Вградено видео в ниския клас – Vega 3 vs Vega 8 vs (U)HD610 vs (U)HD630

В предходната статия разгледах процесорната производителност на Athlon 200GE. Тогава ви споменах, че ще има и втора част, която да провери и графичната компонента, която може би е дори по-важна за потенциалните купувачи. И ето че най-накрая достигнахме и до този момент.

Проблемът с графиката Vega3 в Athlon 200GE e, че тя изглежда прекалено сериозно оряза на фона на останалото в процесора. Raven Ridge като цяло разполага с 4 ядра със SMT и общо 11 CU. При това положение процесорните ядра са намалени на половина, кешът е запазен със същия обем от 4 MB, но наличните едва 3 CU от 11 дават практически малко над ¼ от оригиналното ядро. В добавка, макар че нямаме официални данни, смятам че са намалени наполовина и ROP блоковете. Всичко това не изглежда като особено добра атестация за производителноста на чипа. В края на краищата от 704 АЛУ и 44 текстуриращи блока са останали само 192 АЛУ и 12 текстуриращи блока.

Това обаче прави един много интересен паралел с GT2 графиката на процесорите на Intel. А именно те разполага с до 24 „execution units“, като всеки от тях съдържа по 8 АЛУ. Сумарно това означава че HD630 (7-мо „поколение“ Core процесори) и UHD630 (8-мо „поколение“ Core процесори), които са практически идентични извън тактовите честоти, разполагат със същите 192 АЛУ като Vega3, но с двойно повече текстуриращи блокове – 24 срещу 12. А HD610 на свой ред е наполовината като изчислителни ресурси (96 АЛУ), но пък точно наравно като текстуриращи – 12 броя.

За сравнението заложих на Pentium G4560 (HD610) и Core i3-7100 (HD630), тъй като вече видяхме, че Celeron G4900 просто не може да подкара някои игри. От страната на AMD имаме освен Athlon 200GE, също и Ryzen 3 2200G  с Vega8 графика (8CU, 512 АЛУ, 32 текстуриращи блока). Освен броя на функционалните блокове, между двата чипа има и разлика в честотите, като Vega3 работи на 1000 МХц, а Vega8 – на 1100МХц. Също се различава и максимално поддържаната спецификация на паметта от процесора – DDR4-2667 срещу DDR4-2933.

За процесорите на Intel се използваше DDR4-2400, което е техният официален максимум. На дънни платки с чипсет от серията Z може да повишавате честотата и то дори над DDR4-3000, но с B и H моделите не можете.