Начало Ревюта hardwareBG ревюта Битката на титаните – Core i9-12900K срещу Ryzen 9 5950X

Битката на титаните – Core i9-12900K срещу Ryzen 9 5950X


еSports игри

Тук размаха на крайностите е дори още по-голям. Във Valorant, COD: Warzone Pacific и DOTA2, Ryzen 9 5950X води с около и над 10%. Дори 60% при минималните на DOTA2, nо честно казано поведението на 12900K изглежда доста странно (но повторимо), предвид че в предишните тестове нямаше чак такова потъване на минималните кадри с 12700К, така че ще имам едно на ум и честно казано може би няма да ползвам DOTA2 в следващите тестове. В Apex Legends разликата в полза на AMD модела намалява до около 5%, а в CSGO и Halo Infinite двата процесора са наравно, с дори минимално предимство за Core i9-12900К, макар и само в рамките на статистическата грешка. Във Fortnite нещата се обръщат в полза на Core i9-12900К, с предимство от 6% и накрая във Battlefield 2042 имаме драстично предимство на модела на Intel, достигащо до почти 20%.

В този смисъл бих казал, че Ryzen 9 5950X все още остава по-бързият процесор за eSports заглавия, в сравнение с Core i9-12900K. Още повече, че по всичко изглежда, че единствената игра, с голямо предимство за модела на Intel, Battlefield 2042 е практически мъртва само колко, има-няма 2-3 месеца след появата си с около 15 ПЪТИ спад на активните играчи от над 100 000 при появата до под 7000 в наши дни според статистката на Steam. В същото време популярността на Valorant, COD: Warzone, DOTA2 и Apex Legends продължава да е на много високо ниво. А и дори да извадим от списъка DOTA2, поради необичайно ниският резултат при минималните кадри, средния резултат показва пълно равенство, но отново – само заради високите показатели в Battlefield 2042.

10 КОМЕНТАРИ

  1. DeepBlue
    Съчувствам ти. Мамини сладки келешчета дето една филия не са нарязали в живота си непрекъснато да ти капризничат на всяко едно ревю

  2. Измекярчетата от интел пак залагат на груба сила получена с много ток. така процесора освен, че няма да изкара дълго време при тия температури, но предполагам, че и дъната за него ще сдават багажа (предполагам, че със зор ще си изкарат гаранцията) щото щом процесора е лаком, ще надува кондензатори и ще гори мосфети, които ако процесора е на 100 градуса, ще са над 115, щеше да е хубаво да имаше в битката и темепературите на VRM…

  3. Леле какво реване беше как Ryzen на 7нм бил по-горещ от старите 14нм печки, а сега когато гъстота на транзисторите е много близка новите интелски печки удрят 102 градуса с 280мм водно.

  4. Г-н Чизмаров, туй нещо дали ще помогне в бъдещите дънни платки за потребителски компютри да има PCIe 6.0 и дори 7.0, без нужда от усилватели или повторители?:
    https://www.eenewseurope.com/en/multilayer-pcb-material-boost-for-network-equipment/
    Знам че не е по темата, че уж ще се използва в друг тип хардуер, поне в началото, ама е интересно и може да е критично.

  5. Както се казва #ХУБАВО Е, с тези консумации и температури това е безумие. Но нали затова вкараха новата мярка MAX cTDP :) И да не е толкова стряскаща консумацията.

  6. Хубаво ревю. Моите изводи:
    1. Технологичният процес INTEL 7 (10nm) отстъпва много по енергийна ефективност спрямо TSMC 7nm. Въпреки твърденията на Intel;
    2. Дизайнът „Големи-Малки Ядра“ поне на този етап не е ефективен при Х86 архитектурата.
    3. При настоящата ситуация полезният ход на Intel е да свалят цените. Ама те ще компенсират с безумни цени на дънните платки.

    • @Ламята Спаска

      Не бих казал че е толкова процеса на интел (трудно е да ги сравним пряко), проблема по-скоро е в архитектурата на Интел. П-ядрата носят все още твърде много наследство от предишните архитектури, докато АМД започнаха на чисто и това помага да правят хем по-малки, хем достатъчно бързи и икономични ядра. Както се вижда, последните 100 МХц на П-ядрата идват за сметка на много консумация в МТ режим. А иначе ползата от хетерогенния дизайн ще се види в следващите поколения, когато ще има много повече малки ядра. И трябва да се види и в тяхната архитектура какво ще пипнат, щото типично повечето МТ задачи искат май повече ФП производителност, докато малките ядра са настроени повече за целочислени сметки. Ако увеличат и там ширината на ФП блоковете до 256 бита(щото сега мисля че са 128 бита), може да се окажат вече доста добър вариант за високопроизводителни системи.

      @Гого – честно казано нямам представа. Но според мен ПЦИЕ6.0 е поне 3-4 годни напред в бъдещето, те още не могат Ген5 да почнат да ползват.

  7. Какво е МТ задача? Защото малко задачи искат плаваща запетая. И те се ускоряват от картите обикновено. Вече има специфични ускоряващи инструкции като аес-ни, фмт и т.н., които правят голяма разлика при определени операции. Вече е въпрос на баланс какво значи малко и голямо ядро.

  8. Жееега, жеега в центъра на София :) Отдавна не бях виждал такова нещо да се сравнява вода с въздух……. на всички ни е ясно , че архитектурата на интел е остаряла и не я бива. Да не говорим за дупките в сигурноста , които бяха поправени с изклюване на инструкции…………за който не е наясно да пробва онлайн миграция Vmware хостове със и без ъпдейт………. еми не става …тва тва и тва го няма на еди кой си хост….щ

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук