Intel Core i9-11900

Консумация и температури

 В стандартен режим Core i9-11900 успява да постигне пиково същата стойност от около 250 Вт. както и когато е с отключен до 230 Вт. лимит за консумацията. След изтичане на турбо периода обаче консумацията му спада драстично и системата демонстрира едва 116 Вт. на контакта. Което, дори ако отчетем разликата в платформената консумация (разликата в ненатоварен режим), го оставя на около 10 Вт дори зад Ryzen 5 5600Х и на 25 Вт зад Ryzen 7 3700X, като тази позиция за първи път може да мине за нещо положително. Това е нормално и се дължи на факта, че на моделите на AMD им е позволено да надвишават 65 Вт., ако термалните условия го позволяват, докато моделът на Intel се придържа стриктно към този лимит. И именно това води до драстичния спад на производителността, който го оставя зад или наравно със споменатите два конкурента.

В същото време, след премахване на  ограниченията Core i9-11900 се изстрелва далеч пред всички останали процесори, дори с над 30 вата пред Ryzen 9 5900X, макар че предоставя далеч по-ниска многонишкова производителност. Въпреки това консумацията му не достига лимита от 230 Вт., поради ограниченията в работата на Turbo Boost технологията. Предполагам, че ако можеше да се активира Adaptive Boost можеше да видим още малко отгоре и като консумация, и като честота, но така или иначе към момента на провеждане на тестовете тази опция не беше налична.

Всичко това показва, че когато Intel успее да натисне процесора в рамките на оптималната крива, то все 14-нанометровият процес успява да постигне завидно добра ефективност. Проблемът е, че това е за сметка на сериозен спад в честотите. В същото време дори и когато всяка мисъл за ефективност е изхвърлена извън борда и процесорът работи за максимална производителност, въпреки това не успява съвсем да се изравни с 8-ядрения си конкурент от AMD, а камо ли с 12- или 16-ядрените модели. Всичко това ясно показва, че какъвто и огромен потенциал да са имали Intel с 14 нм. процеса си, всичко в него отдавна е изчерпено. Което след 6 поколения процесори може да се очаква. Дори и с нова архитектура, подобрената производителност идва за сметка на консумацията.

В същото време огромният кристал на Rocket Lake и в частност големите размери на самото ядро води до един добър страничен ефект – въпреки високата консумация, температурите остават на приятни нива. Факт е, че за целта използвам един доста приличен воден охладител, но все пак при 30+ Вт повече в консумацията, температурите остават в района на тези на Ryzen 7 5900X и далеч под демонстрираните от Ryzen 7 5800X, както и от Core i7-10700K. Още повече в стандартен режим при влизане в 65-ватовото ограничение те падат дори под 50^оC.