Особености на Renoir
Предвид разработката на тези процесори с насоченост към мобилните системи, очевидно чиплет архитектурата не е оптималното решение, тъй като би изисквала по-голяма площ за реализацията. По тази причина Renoir е монолитен чип, произведен по 7-нанометрoвият технологичен процес на TSMC. В основата на процесорите лежат добре познатите вече Zen 2 ядра, които се използват при десктоп и сървърните процесори от миналата година, като на практика е вграден един чиплет, т.е. имаме 2 групи от по 4 ядра (CCX) свързани към Infinity Fabric шината. Предвид мобилното приложение и вероятно за да се пести място, L3 кeш паметта е намалена 4 пъти и вместо по 16 МБ в CCX и 32 MB общо, имаме едва по 4 MB в CCX или 8 МB общо. В това отношение се запазва приликата с предишното поколение Raven Ridge/Raven Ridge +, които също имаха само по 4 МБ L3 кеш в CCX. Явно от АМД считат този обем за оптимален откъм баланс производителност/площ/консумация предвид приложенията на тези процесори. Самите ядра не изглеждат да са съществено променени, така че можем да очакваме типичните 15% по-висока производителност за такт за Zen 2 архитектурата спрямо предшествениците от Raven Ridge, което като се комбинира с увеличения брой ядра предполага доста сериозен цялостен скок в производителността.
Графичното ядро на процесора запазва базовата си Vega архитектура, но заедно с това получава редица подобрения. От една страна имаме двойно по-широк интерфейс към Infinity Fabric средата, която позволява пиково до 77% по-висока пропускателна способност за графичния чип. От архитектурата Navi е взаимствано и подобрение на кеш архитектурата с допълнително L1 ниво извън наличната кеш памет за изчислителните модули. Допълнително самите compute units са оптимизирани за по-ниска консумация и по-високи тактови честоти, което, в комбинация с новия производствен процес предлагат възможност значително повишени тактови честоти, реално до 50% отгоре при топмодела. Сумарно според AMD това огромен прираст в производителност на ниво единичен CU. В същото време обаче, броят на изчислителните блокове е намален от максимално 11 CU в Raven Ridge до само 8 CU в Renoir, което, ако сравним с модела от Raven Ridge поколението, 3400G, дава едва 9% по-висока чиста изчислителна производителност. Но както знаем графичната производителност не идва само от изчислителната производителност, като по-високите честоти помага и за много по-добра растеризираща и геометрична производителност. В добавка, в новото графично ядро е интегриран видеоблокът от Navi процесорите, което предлага по-добра работа при видео енкодинг с повишена производителност и нови режими на работа.
Друга група подобрения в Renoir, са свързани с Inifinity Fabric и контролера на паметта. При IF имаме най-накрая разделяне на честотата й от тази на паметта, което означава че тя може да оперира на отделни, не-кратни честоти. Тоест дори ако контролера на паметта се наложи да понижи наполовина тактовата си честота заради висока честота на паметта, IF може да запази отделна, по-висока стойност, което както знаем е от сериозно значение за комуникацията между двата CCX блока и се отразява на гейминг производителността. Заедно с това в ненатоварен режим тя може да свали драстично честотата си за намаляване на консумацията. Контролерът на паметта пък на свой ред е с разширена поддръжка на паметите, като е способен да работи и с LPDDR4-4266 памет, което предполага по-сериозни възможности за работа на високи тактови честоти. При нормалната DDR4 памет все още официално се поддържа памет до DDR4-3200.
Още нещо, което трябва да отбележим за uncore частта на процесора е, че за разликата от предшествениците си Raven Ridge, той разполага с пълноценна PCIEх16 поддръжка за графичните адаптери, макар че при мобилните процесори тя е ограничена до работа в x8 режим за пестене на енергия. По същата причина се поддържа и само PCIE Gen 3.0 спецификация, вместо Gen 4.0, използвана при Matisse моделите за десктопа.
И накрая – всичко това е събрано в 9,8 млрд. транзистора, в относително скромните 156 кв.мм. площ.












На рентгеновата снимка на гарвана, се вижда място за 12 CU. Не знам защо беше ограничен максимално до 11, макар че може да се предполага. Ако и с Реноар положението е същото и ако не бяха рязали нищо, а просто бяха повишили топлинният бюджет за iGPU-то, направо си представям 12 единици на 2100 мегахерца какво щяха да могат…
Благодаря за ревюто!
На мен едно такова 4600G идеално ще ми пасне за работа. 6 ядра за хоста и една виртуалка, с прилично вградено видео и повечко памет.
PS: Споко, Гого, има време да изкарат 4600GX или XG :D
По-скоро няма време. Не че няма слухове за още една бъдеща линия с ZEN2+вече RDNA2. И дори още по-стара на комбинация от ZEN3+ сега внимание, с Vega. Ами писна ми от Vega. Няма спор, добра архитектура е, ама то и Форд модел Т на времето си е бил добра(като за цената) си конструкция. Но днес никой нормален не би го ползвал.
Според тази снимка 8 GPU ядра е макса и няма да има подобрения освен ако не пуснат по клокната версия, но няма да е по-различна както 3800х и 3800хt.
Забравих снимката
https://cdn.wccftech.com/wp-content/uploads/2020/06/AMD-Ryzen-Renoir-CPU-Official_2.png
@Гого – Вегата заема много по-малко място от RDNA(2). С текущите подобрения и оптимизации, не мисляче RDNA1 ще даде кой знае колко повече производителност за CU, обаче веротно щяха да режат още от броя CU. RDNA2 пък още не е излязла на пазара. Вероятно в бъдеще ще запазят Вегата за Zen 3 моделите при които не е важен гейминга, за да имат вградено видео колкото да подкара дисплея и да могат повече да се редят при ОЕМ-ите. Сегашната версия в Renoirе има-няма 30-40 кв.мм. Ако я резнат до 3 CU-та, както е в Атлоните вероятно ще падне на 20-25 кв.мм. RDNA2 ще е за моделите, при които се търси графична производителност.
dsasdd – е даде, макса е 8 ядра, Ryzen 7 4700G/Ryzen 7 PRO 4750G.
Предвид всичко налично досега нещо не ми допаднаха, но нейсе…
Аз съм привърженик на външните видеа. Вградените си остават доста слаби.