Производителност при мултиплеър игри
Този път реших да добавя още малко тестове, за да се види производителността в реално използваемите режими на игра. Това включва добавяне на Valorant Low (освен High), Fortnite Performance Mode и Apex Legends в 720p. Разположението на силите не е се променя генерално, но пък моделите на Intel вече могат да осигурят игруемост в повечето игри, ако се използват най-ниските режими. В същото време Ryzen 7 5700G не просто осигурява игруемост в този случай, но дори ви дава възможност за игра с високи кадри на примерно 144 Hz монитор в редица от случаите. Нещо повече, в случая не се използва Radeon Boost, който потенциално добавя още 15-20% производителност (стига да не опрете в процесорната производителност), ако се целите в 1080p.
Тук интересните моменти са няколко. На първо място изненадващата ситуация във Valorant Low, при която двата дискретни графични адаптера просто отвяват конкуренцията с над 350 FPS! Изглежда, че този режим е толкова лек, че дори и с тези два модела основното ограничение е процесора. Най-близко до тях се оказва Ryzen 7 5700G, но с наполовина резултат от техния – едва 185 FPS. Тук обаче ограничението е по-скоро от процесорната част, която и преди видяхме, че дава максимум около 240 кадъра/сек средно, а сега трябва да дели и пропускателната към паметта и с графичният адаптер. В полза на това говори и факта, че по-голяма част от времето товара на Vega8 беше едва 50-60%. Положителното за Intel случая е, че дори UHD 630 осигурява над 100 FPS средно с над 70 кадъра/сек минимални.
Другият интересен момент е COD: Warzone, който е точно на другия край на спектъра. Тук единствената комбинация, осигуряваща що-годе добра игруемост се оказа Ryzen 7 5700G, с над 70 FPS средно и над 40 минимално. Ryzen 5 3400G и Radeon RX 550 + Ryzen 5 5600X показаха относително прилични резултати, но и в двата случая под с под 60 кадъра/сек. средно и едва около 30 минимални, което е далеч от оптималното за динамичен шуутър. Предвид че най-вероятно става дума за чисто изчислителните възможности на чиповете, то в 3400G вероятно страда заради процесорната си част, докато RX 550 – от ниската си честота. Зад тях Ryzen 3 3200G успява да премине 30 FPS, но слабата процесорна част го спъва, като предизвиква доста ниски минимални резултати, които се дължат на моментни насичания и не правят играта приятна. Очаквано, всички процесори на Intel се провалят в тази игра, но сред тях се оказва дори и GT 1030, която излиза по-бавна и от двата Rocket Lake модела!
В останалите игри ситуацията върви общо взето в едно русло – на върха имаме Ryzen 7 5700G+Vega 8, Ryzen 5 5600X+RX 550 и Ryzen 5 3400G, като може би малко неочаквано именно първият печели, следвани на малко по-голяма разлика от Ryzen 3 3200G и Ryzen 5 5600X+GT1030 и накрая – всички модели на Intel.
Като цяло всичко споменато на предната страница се запазва като валидност, но поради неочаквано, може би, усилената зависимост от процесорната част разликите между Ryzen 7 5700G и пo-старите Ryzen 5 3400G и Ryzen 3 3200G се увеличават на 22% и 43%. Което изглежда малко по-позитивно за AMD, но отново – причината за това е повече процесорната част, отколкото графичната. В същото време GeForce GT 1030 отново успява да се издъни в поне една игра, като и във Apex Legends на 1080p едва успява да покрие 30 FPS, което честно казано не е достатъчно добър показател в тази игра. Моделите на Intel ви дават възможност да играете някои от тези игри, за разлика от предната група, но далеч не всички, още повече че някои от тях имат нужда от драстично визуално орязване. Прирастът от Gen 11.2 архитектурата е малко по-малък в този случай, само в рамките на около 20 и 40% съответно.
„sub-slices (под-дяла?)“
Филийки, рязаници…:D
Според мен поради липса на чипове и понеже вече са разработили vega чиплетите, просто не са инвестирали нищо във вградената графика през последните години. Вега вече е стара архитектура.
Дори да изкарат това за което се говори – 12CU и RDNA2 графика, пак няма да успеят да постигнат повече от 60-70% спрямо сегашната Vega 8 и няма да се доближат до 1060 и 580, където истинското базово ниво за 1080п. Проблема с паметта не знам как ще го решат, дори с DDR5 повече от 100гб в секунда няма да направят, което ще скопи всеки опит за смислено вградено видео, а AMD няма да отдели ресурси да разработва продукт със отделна памет за видеото, който може да изяде дяла на техните високо доходни карти, още повече да отделят от малкото силиций, който могат да откраднат от нагризаните боклуци. Ах как ги мразя, толкова ресурси похабени за смотани играчки за фейсбук, сменяни всяка година за нов модел, за абсолютно същата цел, вместо да се използва всичкия този силиций, да се направят качествени продукти, които наистина ще са от полза за някой. Най-лошото е, че сега се изучиха да произвеждат минимално количество с висок маргин на печалба и няма да се изненадам ако в бъдеще дори да имат възможност да се откажат от бюджетните решения и както сега да ги побутнат, колкото да не са същото от преди 4 години и да залъгват колко програс имат при положени, че хай енда си удвоява производителността за същия период.
12 RDNA2 CU с честоти 2+ ГХц и DDR5, според мен като нищо могат да направят едно 2х като производителност. RDNA2 е много по-ефективна при работатата с паметта – https://hardwarebg.com/87472-rx590-vs-rx5700-navi-vs-polaris/3/ . По всичко изглежда че ДДР5 ще предложи много голям честотен потенциал и на практика поне ще припокрие GDDR5 като пропускателна, така че имат доста голям аванс в това отношение. В добавка – няма да се учудя ако вкарат и форма на Infinity Cache в последващите итерации.
Според мен проблема по-скоро опира в ограничения им R&D ресурс, виж как цялото им развитие последните години е съсредоточено да подобряват отделните части на процесора една по една и за това в момента продуктовата им линия е така разхвърляна. С Вегата видяха че бива и не са стигнали да я осъвременят. А и 7 нм е твърде скъп и твърде зает, за да се ползва за масовите процесори, а явно не им се влага в разработки за бекпорт към 12 нм ГлоФо.
Пуснаха Райзен едната година и имаха готов цял чип след 6 годни разработка. Стъпка 2 – замениха един CCX с вградена графика и ъпдетнаха процесорната част с по-добра турбо технология за мобилния пазар. Ето ти Raven Ridge. Стъпка 3 – взеха ъпдейтнатото ядро на RR и го набиха обратно в стария Райзен план с минимални модификации – ето ти Zen+ за десктопа. Стъпка 4 – извадиха цялото I/O на отделен кристал и ъпдейтнаха контролера на паметта, а ядрата ги сложиха в чиплети с подобрена архитектура – Zen 2. Стъпка 5 – Хванаха RR, оптимизираха малко Вегата с CU-та от Vega20 и ги намалиха като бройка, за да сместят 2 Zen 2 CCX-a, ето ти Renoir. За Zen 3 пък само ъпдейтнаха чиплетите на стария дизайн и готово. Сега за Cezanne същото – Renoir със заменени ядра.
От една страна не мога да не се възхитя колко хитро са оптимизирали ограничения си ресурс и колко добре е направена модулно архитектурата им, което позволява да я подобряват парче по парче. От друга страна това води до голямо разкъсване и разхвърляне на продуктовата линия между различни нива на разработка, вместо да имат цяла продуктова линия на идентично ниво. Но пък от друга страна така успяват да си спестят всякакви драматични забавяния за момента. Лошото е че явно по причина за бързане с процесорната част графичната са я позарязали, но мисля че следващата итерация и това ще оправят. Само това е най-рано за догодина.
ДДР5 наистина няма да е проблем, е поне след първата итерация. Някаква стартираща компания, преди два месеца се похвали че ще сдела ДДР5 с над 10000МТ/с…и преди седем една от известните марки сподели, че ще предлага и модули, сигурно и в комплекти, оверклокнати до около 12600МТ/с…което е почти кръгло 200% над максималният стандарт публикуван от JEDEC. Споменатите стойности изглеждат направо невероятно, не ми се мисли какви ще рекорди биха се постигнали с течен азот, макар и да няма практически полза от тях за обикновените потребители.
Много хубав материал, благодаря.