Изпълнението на корпуса отдолу е доста интересно и осигурява бърз, лесен и удобен достъп до основните компоненти на системата с цел подмяна при проблем или евентуален бъдещ ъпгрейд на хардуера. Корпуса на лаптопа е така реализиран, че единствено няма да имате лесен достъп до оптичното устройство, ако възникне някакъв проблем с него, например ако по погрешка му набутате 8-сантиметров диск и трябва да го извадите. За да не се случва това е по-добре просто да бъдете внимателни и да имате предвид че поставянето на такива малки дискове в оптиката не е добра идея и може само да ви създаде излишни главоболия. Трябва да направим едно важно уточнение, а именно че в долната част на корпуса има и няколко пластмасови елемента, които са дребно изключение на фона на почти изцяло изпълненото от алуминиеви и магнезиеви сплави шаси на XPS 1330. Като цяло идеята за използването на леки и здрави метални материали води не само до по приятен външен вид, но спомага и за постигането на по-малко тегло и повишената здравина на шасито на преносимия компютър. Единствените пластмасови елементи са по-големият капак, под който се намира паметта, видеоконтролера, чипсета, процесора и разбира се тяхното охлаждане, както и естествено страничното капаче от „шейната“ за инсталация на твърдия диск.
Батерията и при XPS 1330 има нормалния за повечето продукти от по-висок клас на компанията визуален датчик за моментния заряд, който е под формата на няколко светодиода, индикиращи заряда в момента. При натискането на бутона означен с батерия светват определен брой от петте зелени светодиода, като всеки от тях отговаря за по 20% от заряда на батерията, така че лесно може да прецените колко ток е останал по всяко време, без да трябва да пускате самия лаптоп.
Dell XPS 1330 поглед отвътре
Стандартната батерия, включена в комплекта към лаптопа е 6-клетъчна 11,1V, 56WH като под формата на допълнителна опция можете да си закупите и 9-клетъчна батерия с капацитет 85WH, която би трябвало да удължи значително времето на автономна работа без захранване от ел. мрежата. Недостатъкът при използването на батерията с по-голям капацитет се крие в това, че тя е с по-големи физически размери и съответно известна част от нея стърчи извън корпуса на лаптопа. Всъщност и стандартната батерия осигурява доста прилично време на работа, стига да не използвате лаптопа в максимално натоварен режим и използване на 3D графика, като повече за това колко издържа батерията ще може да прочетете по-напред в ревюто.
Отваряйки по-малкият покривен капак в дъното на шасито попадаме на двата налични мини PCI-Express слота за разширяване на възможностите на лаптопа. В долният вече е поставен безжичен мрежов контролер Dell Wireless 1490 Dual Band, който поддържа стандартите 802.11/a/b/g или с други думи работи на 2,4 и 5GHz и е съвместим с 11 и 54-мегабитовите безжични мрежи в цял свят. И макар да не е налична поддръжка за новия 802.11n стандарт (до 300 мегабита) от инсталирания контролер, то такъв може да бъде поставен в последствие под формата на ъпгрейд, като дори е предвиден нужния трети конектор за допълнителната антена необходим за N-стандарта. Горният mini PCI-E слот е празен, като той е маркиран с WWAN и е предназначен за добавяне на модул, който може да използва мрежата на мобилен оператор за високоскоростен достъп до интернет. При цените за достъп, които са предимно на базата на изразходван трафик и все още са доста безумни като цяло и при трите български мобилни оператора, използването на такъв модем не е особено добра идея. Все пак в този слот може да се добави и например WiMax модем, когато такива се появят в продажба, тъй като потенциалът на тази технология е доста голям, а и у нас тя се развива сравнително активно.
