
Бърз поглед към равномерността на подсветката на екрана, изглежда доста равномерна без проблемни по-ярки зони, което е приятна изненада. Яркостта на черния цвят също е на сравнително ниско ниво, макар да е възможно да си помислите друго от тестовата снимка – имайте предвид че за целите на този тест за намиране на осезаемо неравномерно ниво на подсветката се снима с висока светлочувствителност – в реални условия гледано от потребителя нещата изглежда доста по-тъмни.

Ситуацията със зрителните ъгли също е добра и на съвсем очакваното ниво за TN LCD панел, където по традиция ъглите на видимост не са толкова големи, като в тази връзка високите и не съвсем ясно дефинирани стойности от спецификациите на монитора може да са подвеждащи. По-малките зрителни ъгли без деградация на картината обаче са компромис, който трябва да направите ако искате да имате бърз геймърски TN панел. Тепърва може би ще видим първите IPS геймърски панели, които ще осигурят по-добри зрителни ъгли в комбинация с бързо по-време за реакция на пикселите и висока честота на опресняване. Но е много вероятно да има забележки към първите такива решения, а също така и ценовия им клас да е осезаемо по-висок…

Стигаме до проверката за точността на стандартното цветопредаване, фабричните настройки при 60Hz не са особено добри, но предвид отчетената яркост от 313 кандела това не е особено изненадващо. Дори след калибриране със софтуерно намаляване на яркостта резултатите не са кой знае колко по-добри, тоест определено този монитор не е правен да се ползва при 60Hz… или поне не и с високи стойности за яркост от менюто на монитора каквито са фабричните.

Ситуацията при 120Hz честота на опресняване е малко по-добра, но отново заради доста виската яркост резултатите не са чак толкова добри, макар след калибрация да има по-сериозно подобрение. При активирането на Clear Motion 240 функцията на монитора резултатите откъм точност на цветовете страдат сериозно, като се забелязва и сериозен спад в нивото на яростта – 206 cd/m2 преди калибрация и 146 cd/m2 след.

Преминаваме към 144Hz честота на опресняване, където за пореден път високата фабрична степен яркост на екрана не му прави добра услуга – цветовото представяне е доста далеч от добро. След намесата на калибратора обаче резултатите са доста впечатляващи, даже бихме казали че сме доста приятно изненадани от подобрението което пада средно под 1 като ниво на отклонение от референтните стойности или с други думи изненадващо добро за TN панел. Измереният контраст варира от порядъка на 700:1 при ниво на яркост за черното от 0.3 cd/m2 средно преди калибрация, а след калибрация с понижаване на яркостта пада стойността на контраста. Като цяло бихме препоръчали да намалите стандартните фабрични настройки с високо ниво на яркост с цел да постигнете по-добри резултати, а в комбинация с използване на висока честота на опресняване и калибрация посредством специализиран хардуер нещата откъм цветопредаване както стана дума наистина са много добри особено за геймърски TN LCD панел.
Заключение
Като за компания с много сериозен опит при производството на монитори за компютри, включително и самите панели за такива, от LG са успели да се справят много добре като за първи по-сериозен опит за геймърски ориентиран екран в лицето на LG 24GM77. Продуктът предлага не само актуален панел с висока честота на опресняване и бързо време за реакция, но е „опакован“ в удобен и функционален корпус и е съчетан с допълнителна полезна функционалност и най-вече е осигурен достъп на потребителя до повечето важни моменти от работата на монитора. За съжаление не липсват и не толкова удачни стандартни решения, като високата стандартна яркост, която ако не бъде намалена от потребителя няма да покаже монитора от най-добрата му страна. Разбира се от такъв проблем страдат доста от продуктите от подобен клас, което донякъде продължава да ни озадачава като се има предвид, че геймърите обикновено прекарват доста часове пред екрана. Така или иначе това е нещо, което не е толкова голяма грижа, защото добре информиран потребител спокойно може да реши проблема заигравайки се с настройките, нещо, което така или иначе е една от първите стъпки след покупката на нов монитор. Предвид това, което осигурява като възможности и представяне геймърският монитор LG 24GM77, в комбинация с доста добрата цена за решение от такъв тип, то можем да заключим че това е един никак лош вариант за по-сериозни геймъри. В това число попадат най-вече любителите на шутъри и гейм заглавия други жанрове с по-активно действие, особено ако става дума и за отборна игра онлайн където най-вече може да се видят ползите от възможностите на този геймърски монитор.






много дебел
Дебелината не е особен проблем, монитора все пак го гледаш фронтално а не от страни. За геймъри предполагам е перфектен, но за мен само като прочета „тип на матрицата – TN“ и ми се отщява да му обърна по-сериозно внимание.
Не случайно е геймърски. Скорост пред качество. Иначе VA или някъв много сериозен IPS. А и сам спомена, че се гледа фронтално, така че TN не е ЧАК толкова зле.
Аз си взех единствения геймърски с VA матрица на Eizo и като цяло е по бавен от TN-a – има леко замазване. Трябва да му се включи трепкането (Turbo 240Hz :) ) и почти изчезват проблемите с мазането. Иначе като цветове няма нищо общо с TN мацаницата.
Форис, нали? Той според мен е малко оувъркил, защото ти трябва чудовищна конфигурация, че да се възползва от рефреша.
Turbo 240 на Eizo монитора и Clear Motion 240 на LG е едно и също технологично решение, което няма нищо общо с 240 Hz честота на опресняване. Става дума за гасене на подсветката между изчертаването на кадрите, нещо, което тръгна от първите монитори с Lightboost и което води до осезаемо редуциране на motion blur-а.
Ясно. А защо в някои игри дават моушън блър като „ефект“ едва ли не? Странна работа.