Платката, която ще погледнем в този материал реално с почти нищо не се отличава от добре познатата вече Tri-X Radeon R9 290X OC. Това обаче е съвсем очаквано – печатната платка е същата, охладителят Tri-X е същият, дори графичният чип е същият.
Единственото по-отличаващо нещо разбира се е удвоеният обем на графична памет, който при тестваната карта със SKU# 11226-17 е цели 8 GB. Тук трябва да отбележим, че това не е единствената 8 GB версия на 290Х в продуктовата линия на Sapphire. Компанията предлага и вариант Vapor-X, която изглежда още по-плашещо и масивно, досущ като на 4 GB версия на същият графичен ускорител.
Да се върнем обаче на по-„обикновената“ версия, предлагаща „само“ охладител Tri-X. Привидно това е просто 8 GB модификация на добре позната платка, но истината не е точно такава. От Sapphire са направили малко корекции по графичният ускорител, като 4 GB модел също ще има подобренията, които ще коментираме сега. От една страна компанията-производител е подменил вентилаторите на охладителя Tri-X, като новите перки ще са по-издръжливи и с предполагаемо по-дълъг живот. Това е нещо, което в близкото минало от Sapphire трябваше да търпят като критика, а именно не до там високото качество на вентилаторите и тенденцията да се повреждат след само няколко месеца работа.
Доближаването на този модел Tri-X до варианта Vapor-X е и чрез наличието на 6-фазно захранване към графичното ядро, поставено върху собствена разработка PCB на Sapphire. Всичко това няма как да не доведе и до корекция при захранващите конектори PCI Express – налице е „8+8“-пиново PCIe Power захранване, което да може да осигури до 375W (в комбинация с 75W от слота PCI Express).
Ето как изглежда и самият охладител от страната, която контактува с паметите, VRM и разбира се графичното ядро. VRM охладителя е на отделен радиатор, който обаче е свързан с основната „планка“ посредством болтове. Общо взето цялото охлаждане е една-единствена част, макар някои неща да са свързани с болтове. Това е далеч по-добро решение спрямо някои комбинирани такива, като дава не само по-голяма стабилност на сглобката, но и по-ефективно разпределяне на отделената топлина. А при платка като Sapphire 290X 8 GB е налице достатъчно отделена топлина.
Споменахме, че налице е 6-„фазно“ захранване към графичното ядро, което е изградено на базата на собствено решение на Sapphire. Използват се шест броя IR3553M на International Rectifier, 40A MOSFET PowlRstage елементи с комбиниран драйвър/транзистор и ефективност от 93% при 1.2V напрежение. Тук общо взето трудно можем да имаме забележка предвид реалните нужди на графичното ядро дори след овърклок, но е налице подходяща елементна база за сериозни натоварвания.
Наличният обем от 8 GB видеопамет е изграден от общо 16 чипа GDDR5 на Elpida, и по-специално W4032BABG-50-F, които представляват 4 Gb чипове с обявена скорост от 1250 MHz (5.0 Gbps). Това обаче не пречи на Sapphire да пуснат тази памет на 1375 MHz, но определено пречи на овърклока над тази стойност. Целият обем от 8 GB е позициониран от предната страна на платката и така всички 16 чипа се охлаждат активно.
Да обърнем малко внимание и на работните честоти:
4 GB вариант работи при 1040 MHz за ядрото и 1300 MHz за паметта, докато при 8 GB платка е направена лека корекция и на двете честоти. Паметта е получила 75 MHz отгоре до 1375 MHz, докато графичното ядро е загубило 20 MHz до 1020 MHz. Така максималната скорост на трансфер към/от паметта е нарастнала до доста приятните 352 GB/s и общо взето е най-сериозното, което съвременен графичен ускорител може да предложи при номинални честоти (тук от NVIDIA изостават доста, поне по абсолютна стойност).
Съвсем очаквано картата предлага четири видеоконектора – два броя DVI, както и по един DisplayPort и HDMI. Предвид наличните 8 GB видеопамет и възможността за свързване в Crossfire, опцията за включване на повечко дисплеи е съвсем на място.
Да погледнем и нивата на температура и консумация, които тази платка предлага:
Въпреки че не се вижда на снимката, температурата на графичното ядро достигаше максимално 76С (под Heaven Benchmark 4.0), а температурата на VRM не надвишаваше 77С. В случая говорим и за максимална консумация от 252W, но реално стойността се движеше повече около 200W – 220W.
Добре, че е Шадоу оф Мордор, че да се възползва от над 3.5гб, иначе тая карта щеше да е по-безполезна от флопидисково устройство.
След 2-2 години, като хвърлите на боклюка 970 и 980, щото не им стига паметта да заредят дори GUI-то на боза 11, в холопроектора, ще видим кой ще се смее последен.
След 2-3 години ще има по-добри предложения по всеки показател от всеки от двата лагера. Тая серия я пиши „бегала“…
За гейминг не знам, но определено е интересна алтернатива на някои „про“ карти заради обема памет.
И по-точно при десктоп виртуализация с vGPU, където основния проблем е паметта спрямо броя виртуални машини.
Също така за рендер с някои специфични приложения.
За CF е ОК. Използваната видеопамет при повечето игри зависи най-вече от използването на антиалайзинг. Но при висока резолюция всеки би предпочел повече детайли пред повече АА, още повече, че високата резолюция донякъде обезсмисля многото АА. А от там и многото заета видеопамет. Не знам за вас, но аз винаги играя игрите с включена вертикална синхронизация. Това означава, че мога да пренебрегна АА ако се налага или просто да пусна някоя икономична АА като FXAA. 50 фпс може да са добре за някой, но аз никога не играя игрите с 50 фпс и GTX970. Въпрос на гледна точка, но при 120 часа игра в STEAM за две седмици според статистиката, никой не може да ме накара да играя която и да е игра с 50 fps, освен ако тия 50 фпс не са минимални и ВС е на 50 херца.