Asrock B550 Pro4
Един от проблемите с новите B550 дънни платки е, че заради поддръжката на PCIE Gen 4, се налагат някои по-строги изисквания към качеството на сигналите и изработката на дънните платки. В добавка, като цяло имаме повишено качество при изработката и мощността на VRM системата, предвид наличието на новите процесори Ryzen 9, както вероятно и във връзка с потенциала за поддръжка на бъдещи процесори. А всичко това неизбежно води до повишена цена, така че за съжаление масово дънните платки на базата на B550 са с цени над 200 лв. и дори над 300 лв., при което те дори се засичат с долния край на гамата X570. Така че за момента не се очертава B550 изцяло да замести B450, тази задача вероятно ще принадлежи на A520. И все пак с известно търсене могат да се намерят и някои разумно евтини и разумно добре конфигурирани модели, както използвания в случая Asrock B550 Pro4 (около 270 лв. с ДДС) и microАТХ варианта му Asrock B550M Pro4 (около 220 лв с ДДС).
На пръв поглед правят, поне на мен, правят впечатление 2 елемента на дънната платка. Първият и най-очевиден, е огромният радиатор на VRM, който е направен от дебел, масивен алуминий. Макар че не изглежда да има особено голяма разсейваща площ, дори самата му маса служи може да поеме доста топлинна енергия. Той покрива 6-те фази на частта захранваща ядрата на процесора, докато останалите 2 за SOC/iGPU остават без допълнително охлаждане. Това обаче едва ли ще е голям проблем предвид относителната икономичност на тази част от процесора. Т.Е. като цяло разполагате с 6+2 фазен VRM блок, като компанията декларира използването на 50А индукционни елементи.
Вторият елемент е нещо изключително рядко при масовите Full ATX дънни платки, а именно първият х16 PCIE слот е разположен на мястото именно за първи слот на дънната платка. Това е относително типично за micro-ATX моделите, но при Full ATX обикновено се използва вторият слот, освен в най-високият клас платки с изобилие от х16 слотове. Това предлага едно голямо предимство за определени случаи на употреба, и 2 относителни недостатъка в повечето останали случаи. Предимството е фактът, че разстоянието до вторият x16 слот е 3, а не типичните 2 слота. При положение че масово по-сериозните графични адаптери в наши дни използват конфигурации с „2.5“-, „2.7“- или „2.9“-слотови охлаждания, които за всички практически цели са си просто 3-слотови охлаждания, това позволява да монтирате 2 такива графични адаптер, без горният да е напълно запушен откъм въздушна циркулация и да прегрява. Или графичен адаптер с някоя относително голяма разширителна карта, която изисква поне х4 слот (отново 4K видео-кепчър карта е един пример), която би могла иначе да блокира 1 или 2 от вентилаторите на видеокартата. Нещо повече, при това разположение, вторият х16 слот се пада на 5-тото място, което оставя чисти 2 слота надолу, тъй че реално може и втората карта да е от същият калибър както и първата.
Като цяло това е една доста приятна изненада, тъй като от страшно много време не съм виждал нещо различно при този клас дънни платки. Тук трябва да отбележим, че вторият х16 слот е реализиран през чипсета и съответно работи като х4 Gen 3, а не като х8 Gen 4, ако беше реализиран чрез разделяне на 16-те линии от процесора. Но предвид относително по-бюджетната насоченост на платката, както и по-голямото разстояние между слотовете, може да се каже че това е очаквано.
От друга страна, това води до 2 други проблема на свой ред. Първият е, че потенциално това може да ограничи съвместимостта с някои от големите въздушни охладители, особено ако графичната карта има задна планка. За моделите използващи 120 мм. вентилатори това едва ли ще е проблем, но за тези със 140 мм. може потенциално да се окажат несъвместими. В същото време с все по-масовото използване на различни форми на водни охлаждания при охлаждане на високия клас компоненти, това може и да се окаже без голямо значение, тъй като водния блок не заема особено много място, а радиаторът се монтира върху страните на кутията.
Вторият проблем обаче е потенциално по-сериозен, а той е, че поради липса на място, M.2 Gen 4×4 порта е разположен точно под първия PCIE x16 слот. Което значи в най-добрият случай, че губите въздушният поток около него, а в най-лошия, че част от загретият въздух от охлаждането на графичният адаптер ще се набива върху NVME устройството, повишавайки температурата му. А бързите Gen 3 и още повече Gen 4 устройствата имат сериозна склонност към загряване и спадане на производителността над определени температурни нива. От Asrock са предвидили наличието на топлоразпределна пластина, но тя би ви помогнала само ако използвате модел без собствен радиатор, а и честно казано не бих казал че резултатите от контакта с устройството са особено добри. А ако устройството има собствен радиатор, остава да се надявате, че той е достатъчно ефективен.
Asrock B550 Pro 4 разполага и с още един M.2 слот, който е свързан с чипсета, и съответно е PCIE Gen 3 съвместим, но за при него се използват само 2 линии за връзка, което поставя пропускателната му способност колкото на тази при х4 Ген 2 при предходното поколение дънни платки. Всъщност наличен е и още един M.2 слот, но той е с ограничена дължина(М.2 2230) и неговата цел е да се използва за инсталиране на адаптер за Wi-Fi, за антените на който е предвидено място на задната планка. Сред другите слотове на дънната платка имаме още 2 броя х1 Gen 3 за евентуални други карти (аудио?), 6 SATA 3 порта (ето къде са отишли 2 от линиите за вторият М.2 слот), един USB3 и 2 USB 2.0 слота за свързване с предния панел на кутията, HD Audio конектор и, интересно, COM порт. Налични са 6 конектора за вентилатори и разбира се вездесъщите RGB портове, като разполагате с 2 двойки от нормален RGB както и Addressable LED конектори.
На задния панел разполагате 6 USB 3.2 порта, като 4 от тях са Gen 1(5 Гбит/сек) и два са Gen 2 (10 Гбит/сек), като единият от тях е с Type C конектор. Има един PS/2 порт за клавиатура или мишка, един конектор за мрежов кабел, като се използва за целта се използва Realtek RTL8111H контролер за Gigabit Ethernet, както стандартен комплект от 3 аудио конектора (Line in/Front Speaker/Microphone), които на свой ред се контролират от Realtek ALC1200 аудио кодек с поддръжка на Nahimic Audio.
Като цяло разумно добра конфигурация, с някои интересни и „интересни“ особености, макар че лично аз бих предпочел още поне един комплект USB портове на задния панел, както и пълна поддръжка на PCIE Gen 3×4 за вторият M.2 слот, ако и това да доведе до жертвата на 2 SATA порта.
