Резултати – приложения.
Реалните приложения обаче не се държат по съвсем същият начин като синтетичните тестове, създадени за проверка на лимитите на чипа. Така или иначе разположението на силите би трябвало да е ви е ясно от предишните ревюта, като естествено сега разликите са намалени, поради еднаквата тактова честота на ядрата и паметта. И все пак си струва да се отбележат няколко момента. От една страна разликата в производителността в OpenGL подтеста на Cinebench и архивирането с WinRAR, в които Core архитектурата печели убедително. Тук вероятно става дума за силна зависимост от латентността на паметта (поне за WinRAR това е сигурно).
Отново в Cinebench – Zen+ се оказва дори по-бърз от Core при използване на всички ядра, докато оригиналният Zen завършва наравно. Изглежда че този рендер не е оптимизиран за AVX и FMA, като в същото време реализацията на SMT и/или генерално синхронизирането през IF при AMD е с по-висока ефективност спрямо използваното от Intel, тъй като в еднонишков режим и двата Zen модела показват по-слаб резултат. В другите 3 рендър теста процесорите се подреждат с относително минимална разлика, като на чело излиза Core i7. От тези тестове поне Blender е добре оптимизиран за работа със SIMD инструкции предвид товара, на който подлага процесорите, а разликата остава малка, а не двойна като в AIDA64. Изглежда в реални условия делът на AVX2/FMA инструкциите е сравнително нисък и/или се използват различно оптимизирани пътища при различните процесори за максимална производителност.
Подобно е положението и при енкодинга. При все още супер популярният Х264 кодек процесорите се движат много близко, но в по-новият X265 изглежда оптимизацията за AVX2+FMA е по-сериозна, като Core архитектурата излиза доста напред. Нещо повече ако сравните с резултатите от предишните ревюта, ще видите че производителността на Core i7-8700 на фиксирани 4 ГХц и с DDR4-3200 памет е по-висока, което означава че явно товарът е достатъчно голям, за да може процесора да слезе до базовата си честота от 3,7 ГХц в стандартен режим.
При критпографията и хеширането на свой ред пък имаме известно предимство на AMD, но отново то не отговаря на показаното в AIDA64, освен може би в теста за Cryptonight V7. При последния имайте предвид, че този път всички процесори бяха пуснати с 6 нишки (по една за ядро), докато в предходните тестове Zen моделите работеха с 8 нишки, поради по-големият обем на L3 кеша. Освен това изглежда криптирането с Kyznyechik(Serpent(Capella))) има минимална полза от AES-NI инструкциите, а използва най-вече SIMD оптимизации, като в този случай нещата се обръщат в полза на Core процесорите.
И накрая последният интересен момент, производителността за уеб приложенията. Изненадващо, но тук имаме леко предимство за Zen+, докато досега винаги процесорите на Intel са изглеждали по-силни в това отношение. Това е важно за усещането при ежедневна работа с компютъра. Това предимство го има както в комбинирания тест WebXPRT, така и при Javascript бенчмарка Kraken, но пък то е достатъчно минимално, за да не може реално да се усети.
Крайният резултат от всичко това е, че изоставането на AMD откъм IPC в приложенията средно вече е под 5%, което на теория би следвало да е напълно незабележимо за потребителя. В същото време обаче екстремумите са доста сериозни – от една страна имаме изоставане с над 34% в WinRAR (или ако го обърнете на обратно, Core е с 52% по-бърз от Zen+), докато от друга страна имаме цели 62% предимство за Zen в Cryptinight V7. Това обаче са крайните и специфични ситуации. В повечето останали случаи разликата се движи в рамките на +/-10%, като тази стойност обикновено се счита за условната граница, при която потребителя започва да усеща разликата. Въпреки това има и други ситуации с по-голямо разминаване, като освен вече споменатите 2 случая трябва да отбележим OpenGL теста в Cinebench, архивирането със 7-Zip и прекодирането със X265 кодека, при които разликата в полза на архитектурата на Intel е повече от тези 10%. Има и леко разминаване между малконишковите и многонишковите приложения, като при първите разликата средно е 6%, докато при вторите спада на 4%. Изглежда че архитектурата на AMD има малко по-добро скалиране с увеличаването на броя ядра, така че ще е интересно да се види ситуация с евентуалният 8-ядрен Coffee Lake процесор, който се очаква в близко бъдеще.
И за последно – разликата между Zen и Zen+ наистина си остава около и дори малко над 3%, както твърдят и от AMD. Отново – тя не е постоянна, като се променя според това доколко приложението зависи от кеш паметта, като варира от -0,4 (най-вероятно просто статистическа грешка) до 12% в WinRAR и XMR-STAK.
> ефективността на блока за предсказване на разклонения и свързаното с него наказание за грешно предсказване
И именно причината за meltdown и spectre проблемите, понеже се правят оптимизации повече от разумното.
Бях чел някъде, че виндос *не* конфигурира всички поправки, за да избегне твърде голяма загуба на производителността. Предполагам където те си смятат, че риска не е голям за обикновения потребител. Нямам време сега да проучвам от чисто любопитство, вие сигурни ли сте, че всички поправки за тези проблеми са разрешени, когато правите тестовете?
Страхотна статия!
Да де, като „за „прост рефреш“ не е чак толкова зле“, ама реално AMD-тата до тука (или почти до тука) им свършва границата за overclock, a 8700k-то е declocked и има 1/4 отгоре потенциал да движи (моя 8700k го бях забравил на prime c AVX load та беше изкарал над ден с разкопващи три 1080ti в кутията и нямаше грижи с температурите на 5GHz). А и 8700к е станал the процесора за видеообработка с Adobe Premiere. Oще имам ban във форума и нямах възможност да пиша и споделя нова информация за 8700к, но от Adobe са си обновили софтуера да ползва освен CUDA ускорение и вграденото видео при часта с CPU сметките и тогава 8700к-то от изоставащ от 2700х с 12% го изпреварва с 20% и свършва работата почти с времената на Threadripper 1950X и Intel i9-7980XE. Та за хора занимаващи се с видеообработка с Adobe Premiere 8700 и 8700к за сега стават the процесорите за целта.
https://www.gamersnexus.net/guides/3310-adobe-premiere-benchmarks-rendering-8700k-gpu-vs-ryzen
https://www.youtube.com/watch?time_continue=273&v=Tj6rUdhmIvQ
Много качествена статия, показваща големият напредък на AMD в последната 1,5г. и същевременно колко са близки като производителност двата процесорни производителя при еднакви тактови честоти. Мисля, че важен фактор при крайният избор специално при 2600Х и 8700К е цената. Да, в различни класове са, но тестовете доказват че разликата в производителността в повечето ситуации е много малка, а разликата в цената остава голяма.
@Сашо – каквото и както инсталира Windows Update, това е. В края на краищата се съмнявам че повечето нормални потребители все още помпнят каква са Спектър и Мелтдаун. Предвид резултатите в предната статия с включен HPET и трагичната производителност на интелите в някои приложения, си мисля че дори и само тако WU доста добре ги пачва.
@bat_zerga – нещо си пропуснал, че това не е сравнение на процесорите, а на архитектурите.
На целия свят стана ясно как 6700к са супер стабилни и студени на 5гхз,докато се крайно тежко натоварени с … тетрис.Знаем ги,няма смисъл да се натяква от всеки собственик,как процесора му е мегастабилния на 5-6-7 и нагоре гигахерци.
Аз още си връткам едно Атлонче Х2 250 и за нет минавам през виртуални машини, но последните месеци (дистроверсии) файърфокса е невъзможен. Като го спра системата си работи добре, но пусна ли лисицата и зависва всичко. Мисля си, че е от лековете за Спектър и Мелтдоун. Време е за някое Ризенче. Дилло лети впрочем. Ама да сравняваш каруца с каляска не е работа.
DeepBlue, то е ясно, че потребителите няма да пипат стандартните настройки. Мисълта ми беше, че този невероятен бранч предиктор и спекулатор, който някой може да хвали, всъщност ти дава производителност за сметка на сигурността. То вярно, че като си с виндос вече имаш по-голям проблем. Но ако като потребители не изискваме сигурността да е на ниво във всеки компонент от компютъра ни, става положението неуправляемо, като около 2000-та където всеки нескопосан хакер може да ти влезе.
Става както автомобилните производители дават некоректни нива на емисиите, че уж колата е екологична и мощна, а реално е или едното или другото.
Нямам против да правят компромис, но да кажат нещата както са си и вече потребителя да си прави сметка дали му трябва едното или другото.