ReBAR/SAM на 5х6 ядра от Intel и AMD

С тази статия мисля да завърша разглеждането на двата нови 6-ядрени процесора на Intel, Core i5-11400 и Core i5-11600K, като и на новите и старите им конкуренти Core i5-10400F, Ryzen 5 3600X и Ryzen 5 5600X. Но този път няма да си говорим толкова за прякото сравнение помежду им, колкото за ползата от технологията Resizable Base Address Register или както е известна също с маркетинговото наименование от AMD – Smart Access Memory. Наличието на 5 различни процесора на 2 платформи и от 2 различни поколения на всяка от двете фирми дава отлична възможност да видим как стоят нещата от страната на процесора при използването на ReBAR, а не само от страната на видеокартата.

Какво е ReBAR/SAM?

Да си припомним на бързо какво точно представлява тази технология. Накратко – от много време, още от времето на AGP шината и когато паметта на графичните адаптери се измерваше в мегабайти, а не в гигабайти, процесорът има достъп до 256 МБ блок от паметта на видеокартата. При съвременните многогигабайтови графични адаптери това води до нуждата от множество отделни предавания на 256 МБ блокове, както и от местене на същия този блок в паметта на картата, когато се прехвърлят данните от процесора към графичният адаптер. Което значи увеличен трафик и по-голямо натоварване на процесора.

PCI Express спецификацията обаче има възможност за промяна на фиксирания размер под формата на опцията Resizable Base Address Register, с която може да се зададе произволен размер на блока от паметта, достъпен за процесора. Благодарение на това може да се намали броят на достъпите от процесора до графичният адаптер, което намалява и натоварването на процесора за управлението на тези трансфери, още повече че скоростта на съвременните версии на PCIe е много висока, позволявайки предаването на големи обеми данни за кратки време.

За целта обаче трябва да се активира Above 4G Decode, което води да невъзможност да се използва CSM (Compatibility Support Module) функционалността, която позволява на UEFI фърмуера да работи с по-стари инсталации на Windows, съвместими с предишните BIOS фърмуер версии и използващи MBR за инициализация на дисковите устройства. Т.Е. за да работи цялата тази процедура ви е нужда нова чиста инсталация на GUID инициализиран диск с поддръжка на UEFI. Така че може да се наложи да преинсталирате Windows.

Първоначално поддръжката на тази технология дойде само от страна на AMD с новите графични адаптери от серията Radeon RX 6000 и само за процесорите Ryzen 5000, под названието Smart Access Memory. През изминалите месеци обаче конкурентите й от Intel (при процесорите) и Nvidia (при графичните адаптери) също въведоха поддръжка на ReBAR. За моделите от серията GeForce вече тествах работа с GeForce RTX 3060 и там резултатите бяха смесени с наистина минимален среден прираст, тъй като в някои игри активирането на технологията води до намаляване на производителността. Но при процесорите на Intel още не съм я тествал. Така че какъв по-добър момент, от времето когато така или иначе ще тествам няколко различни процесора и то с графичен адаптер на AMD, при който ползата от ReBAR типично е по-голяма.

И за щастие се оказа, че Asrock Z590M Pro4 има опция за активирането на технологията във фърмуера си, под закачливото название Clever Access Memory (C.A.M). Така че използва C.A.M за тестване в един от режимите, с които тествах процесорите. В случая на Core i5-10400F, това си беше стандартният режим с DDR4-3200 памет. При Core i5-11400/11600K избрах това да е с активиран Gear1+1T и отключено TDP, така че да се види максималното предложено от процесора. Заедно с това през последните месеци AMD въведе поддръжка на SAM и за Ryzen 5 3000 моделите (с изключение на APU-моделите, тъй като те се базират на по-старото Zen+ ядро, а може би и защото ползва х8 Gen3 шина, а не х16 Gen4). Така че Ryzen 5 3600X и 5600X също бяха тествани в стандартен режим с активирана технология SAM/ReBAR.