е излязъл и нов BIOS за Aspire One и решихме да проверим и каква е процедурата по префлашване, като за съжаление не можем да я похвалим като много добра. Става дума за това, че е невъзможно да префлашнете BIOS през Windows с помощта на специален софтуер, а се налага флашването да стане под DOS. За целта обаче не може да използвате USB флопи, ако случайно имате на разположение такова, защото няма как да поберете необходимите файлове на една дискета. Нужно е да направите Bootable CD или USB флаш, от който да заредите DOS операционна система и от него да пуснете файловете за префлашване, което определено не е нещо, лесно изпълнимо за обикновените потребители.
В крайна сметка със сигурност сме пропуснали все нещо, защото е трудно да опишем всяко едно нещо, с което сме се сблъскали или ни е направило впечатление по време на теста на няколкото различни версии на Aspire One. Това, което обаче ви препоръчваме със сигурност е ако възнамерявате да използвате Windows XP да се насочите към модел 150 с нормален твърд диск, а за Linux може и към SSD-базираните модели 110, но задължително с по-бързия флаш диск (бял на цвят). В противен случай можете да останете неоснователно разочаровани заради нещо, което не е било предвидено да бъде използвано по начин, по който вие си мислите, че трябва да върви без проблеми…
За финал остава само да споменем и няколко цифри, а именно цените, на които можете да намерите към момента трите налични разновидности на Acer Aspire One… Започваме от Acer Aspire One AOA 110-Aw, където w-то накрая указва цвета, съответно бял или b за син (blue), които са с 8GB SSD и Linux и са на еднаква цена (белият е за препоръчване) от около 659 лева. Следва Acer Aspire One AOA150-Bw (бяла версия или с b накрая за синя), като това е версията със 120GB HDD и 1GB RAM и е на цена от порядъка на 699лв. с Windows XP Home лиценз или за 679 лева с Linux. Разбира се това са препоръчителни крайни цени, които на различни места може да варират включително и в доста широки граници… ;)
