Зад това изключително дълго название се крие един от върховите варианти на GeForce RTX 5080 в изпълнение на MSI (над него са само SUPRIM моделите), който освен това е пуснат в лимитирана серия специално за старта на продажбите – този модел идва с различна опаковка спрямо стандартната Vanguard SOC версия и вътре имате кутийка със случайна фигурка от серията Lucky. Допълнителните елементи включват подпора, която вероятно ще ви е нужна предвид, че масата на модела е близо 2 кг, както и познатият ви от ревюто на MSI GeForce RTX 5070 Ti Gaming Trio OC Plus захранващ адаптер с жълт конектор.
След като извадите MSI GeForce RTX 5080 16G VANGUARD SOC LAUNCH EDITION от кутията му, първото нещо което вероятно ще ви направи впечатление са огромните му размери – 357 x 151 x 66 мм! Специално дължината е толкова голяма, че нямаше как да я побера в тестовата кутия BeQuiet Pure Base 500, дори и при премахване на водното охлаждане и предните вентилатори. Това наложи да „пресаждам“ частите в древната Thermatake Core V31, която за щастие все още се търкаля наоколо. Което доведе пък до друг тип проблеми, като например трудности със затварянето на кутията, заради стърчащият захранващ адаптер. Така че имайте едно на ум при покупката и проверете максимално заявените размери за графичен адаптер за кутията ви.
Причината за големината е огромният охладител, чийто радиатор разполага с общо 8 топлопровода (3х8 мм + 5х6 мм), които изтеглят топлината от изпарителна камера, която покрива дори паметта. Въздушният поток се осигурява от 3 вентилатора с доста голям размера като за видеокарта (~110 mm) и разбира се на задната страна има прилично голяма pass-trough зона. Благодарение на това температурите по време на тестването оставаха около и под 60oC, ако картата не беше овърклокната и едва с 3-4 градуса отгоре след овърклок.
Като заговорихме за овърклок – първо, MSI GeForce RTX 5080 16G VANGUARD SOC LAUNCH EDITION идва с фабричен овърклок от 113 МХц, като максималната турбо честота е 2730 МХц. TBP остава 360 Вт. По време на работа графичният адаптер общо взето беше „закован“ на турбо честота си като варираше между 2700-2745 МХц. Причината за това вероятно беше, че практически никога не достигаше заявеният си TDP, което в комбинация с ниската температура го оставяха ограничен само от кривата честота/напрежение. Ръчният овърклок позволи да се добавят +430 МХц на ядрото, при което честотите вече варирах между 3030 и 3150 МХц , а паметта постигна 34 ГТ/с, което е максимума на Afterburner без ръчни модификации. ТДП позволява да се увеличи с 11% до 400 Вт, което обаче остана над максималната консумация в тестваните 5 игри (~380 Вт в Control).
И преди да преминем към игрите, нека все пак припомня и останалите спецификации на GeForce RTX 5080 – използва се пълният чип GB203 и в 7 геометрични клъстера имаме общо 42 TPC/84 SM, с 10752 АЛУ, 336 текстуриращи модула, 112 РОП блока, 336 тензорни процесора и 84 РТ блока. Паметта е 256-битова GDDR7 с обем 16 ГБ и скорост 30 ГТ/с.
И съвсем финално – за този тест реших да изпробвам последният драйвер на сайта на Nvidia, 572.83, и да, част от проблемите, които изпитвах преди с GeForce RTX 5070 Ti изчезнаха, като нямаше черни екрани, забивания в Stalker 2 и овъркокването вече можеше да се приложи с профил, но остана забиването във Fortnite на високи настройки.
