Intel Core i9-11900

В краят на един от най-негативните периоди за Intel, през 2007-ма година, точно след като те се върнаха на върха с Core 2 Duo, компанията представи стратегията си Tick-Tock. Тя беше на пръв поглед изумително проста – компанията планираше да представянето на новите производствени процеси да бъде с използване на по-старата архитектура, с малки усъвършенствания, и чак след това да се представя нова архитектура, на вече добре отработеният технологичен процес. Това позволява сериозно да се намалят проблемите в двете ситуации, тъй като едната от двете променливи (процес или архитектура) вече ще е с известно поведение. И всичко това да се случва през приблизително година. В следващите няколко години Intel се придържаше със завидна точност към изпълнението на тази стратегия, преминавайки от 65 нм на 45 нм, 32 нм и после на 22 нм. производствена технология и междувременно представяйки няколко нови архитектури, дръпна толкова сериозно пред конкурента си AMD, че за тях започна да се говори за фалит, за закупуване от друга компания и прочее.

Първите признаци, че нещата започват да се пропукват се появиха по време на преминаването към 14 нм. технологичен процес, когато нещата се забавиха доста сериозно и се наложи компанията да обяви междинното поколение Haswell Refresh, който си беше добрият стар Haswell, но с повишени честоти. В последствие все пак се появи Broadwell, но основно за мобилно системи и следващият Tock дойде със Skylake.

И тук нещата вече сериозно се счупиха. Очакваното преминаване към 10 нм. производствена технология се оказа напълно невъзможно, тъй като процесът беше напълно неработоспособен, Intel обяви че преминава официално към нова стратегия – Процес->Архитектура->Оптимизация. Съответно наследникът на Skylake, Kaby Lake, беше първата „оптимизация“, която най-вече добави тактови честоти и овърклок потенциал. Нещата се усложниха и от факта, че конкурентите от AMD внезапно възкръснаха като феникс от пепелта и след като в продължение на 5-6 години бяха бити като „свинско шкембе у дирек“, внезапно анонсираха процесорите Ryzen, които предлагаха значително повече ядра и нишки в сравнение с моделите на Intel при това с доста близка производителност за такт и дори успяха да конкурират HEDT платформата на компанията с новите си Threadripper процесори. Всичко това предизвика ускорената поява на Coffee Lake, което беше все същата Skylake архитектура, но вече с добавени 2 ядра и още по-високи спрямо Kaby Lake честоти.

За съжаление 10 нм. продължи да е мираж, и се наложи Skylake да види още две прераждания, първо като Coffee Lake Refresh с още 2 добавени ядра (общо 8) и още по-високи честоти, но на 14 нм +++ технология. И тук започнаха да се виждат проблемите с тази технология, като консумацията на върховите модели започна да достига до 200 Вт при изключен лимит на консумацията. Междувременно 10-нанометровата технология най-накрая започна да дава резултат, но само с модели за преносими компютри с доста по-ниска честота от тази на десктоп моделите. Междувременно конкурентите от AMD преминаха на 7 нм. технологичен процес на TSMC, което им позволи дори да представят 16-ядрени процесори за десктопа и изключителните 64-ядра за сървъри и HEDT, като заедно с това успя да изпревари Intel и по производителност за такт, което предишните 2 инкарнации на процесорите им не успяха да постигнат. Така че спасението на Intel остана в гейминг производителността, разчитаща на високите тактови честоти и по-ниската латентност на кеша и паметта.

За съжаление мъките на Intel не спряха, като през миналата година компанията представи за 6-ти пореден пък добре познатата Skylake архитектура с поредната двойка добавени ядра (вече 10 общо), но в нов цокъл и със заявени лимити на консумацията в турбо режим далеч над 200 Вт. и стандартно TDP за отключените процесори от 125 Вт. На 14+++(+ в период) нм. технология. В същото време мобилните процесори вече се произвеждат по 2-ро поколение 10 нм. производствен процес, но по всичко изглежда че тя все още не може да предостави нужните тактови честоти. А междувременно изглежда, че компанията успя да източи целият честотен потенциал на по-старият процес, със заявени максимални работни честоти достигащи до 5,3 ГХц. За капак, от AMD продължиха да развиват архитектурата си и със Zen 3 успяха да изпреварят Intel дори в гейминга, а да не говорим за приложенията, с предимство в производителността за такт достигащо над 20%, а и намалиха изоставането в честоти до едва 200-300 МХц.

Какво остава за Intel в тази ситуация тогава? Явно е, че само с добавяне на още ядра не става, тъй като изоставането им като архитектура е толкова голямо, че 8-ядреният Ryzen 7 5800X процесор на AMD се конкурира спокойно с 10-ядреният Core i9-10900K, а да не говорим за наличието на 12- и дори 16-ядрени модели. Ръстът на честоти с 14 нм вече е невъзможен, а 10 нм изглежда все още не е достатъчно добър за десктоп процесорите?

И както и по времето преди Tick-Tock спасението идва от моделите за преносими компютри. За този пазар Intel всъщност има нови архитектури и то цели 2, като Sunny Cove и Willow Cove използвани в процесорите, познати с кодовите имена Ice Lake (10-то поколение) и Tiger Lake(11-то поколение). Проблемът е, че и двете използват 10 нм. технологичен процес. Но какво ще се получи, ако една от архитектурите се прехвърли обратно на по-старият 14 нм технологичен процес?

Ами архитектурата Cypress Cove и моделите от серията Rocket lake.