Говорейки за референтно изпълнение на платката трябва да сме наясно, че от Point of View са спазили и стандартните изисквания на Nvidia за работните честоти на картата – 675 MHz за ядрото и 2000 MHz за паметта (2016 реално). И тъй като и без това картата е доста изцедена като възможности, то не успяхме да овърклокнем много и без това бързо работещият хардуер. Максимумът, който постигнехме за графичния чип беше 755 MHz, а при паметта успяхме да достигнем до 2172 мегахерца максимална честота запазвайки пълна стабилност на работа със стандартното охлаждане.
Сравнявайки резултатите на GeForce 8600GT и тези на 8600GTS не се вижда твърде голяма разлика, причината за това е на практика еднаквите параметри на графичните ядра на двете карти – като брой стрийм процесори, растерни и текстуриращи единици. На практика разлика има само в по-бързата работна честота на ядрото, както и в по-бързата DDR3 памет, която обаче отново е със 128-битов интерфейс. А при 2000 мегахерца 128-битовата шина за достъп определено може да спъва производителността на видеокартата.
Време е за овърклок
Вече споменахме какво постигнахме като честоти за всяка една от трите тествани видеокарти при подлагането им на овърклок, използвайки техните стандартни охладители. Сега е време да обобщим тези резултати, както и да сравним представянето на отделните карти на стандартни и при допълнително завишени работни честоти на ядрото и паметта.
В таблицата съвсем ясно проличават няколко основни неща. На първо място, че GeForce 8500GT се представя доста слабо на фона на другите два по-бързи модела, което до голяма степен е в следствие на по-бавната използвана памет. Друг особено интересен факт е много близката производителност на 8600GT и на 8600GTS, като припомняме, че картата на Gainward е с фабрично завишени честоти. Предвид доста сериозната разлика в цената между двата 8600 модела определено можем да заключим, че съвсем лекото повишение на производителността не достатъчно оправдано ценово.
