Nvidia RTX I/O
С увеличаване на детайлността на игрите се налага да се зареждат все по-големи обеми от данни (текстури и прочее) в паметта на графичните адаптери. Заедно с това през последните години се появиха и нови все по-бързи устройства за съхранение на данните, които позволяват много по-високи скорости на четене и запис. И накрая – за да се пести място те в наши дни често са компресирани, което значи че пълният обем е дори по-голям от очакваното. Типичният цикъл на зареждане на данните предполага те да се прочетат от процесора, да се разкомпресират в системата памет и след това да се прехвърлят в паметта на графичният адаптер. Както сами може да се досетите, със съвременните бързи устройства това може да се окаже доста сериозна задача за процесора, а в същото време трафика между него и графичната карта е ограничен от скоростта на PCI Express шината.
За щастие вече се появяват технологии за ускоряване и на тази част от гейминг конвейера, като игрите ще могат да се възползват от Microsoft Direct Storage API. Това обаче ще стане едва след интегриране в графичните енджини. На този етап се появява и RTX I/O, който ще обслужва Direct Storage на моделите на NVidia. Благодарение на тази технология, данните могат да се прехвърлят в компресиран вид от съхраняващото устройство директно в паметта на графичният адаптер, където да се разкомпресират на място с възможностите на GPU. По този начин се заобикаля изцяло прехвърлянето през процесора и системната памет, което ги освобождава за други цели. На свой ред тази технология обещава почти моментално зареждане на игрите, увеличен фреймрейт, тъй като ще се избягват случайни моментни спадове, докато се изчаква зареждането на данните за примерно нова област в играта, намаляване на излишните анимации за маскиране на зареждането на ресурси и изобщо едно цялостно по-добро изживяване на играта.
Накратко, част от хардуера напредва, друга част изостава, сигурно щот тия от които зависи вместо да си свършат работата, се драпат между краката. Разликата, се опитват да я компенсират софтуерно. Същевременно и част от самият софтуер е остарял и чак сега някои от компаниите, едва започват да се възползват от някои софтуерни технологии, които Майкрософт е включил в Уиндоус, още преди години. Не е ли ужасно, че SSD-тата, стигнаха толкова високи скорости на четене и писане на единични големи файлове, а още са костенурки с многото на брой малки файлове. Но все пак, скоростите са високи, а обема на устройствата трагичен спрямо обикновените HDD. Така навсякъде има несъответствия, които спъват и обезличават прогреса на отделни хардуерни и софтуерни компоненти и от там спъват представянето на PC-то като цяло. И това е въпреки, че уж има разни стандарти въведени, с които се налага съобразяване…сред които стандарти сигурно също има някои твърде изостанали. С други думи, чувства се липсата на планова икономика, която да побутва изоставащите, къде с морков, къде с остен, каквото е нужно според причините за изоставането.
Благодаря. Накратко да вляза в час с новите технологии. Може ли да включите информация за поддръжка от АМД и алтернативни технологии?
Гого, размерите на SSD-тата не са така лоши вече. Скоростта с малки файлове е основно поради необходимостта операционната система да проверява правата на процеса да пише и чете тези файлове и също нуждата да се обновяват метаданните за всеки файл, намиране на свободно пространство за всеки файл.
т.е. множество операции покрай самото писане, които не могат напълно да се избегнат. Има файлови системи където метаданните могат да са на един диск, а данните – на друг.
Разбира се, имаш право, че настоящите файлови системи са разработвани в периода на HDD-та и вероятно има потенциал за нови подходи, които ще работят по-добре на SSD.