Intel Arc „Battlemage“ B580

Както ви споменах в предишното ревю, време е най-накрая да си поговорим и за този неочакван състезател в долния край на средния клас. Това е второто (официално) поколение десктоп модели на Intel през последните години и засега има само два модела базирани на чипа BMG-G21. И докато първото поколение на Arc, А770, което ревюирах преди около 2 години, страдаше от твърде много проблеми, от компанията са се потрудили много в това отношение.

Intel Battlemage

В края на представянето на Arc Alchemist бях писал, че е очевидно че архитектурата разполага с множество „ниско висящи плодове“ от гледна точка на оптимизация и ако от Intel не оплескат нещата, могат лесно да подобрят производителността с около 50% при равни условия в Battlemage. И, изненада, от компанията заявяват че новата архитектура показва 50% прираст в производителността на ват и дори 70% по-висока производителност на ниво XE ядро (макар че тук подозирам, че добавят и прираста в честота от новият производствен процес).

От показаното изглежда, че макар и Batltemage не е изцяло нов дизайн и в голяма степен да се базира на Alchemist, то промените засягат практически всички нива:

• На първо място, в рамките на XE ядрото организацията на векторните процесори е променена, като от 16х256-битови(Vec[8×32]) АЛУ е преминато към 8х512-битови (Vec[16×32]), което е помогнало значително с диспечерирането и е подобрило използваемостта им за графични задачи. Всеки векторен процесор разполага с възможност за конкурентно изпълнение едновременно на целочислени и изчисления с плаваща запетая под формата на отделни хардуерни блокове, подобно на Nvidia Turing и Ampere, както и 4 блока за изпълнение на специални операции и 2 64-битови блока. Реално в рамките на един такт могат едновременно да се подадат 3 инструкции – 1xFP+ 1x Int/EM + 1x XMX. Заедно с това се поддържа както SIMD16, така и SIMD32 организация (предполагаемо изпълнение за 2 такта) на софтуерно ниво за на изчислителните нишки, което увеличава гъвкавостта на архитектурата.

• Всеки XVE e комбиниран с по един XMX тензорен блок, което води до намаляване на половина на броя им в рамките на едно XE ядро, но за сметка на това ширината им е удвоена до 2048-бита вместо 1024-бита в Alchemist. Съответно производителността им на едно XE ядро не е по-ниска от в това отношение спрямо предишното поколение. Заявена е поддръжка на INT2, INT4, INT8, FP16, BF16, TF32, формати.

• Блокът за рейтрейсинг също е променен сериозно, като броят на конвейерите за BVH обхождане е увеличен от 2 на 3, което позволява да се обработват 18 пресичания на ограничаващи обеми, и е добавен втори блок за обработка на пресичане на тригълници(1->2 за такт). Самият РТ модул разполага с двойно по-голям кеш (16 КБ) за BVH данни. Всичко това предполага съществено подобрение на производителността при рейтрейсинг.

• Частта с текстуриращите блокове все още остава неясна за мен, като от Intel цитират по един текстурен семплер за XE ядро, като е заявена поддържка на непоредно семплиране за компресирани текстури, а производителността само за семплиране, без филтриране е удвоена. Arc Alchemist разполагаше с блок, който можеше да обработва 8 семплирания за такт, дали това означава че сега броят им е удвоен до 16 или индивидуалната производителност е подобрена? За да облекча сравнението с моделите на NVidia и AMD ще приема данните от TechPowerUp за BGM-G21, т.е. че един семплер=8 текстуриращи блока.

• Един рендъринг дял (еквивалент на геометричните/шейдерните клъстери на Nvidia и AMD) все още е съставен от 4 XE ядра, два ROP дяла (по 8 ROP-a), геометричен блок, растеризатор и HiZ блок за премахване на прикритите полигони. Геометричният блок е подобрен, като производителността му за извличане на полигони е утроена, както е утроена и производителността при изпълнение на mesh шейдери. Производителността на HiZ блока е увеличена с 50%. За производителността на ROP-блоковете е заявено до 2х подобрена производителност и 33% увеличение на цветовият кеш.

Всички тези подобрения водят до заявката на Intel, че са подобрили производителността на ниво XE ядро с до 70%, което от една страна звучи изключително впечатляващо, но от друга предвид колко ниска беше ефективността на Arc Alchemist, изобщо не е неочаквано развитие. Последните поколения на NVidia и AMD рядко показват повече от 5-15% подобрение между архитектурите, като изключението напоследък е може би RDNA4, която успява да докара може би около 35-40% спрямо RDNA3, макар че тук доста помага и много по-високата честота.