Core i7-12700K срещу термопастите
Използването на термопаста между охладителя и процесора в наши дни е задължително, за да се подобри охлаждането на вече доста горещите „сърца“ на нашите компютри. Разработките и подобренията на този елемент от охлаждането продължават. Идеята на тази статия всъщност е появата на нов модел от популярната серия Arctic MX – MX-5. След като известно време се чудих как точно да процедирам с теста, появата на Alder Lake предостави според мен оптималната ситуация – нова платформа с висока консумация и нови охладители за целта. Така че реших да си разнообразя малко времето между тестовете с още тестове J. За целта ще сравня 4 различни термопасти върху овърлокнат Core i7-12700K, охлаждан от Noctua NH-U12A Chromax.Black.
Тестваните модели
За сравнението използвах по два модела от Noctua и Arctic, които имам налични и които са сред по-популярните термопасти на пазара:
- Noctua NT-H1 – това е стандартната паста, която идва с Noctua NH-U12A, така че идва като добра база за сравнение на останалите. За съжаление на сайта няма много информация, освен че плътността й е 2,49 г/см³ и е предназначена за употреба от -50 оC до +110о Самата паста е тъмносива, сравнително гъста и но въпреки това се лесно се разнася само от натиска на охладителя. В същото време тя е относително по-лепкава при сваляне, като с нея често успявам да извадя АМД процесори от гнездата им. След по-продължителна употреба, пастата става по-суха, но не изглежда това драстично да влияе на производителността. И въпреки че тази паста е от повече от 10 години на пазара, тя все още остава достатъчно добра за масовия потребител.
- Noctua NT-H2 – това е по-новият модел на Noctua. Отново, информацията е минимална, като можем да разберем че плътността й е 2,81 г/см³ и е предназначена за употреба от -50 оC до +200о Очевидното предимство пред предшественицата й е разширеният температурен диапазон. Самата паста е малко по-светла на цвят и въпреки по-високата си плътност, изглежда малко по-рядка, което я прави и по-лесна за нанасяне. Заедно с това не е и толкова лепкава, което прави отделянето на охладителя и почистването й по-лесна задача. Още повече че използваният 10 мл. шприц идва с 3 специални почистващи кърпички в комплекта.
- Arctic MX-4 – може би един от най-популярните и познати модели на пазара, който комбинира сравнително ниска цена с относително висока производителност. По тази причина, както и поради наличните големи разфасовки, това е типично използваната от мен паста в ревютата в последно време. Като цвят и консистенция MX-4 много наподобява Noctia NT-H2 (или може би трябва да се каже обратното, тъй като MX-4 е по-старата от двете). Този път разполагаме с малко повече данни от сайта, но отново, лично за мен не особено полезни – 2,50 г/см³, температурен диапазон -50 оC до +150оC, но и вискозитет 870 Поаз и обемно съпротивление 3,8 X 1013 Ω/см. От тестваните пасти тази изглеждаше относителна най-трудно размазващата се само с натиск от охладителя, но в същото време не е толкова лепкава, колкото NT-H1.
- Arctic MX-5 – новият модел на Arctic и основната причина за тази статия. От сайта получаваме и най-много данни – 3,2 г/см³, температурен диапазон -40 оC до +180оC, но и вискозитет 550 Поаз, обемно съпротивление 1,9 X 1013 Ω/см и пробивно напрежение от 250 В/мл. От това можем да заключим, че пастата е по-течна от MX-4 (по-нисък вискозитет), както и че вероятно количеството на проводимите частици в нея е по-голямо (по-голяма плътност и по-ниско съпротивление). Това е и най-различната визуално паста от всички, като е сиво-синкава на цвят. Разстилането й под натиск е по-добро от това на MX-4, но е по-лошо в сравнение с двата модела на Noctua. В добавка, с времето пастата става по-лепкава, като не е чак толкова трудно разделянето на охладителя от процесора, но самото премахване на пастата от повърхността е по-трудно дори в сравнение с NT-H1.
