ReBAR/SAM на 5х6 ядра от Intel и AMD

Производителност в AAA заглавия

Тук малко ще усложня нещата, като за всяка игра ще имаме по 2 графики – на едната ще е абсолютната производителност на графичните адаптери в дадената игра, докато на другата ще е само относителната производителност при активиран ReBAR, но отнесена спрямо производителността на същия процесор с изключена технология, а спрямо един-единствен процесор като база. Последното е важно да имате в предвид, за да не се чудите как така изведнъж всички модели са с близка производителност!

Започвайки с The Division 2, виждаме че активирането на технологията не е винаги еднозначно положително за различните процесори, като имаме както минимален прираст в случая на Ryzen 5 5600X и Core i5-11400, така и известна загуба на производителност за Core i5-11600K, а за другите 2 процесора няма съществена разлика извън статистическата грешка.

За сметка на това Assassins Creed: Valhalla може да се използва като рекламен постер за ReBAR/SAM, като имаме универсално подобрение в производителността за всички модели с доста сериозни показателни. При средните кадри имаме между 12 и почти 16% прираст, което, съгласете се, е забележима разлика, още повече че типично това е разликата между отделните нива процесори. При минималните кадри нещата с малко по-шарени, като двата Core i5-**400 процесора имат сравнително малкия прираст от 3-5%, но при останалите 3 процесора отново имаме над 10%. Т.Е. активирането на технологията не е само колкото да се покаже някаква разлика при тестването, а реално може да доведе до подобрена игруемост, ако играта е добре оптимизирана.

В Cyberpunk 2077 отново имаме (почти) универсално подобрение на производителността, но този път оставаме под условната граница на забележимост от 10%, макар че в някои случаи резултатите са изключително близко до нея. За съжаление имаме и един резултат, при който ReBAR понижава производителността, а именно при 1% мин. кадрите с Ryzen 5 3600X.

Положителното представяне продължава и с Red Dead Redemption 2, при която отново имаме универсално подобрение на производителността, още повече че то е по-голямо за 1% минималните кадри, като всички тествани с процесори дават около и над 10% прираст, достигайки до 17% с Core i5-11600K. Отново, това е ситуация, в която технологията води до реално осезаеми ползи за гейминга.

В Horizon Zero Dawn пък полза от технологията практически няма, като единственият резултат с размер над статистическата грешка, е този при Core i5-10400F, но дори и при него разликата е едва 2,5%.

И накрая, в TWS Troy отново имаме универсално подобрение, но с малко по-голяма вариация в размера. При 3-те модела на Intel имаме поне един резултат със прираст около над 10%, докато при моделите на AMD имаме измерим прираст, но под условната граница на осезаемост от играча.

Усреднените резултати показват, че прираст има за всички тествани процесори и то над рамките на статистическата грешка. Интересното в случая е, че донякъде противно на очакванията ми, при по-бързите процесори имаме по-голям прираст, а най-малък е той при Ryzen 5 3600X, който е относително най-бавният от тестваните. Предвид че резултатът при него (Gen 4) е по-нисък от този при Core i5-10400F (Gen 3), не изглежда че версията от PCI Express интерфейсът влияе особено на резултатите.