Заключение
И така, за финал имаме едновременно изненадващи лично мен резултати, така и напълно логични. Към последните спада разликата между твърдият диск и SSD устройствата. Просто го забравете, не използвайте твърд диск за инсталация на операционната система, ще скопите новата си система по този начин. Казаното важи двойно за бюджетните системи, при които може да има недостиг на RAM памет, а и процесорът вероятно няма да е толкова бърз. В добавка HDD устройствата просто не са добри във вършенето на няколко неща едновременно и производителността им пада още повече, ако се налага да вършат 2-3 неща едновременно (да поддържат ОС и да зареждат и игра примерно). Така че дори и да сложите дори само едно малко 120 ГБ SSD устройство за 40-50 лв. като добавка към твърдият ви диск, разликата за системата е ОГРОМНА дори само от факта че ОС e на друго устройство. Къде обаче имат приложение? Ами за съхранение на рядко използвани данни например – архиви от снимки, видео и документи. Или ако все пак сте с много стегнат бюджет стават и за съхранение на (рядко ползвани) игри. Но само ако вече имате SSD устройство за операционната система.
Към изненадите може да причислим факта, че въпреки големите разлики в стойностите на AS-SSD между 2,5-инчовото SATA устройство и NVME моделите, при реална ежедневна употреба разликата е едва ли малко над рамките на статистическата грешка! Или реално незабележима, освен ако нямате много „заточени“ сетива. А разликата в цената не е много малка. И да разбира се, тук става дума за едно от най-бързите SATA SSD на пазара, но все пак… Това разбира се не значи, че NVME моделите са безполезни, но явно ползата от тях е при професионална употреба, където има голямо натоварване на дисковата система (импорт/експорт на снимки/видео и последваща обработка обработка?). Но една ежедневна домашна/офис/гейминг система реално не получава забележима полза от прилагането на бързо NVME M.2 устройство. Поне засега. В края на краищата 1-2 секунди разлика в зареждането на игра или Windows е нещо доста различно от буквално минути разлика спрямо твърдия диск. Е, вероятно ако сравнението беше с по-нисък клас SSD, особено от моделите без памет за кеширане, разликата би била по-голяма, но в дадения случай не е така.
Така че ако избора ви е между две SSD устройства, то спокойно може да заложите на SATA модел, стига да не е от най-нисък клас, особено ако при това ще получите и по-голям обем (примерно ако се чудите между 240-256 ГБ NVME и 480-512 ГБ SATA).
Все пак при цена под 130лв. за 500 гигабайтовия Kingston A2000 m.2 nvme изглежда, че няма чуденка дали обем, или скорост. Изхождайки от там, реалното приложение на едно 2.5″ sata ssd като Crucial MX500 е в системите, които предлагат само sata порт.
Много добро сравнение, което слага край на всякакви „митове“ и „легенди“, както и отговоря на въпроса, дали си струва даването на допълнителни пари за ъпгрейд от X470 дъното към X570, само заради PCIe 4.0. Иначе с каквото и да е SSD да се ъпгрейдне HDD, усещането после е, че от каруца си се качил на самолет. Това е най-смисления и веднага забележим ъпгрейд. SATA SSD-a дават нов живот за стари системи, докато M.2 NVMe-та са за новите дъна, които ги поддържат.
Мнго ми се искаше тук да присъства и рейд 0 с твърд диск от 2 или 3 . Как би се представил ,особено ако е разделен на бърза и бавна част.
Зареждането на Windows не дава реална представа. Ако остане време, сложете и една картинка за cold boot. Там е истината.
„впечатляващите съответно 5000/4400 ГБ/с скорост на четене/запис“ ;)
Всъщност разликата в четене-запис между евтин SSD и бърз HDD е само до 2-3 пъти при стари системи със SATA I & II , но и това не е малко, наистина компа „оживява“ наново :)
To SATA I и II са абсолютни антики и там изобщо не може да става дума за каквото и да е SSD.
@Azure
RAID 0 даже и с 4 диска, няма никакъв шанс. В най-добрия случаи ще достигне линейната скорост на едно SATA III SSD, но усещането за пъргавина ще е на страната на SSD, защото има порядък (десетина пъти) по-ниска латентност. Всъщност линейното четене/запис има смисъл само и единствено при обработка на поточно ауди/видео и зареждане на картите при игрите. Именно поради тази причина ултра бързите MVMe SSD устройства не могат да демонстрират своите възможностти при стандартните потребителски системи.
@Хадесс – прав си, ПРЕКАЛЕНО впечатляващо е в ГБ/с :). Оправено.
@Azure – никой нормален домашен потребител няма да се занимава с RAID, ако може да получи същата производителност далеч по-лесно със SSD. А и RAID-а няма не може да разреши огромния проблем на хардовете, а именно изоставането с НЯКОЛКОСТОТИН ПЪТИ във времето на достъп. Ако толкоз искаш да си забързаш харда, далеч по-лесния вариант е просто да ползваш ССД за кеш.
Дали сте правили тестове SATA vs NVME с някакво по-сериозно натоварване – примерно 5-10 виртуалки? Предполагам там разликата би била осезаема дори и в idle?
Едва ли, защото това е извън обхвата на потребителския PC сегмент.
@DeepBlue
SSD vs HDD RAID loading time test : https://www.youtube.com/watch?v=NV_ucF-4dr0
99% от потребителските дъна поддържат on-board raid ,a както се вижда производителността е доста близка :)
@Azure
Не разбирам какво се опитваш да докажеш, след като нещата отдавна са изяснени от най-различни ресурси в мрежата? Пак ще го повторя, че единственото, което може да оправдае съществуването на HDD RAID 0 , това е комбинация със системно SSD. В този случай RAID 0 е ценова ефективна алтернатива на по-скъпите SSD-а, защото може да доближи времето за зареждане на картите на игрите до това на SSD. Но това, което трябва да се знае е, че колкото е по-голяма картата, толкова разликата ще става по-голяма в полза на SSD. Факт! Това е единствената полза от този HDD RAID 0. Същото се отнася и ако се занимаваш с профи аудио и видео обработка на големи стриймове и е определяща цената, но общо взето там обикновено се използват MAC-ве заради по-добре работещия софтуер. Иначе ако се използва HDD RAID 0 и за системен диск, той няма да е адекватен на съвременните критерии, защото, във всичко останало, например зареждане на Windows и стартиране на приложения, HDD RAID 0 ще се представя като единично HDD, тъй като при малките файлове е определящо времето за достъп (където HDD е много зле), отколкото линейната скорост на четене/запис.