Alpenföhn Peter – настоящият бъдещ графичен охладител от висок клас

По време на тестовете, за проверка на възможностите на Peter използвахме графичен ускорител Radeon HD6970, в референтният му вариант, който ни предлага 225W TDP. Сравнение бе направено не само стандартният охладител, но и спрямо един много известен графичен охладител – Accelero Xtreme Plus. А ето и как тествахме:

• Тестовете се извършват на отворен стенд – поради това можете да очаквате малко по-високи температури при поставянето на охладителя в кутия. Околната температура бе 20-22С. Постарахме се в помещението да е топло, за да няма големи отклонения.
• Методика на отчитане на резултатите – стойностите на температурата, които ще видите по-долу показват максималната работна температура на ядрото, която е достигната и поддържана за поне 15 минути времеви диапазон. Ако е имало минимални флуктуации на показанието в този диапазон, под внимание е взета максималната стойност.

Тестова система:

– Дънна платка: Sapphire Pure Black P67 Hydra
– Процесор: Intel Core i7 2600K @ 3.8-4.0 GHz
– Графичен ускорител:  AMD Radeon HD6970 2 GB GDDR5.
– Памет: 4 GB OCZ Reaper @1600 MHz, 7-8-7-20
– Твърд диск: 2 TB Western Digital Black
– Захранване: 750W OCZ
– Кутия – CoolerMaster LAB

Тестови приложения и игри:

– FurMark*

*Поради възможностите на Peter се отказах от тестове в игри, ами направо пуснахме Furmark, за да приложим максимално натоварване и топлоотделяне.

Преди да обърнем внимание на резултатите, трябва да направим едно уточнение – поради фактът, че Alpenföhn Peter стандартно не се предлага с вентилатори, нивото на производителност, което този охладител може да даде, много сериозно зависи именно от подборът на вентилатори. В нашият случай решихме да заложим на два броя 120мм Coolink SwiF2 120P, които не са най-добрите на пазара, но със сигурност не са и нисък клас 120мм перки. Ако искате да ползвате Peter и да получите оптимална охлаждаща способност, комбинирайте охладителя с адекватен брой и големина на вентилаторите т.е. поне два броя 120мм перки с капацитет от поне 50 CFM (двата SwiF2 предлагат общо 150 CFM, 2×75). Това е важно и за охлаждането на BGA паметите и силовите елементи. Както ще видите в резултатите, понижаване на RPM на двете перки доведе и до влошаване на температурните отчитания не само на ядрото, но и на VRM.

Както вече стана дума, ще тестваме с Radeon HD6970. Един от най-лакомите едночипови ускорители в момента, HD6970 винаги се е нуждаел от адекватно охлаждане. Режимите на натоварване ще са три – номинална честота на ядрото от 880 MHz и напрежение 1.175V, овърклок на GPU-то до 950 MHz без промяна на Vgpu и по-сериозен клок до 1001 MHz при 1.28 V. За сравнение ще видите как се представя Accelero Xtreme Plus и референтният охладител.

Furmark

Номиналната честота от 880 MHz, както и овърклокнатата честота от 950 MHz не правят особено впечатление на Peter. Температурата на ядрото не мръдна дори с 1 градус, но в помощ на това бе и доброто обдухване на радиатора от двата вентилатора SwiF2 (на пълни обороти). При понижаване на оборотите до 60% (дебитът на двата Swif2 пада значително) температурата веднага тръгва нагоре, но стига до едва 52С. Това е с четири градуса по-ниска температура от постигнатото от Accelero Xtreme Plus.

Истинският тест, обаче, дойде, когато наистина затоплихме графичната карта с 1001 MHz работна честота и 1.28V напрежение към GPU-то. Отново се вижда, че понижаването на дебита на двата Swif2 сериозно влошава обдухването на радиатора и температурата скача с цели 10С (спрямо показанието при максимални RPM на перките). Вече споменах нуждата от използването на прилични вентилатори, като сега това се вижда нагледно. Нямам резултати от работата на Accelero Xtreme Plus при 100% на трите му перки, но 52С със сигурност не са постижими. При този тест, температурата на VRM бе следната – 56С при МАХ перки, 63С при 80% и 73С при 60%. Слабият поток на 60% Swif2 оказва сериозно влияние и на температурата на VRM. За сравнение – при 65% на перките на Accelero Xtreme Plus, VRM-тата на картата отбелязваха над 75С.