Поглед по-отблизо
Самото флашче не е по-голямо от по-стандартните модели, макар, че е малко по-дебело заради добавения екран… всъщност около 2 пъти по-дебело. Дебелината обаче не е особен проблем, а като дизайн плеъра е издокаран с бяла пластмаса подобна на модерната напоследък в iPod стил с добавен сребрист елемент.
BCD екранът е разположен по-навътре от горната част на фалшчето, където има прозрачна предпазна пластмаса, която обаче ми се струва малко по-дебела от необходимото. Затова и при гледане под известен ъгъл, върху част от екрана попада сянка от ръбовете на предпазното стъкло, което леко затруднява прочитането на съдържанието. Не, че това е болка за умиране, но вероятно можеше да се спестят поне 2-3 милиметра от дебелината на флачето, което щеше да има положителен ефект ;)
И тук вече стигаме до самия BCD екран и какви възможности дава той. Както вече стана дума този тип екрани се нуждае от ток само когато трябва да бъде опреснявано изображението, през останалото време може да поддържа статично изображение без да е необходимо никакво електричество. Специално екранът на Corsair Readout дава възможност за показване на етикет на самото флашче с дължина от максимум 11 символа. За смяната на етикета не е необходим никакъв допълнителен софтуер, за целта трябва просто да преименувате етикета на „Removable“ USB устройството от Windows Explorer например. стандартно етикетът е „READOUT“, като на екрана на флашчето се показват само главни букви, дори да изпозлвате малки букви в името на етикета в Windows.
Освен 11-символният етикет, BCD екранът на флашчето изписва информация за оставащото празно пространство във вид на до 4 цифри изобразяващи стойност в мегабайти. Размерът на празното пространство се изписва точно под етикета на флашчето, а отляво на тези две полета се намира кръгло графично прозорче, което използва графично запълване на участъци във формата на парчета пай в зависимост от заетото с данни пространство.
В началото на този материал стана дума и за недостатъкът на BCD екраните, който се изразява във вид на бавно опресняване на изображението. Под бавно става дума за опресняване, което е видимо с просто око (много далеч от десетки или дори стотици пъти в секунда). Опресняването на екрана може да се види при промяна на етикета на устройството или при копиране/триене на файлове от флашчето. Бавната скорост на опресняване не е проблем за целите за които се използва този екран при USB флаш паметта на Corsair, но в никакъв случай тази технология не е подходяща за използване при графични екрани с висока резолюция или дори компютърни монитори. От друга страна за устройства от типа на това флашче или например четец за електронни книги свойствата на BCD екраните са доста интересни…
Добрата новина е, че капачката се захваща доста плътно за USB конектора на флашчето, което означава, че възможността да изгубите капачето случайно е минимална. Всъщност не доброто захващане на капачката към тялото на флашчето е една от най-честите причини за смяна на USB флаш устройството с ново (поне малко по на запад от България)…
В долния край на тялото се намира мястото за захващане на връзката за врата, а в задната част на самото флашче е изписано „Flash READOUT“ с шрифт на точки, което придава по-приятен вид на устройството… Все пак и външният вид е доста важен за нещо, което се предполага, че може да закачиш на врата си и да го носиш навсякъде с теб ;)
