Crucial P1 NVMe M.2 SSD 1000GB

Преди да погледнем към самият Crucial P1 1000GB, да кажем няколко думи за самата технология QLC NAND Flash.

Подобно на TLC и MLC, при QLC се прилага по-голяма плътност на запис върху една клетка на паметта, което води до по-голям капацитет на съхранена информация за съответната клетка. Грубо сравнение със SLC показва, че една клетка TLC съхранява 4 пъти повече информация, което пък води възможност да се предлагат много по-„обемни“ устройства SSD, използващи същият брой чипове NAND Flash.

Преминаването от SLC към MLC позволи за създаването на много по-евтини устройства със същият капацитет, който до конкретният момент бе актуален за SLC. Същото се случи и при преминаването към TLC от MLC, a логично можем да „потретим“ това и за трансфера от TLC към QLC. Всичко това изглежда доста приятно, но налице са някои условности…

Използването на една клетка на паметта за запис/презапис на много повече информация води до понижаване на нейната издръжливост що се отнася до презапис на информация. Поради това, както се вижда и на снимката по-горе, при QLC имаме допълнително понижаване на броят на презаписи, които една клетка може да издържи, преди да започнат евентуални проблеми и да има нужда от пренасочване към клетка от „допълнителният резервен обем“.

QLC е интересна технология, която определено е насочена към средният клас десктоп и мобилни машини, където интересът към повече обем на по-приемлива цена е най-голям. QLC-базираните устройства определено не са създадени за задачи, при които е налице агресивно или динамично презаписване на данните на някаква по-кратка база – час, ден, дори седмица. Поради това подобни SSD-та не са удачни за сървъри или динамични работни станции, но…. са много удачни за домашни системи, независимо дали са SOHO или геймърски такива, където четенето на данни надхвърля многократно презаписа на такива.

С просто око се вижда, че QLC няма как да предложи супер високите скорости, на които са способни съвременните NVMe M.2 SSD, но…. реално това никога не е била и основната идея. Ако вземем за пример Crucial P1, до 2 GB/s при четене и до 1.7GB/s при запис са скорости, които многократно (това, реално, е меко казано) надхвърлят и най-брързите HDD, дори и в масиви RAID 0, в каквито и да е условия. Наистина, SSD-тата дори във вариант QLC не са равни ценово на HDD, при един и същи капацитет, но разликата все повече се стопява. А идеята, зад която основно стои QLC NAND Flash, е именно да стопи разликата в цените при едни и същи капацитети при HDD и SSD. Производителността е ясна.

Основната слабост на QLC – това е обемът на кешираща част тип SLC (част от паметта се програмира да работи само с 1 бит информация, с което да имитира работата на SLC; същото се използва и при TLC), от която зависи какви обеми на последователни данни ще могат да се записват върху устройството на възможно най-висока скорост.