Тази есен беше силно запълнена с анонси на нови хардуерни компоненти, като и трите основни хардуерни компании се „отбелязаха“ в различни моменти. И след като вече говорих за AMD и Intel, крайно време е да поговоря и за NVidia. Компанията обяви новата си серия GeForce RTX 4000 базирана на новата архитектура NVidia Lovelace, наречена на Ada Lovelace, британска математичка от 19-ти век, дъщеря на известният поет Лорд Байрон и считана за първият програмист, написвайки алгоритъм за хипотетичната „аналитична машина“ на Чарлз Бабидж. И честта да бъде първият представител на тази архитектура, който ще тествам, се пада на
Gainward GeForce RTX 4080 Phantom.
Този графичен адаптер се базира на вторият по размер чип в серията ADA на Nvidia, AD103, в който освен това са деактивирани 2 TPC (Thread Processing Cluster) или 4 SM-а. Това означава че GeForce RTX4080 разполага с 38 активни TPC или 9728 АЛУ, по 304 текстуриращи модула и тензорни процесора, 76 РТ ядра и 112 РОП-а. Базовата честота е 2205 МХц, а заявената турбо честота е 2505 МХц. Ширината на шината на паметта е 256-бита, като се използва GDDR6X памет със скорост 22,4 ГТ/с и обем 16 МБ. TDP е 320 Вт.
Gainward GeForce RTX 4080 запазва стандартната спецификация на чипа, като „присажда“ към сравнително компактната платка масивен радиатор с 3 големи вентилатора. Благодарение на това по време на работа графичният адаптер почти постоянно стои закован на 2760 МХц, с температури устойчиво под 70оC, като дори известната с горещия си нрав GDDR6X памет остава отлично охладена с температури около 60 оC според отчитането на HWinfo64. Заедно с това вентилаторите остават приемливо тихи, макар и не напълно безшумни, като достигат до около 1700/мин.
Големият размер на графичният адаптер (329,4 мм дължина) обаче правят поместването му проблематично дори и в сравнително просторни ATX кутии, като например в често използваната от мен BeQuite Pure Base 500 трябва да се премахне вторият вентилатор на предния панел, като дори и тогава остава само около 1-1,5 см след монтажа, което напълно изключва използването на предно разположено водно охлаждане. Заедно с това разположението на новият 12+4 пинов захранващ конектор в средата на графичният адаптер и нуждата от използване на пристигащият в комплекта адаптер поставят и допълнителни условия за ширината на кутията, тъй като по този начин се добавят ще 20-30 мм във височина, към и без това прилично сериозните 141,6 мм за графичният адаптер. Така че ще ви трябва кутия, която да е с над 20 см ширина. И накрая дебелината графичният адаптер е заявена като 3,5 слота или 69,7 мм, така че дори и на пълноразмерна ATX дънна платка няма да ви остане много място за допълнителни адаптери.
Всичко това честно казано ми се вижда сериозно престараване на фона на наличието на доста по-компактните модели на компанията от предишното поколение, с под 300 мм дължина, които са способно да се справят дори с по-високата консумация на GeForce RTX 3090. Но така или иначе гигантските размери на моделите от серията GeForce RTX 4080 са факт за всички производители.
Сред другите особености са наличието на 3 Display Port + 1 HDMI конектора за дисплей и ARGB подсветката на надписа на горния ръб на графичният адаптер, което според мен стои доста стилно, без да е прекалено агресивно, както се случва с някои модели на други производители. Може да синхронизирате тази подсветка с останалите елементи в кутията си, като за целта близо до захранващият конектор има изведен A-RGB конектор, а в комплекта за доставка имате и съответният кабел. Освен него, с графичният адаптер идва и сглобяема подпора, ако искате да се подсигурите против провисването му в кутията.
Но преди да преминем към тестовете, нека да си поговорим малко за архитектурата на новият модел.
Благодаря за ревюто. Точно се бях насочил към тази карта.
Връзва си всичко 3090 има 36 TFLOPS. 4080 е 33% повече и при положение че пропускателна способност е намалена с 24%, кеша успява да компенсира 24% + 33% и реалната пропускателна е еквивалентна на 1,2TBs вместо 0,7.