Ryzen срещу охладителите, част II – Zen 3

Ryzen срещу охладителите, част II – Zen 3

Някога, в далечното минало, в зората на Ryzen процесорите, публикувах едно кратко изследване на поведението на първите модели от серията с различни охладителите. Тогава материалът се казваше „Ryzen срещу охладителите, част I“, като заглавието предполагаше появата на следваща част, която така и не се случи по различни причини. След тестването на Ryzen 7 5800X и неговите „невероятни“ температури, почна да ме гложди мисълта какво точно ще се случи при ползването на Ryzen 5 5600X с неговият компактен бокс охладител, както и какво ще е влиянието на върху производителността. За това, реших че е крайно време за втора част на древната статия, с участието на общо 5 различни охладителя (+Wraith Stealth), тествани в 9 конфигурации в кутията върху 2 процесора всеки на стандартен и овърклокнат режим.

Конкретно, избрах да тествам двата по-популярни представители от фамилията, Ryzen 5 5600X и Ryzen 9 5900X. Тестваните модели включваха използваният от мен в последните месеци Arctic Liquid Freezer II 280, неговият най-малък събрат, Liquid Freezer II 120, Arctic Freezer 34 eSports Duo (White), DeepCool Gamaxx L120 V2 RGB, Gelid Sirocco RGB и бокс охладителя на Ryzen 5 5600X, който беше тестван само при него. Както виждате избрах микс от затворени водни и въздушни охладители с цени между 70 и 180 лв. с ДДС.

Но преди да стигнем до различните модели, както и до тестовете, нека си поговорим малко за идеята на самият тест. Преди всичко искам да имате предвид, че това не е толкова сравнение на различните охладители, колкото изследване на цялата комбинация процесор + охладител! Т.Е. не очаквайте напълно „научно“ тестване при стабилизирани честоти и напрежения, и напълно елиминирани вариации, за да се покаже кой е най-добрият охладител. Точно обратното! Това, което поне мен ме интересуваше, е как различните охладители си взаимодействат с процесора, как това влияе на температурите и от там на тактовите честоти на Precision Boost и съответно на консумацията и производителността на процесора. Което значи че ще имаме вариации в консумацията на процесора и прочее. Така че ако търсите фиксирано сравнение на охладителите, по-добре директно затворете страницата.

Arctic Liquid Freezer II 120 и 280

Двата модела са от новата фамилия необслужваеми водни охлаждания на Arctic, като основната разлика между тях е в размера на радиатора, както подсказват и имената им. Отличителна черта на тези модели е, че за разлика от повечето други водни охладители на пазара, използват 38 мм. дебел радиатор, а не ~26 мм. такъв. От една страна това им дава сериозно предимство пред другите модели откъм разсейваща площ, от друга страна може да направи инсталирането им в кутията проблематично, тъй като повечето кутии са разчетени именно за по-тънките радиатори.

Заедно с това повишената дебелина прави по-важно и качеството на вентилаторите. Моделите са екипирани с вентилатори от серията P на Arctic с повишено статично налягане, като Liquid Freezer II 120 идва с един 120 мм. такъв със заявена скорост от 1800/мин (55,6 CFM, 2,2 mm/H₂O), докато Liquid Freezer II 280 идва с 2х140 мм. със заявена скорост от 1700/мин (72,8 CFM, 2,4 mm/H₂O). И тук трябва да направя едно отклонение – докато вентилаторът на малкият представител на фамилията се въртеше дори с малко над заявените обороти, тези на по-големият модел достигаха до едва 1530/мин. По принцип по спецификация дадената скорост може да варира в рамките на +/-10%, като очевидно този път съм уцелил долния край на диапазона, което потенциално води до известна загуба на производителност. Но и до по-ниско ниво на шума.

Сред особеностите на Liquid Freezer II се открояват още 2. Първата е фактът че помпата, заедно с вентилаторите се включват към един общ, разклонен кабел, който  минава под оплетката на тръбите. От една страна това позволява управлението на всичко през PWM CPU конектора, както и драстично намалява „веещите“ се кабели, които трябва да прикриете в кутията. От друга страна създава потенциална точка за дефектиране, тъй като вентилаторите използват много къси кабели за свързване с разклонителният кабел, така че ако той прекъсне, ще трябва търсите удължителни кабели. Или още повече ако това засегне и помпата, трябва да сменяте охладителя.

Втората особеност е наличието на малък вентилатор в блока на процесора, който теоретично трябва да помага за охлаждането на VRM на дънната платка. Честно казано не съм сигурен колко точно и дали помага, но пък е добре, че от компанията са помислили за това. Оборотите му достигат до 3500 и има потенциал, ако в бъдеще се започне да се разваля, да издава доста неприятни звуци. Но за щастие може да го изключите от общия кабел.

Комплектът на охладителите беше идентичен, като идва с набори за AM4 цокъла на AMD, както и с LGA 1200/115X/2011-3/2066 на Intel, като последните два са с някои уговорки. Инсталацията за AM4 е относително проста… ако имате 3 ръце, поне с тази, първа, ревизия на закрепянето, като в последствие има и нова, теоретично по-лесна за инсталация версия. Така или иначе в тази версия се използва оригиналната задна планка на AM4 цокъла, като за помпения блок се закрепят 2 метални U-образни скоби, през които преминават 4 винта, захващащи се директно за задната планка, без други крепежи. Което прави нещата сложни, ако дънната платка вече е в кутията, тъй като трябва някак си да се придържа задната планка, като заедно с това самият помпен блок има тенденцията да се мести спрямо избраната позиция, поради силата приложена от огънатите тръби на охладителя, докато не монтирате поне 3 от винтовете. Така че ще трябва да помислите как да подпрете задната планка при монтажа.

Както вече казах, по-дебелият радиатор се оказва проблематичен за монтирането в някои кутии, като например в използваната Be Quiet! Pure Base 500, въпреки че теоретично е предвидено място за монтаж на 280 мм. форм фактор радиатор на тавана, Arctic Liquid Freezer II 280 опираше в паметите, което направи монтажа там невъзможен. Така че единствената възможна позиция се оказа отред на кутията. Поради по-малкия си размер Liquid Freezer II 120 имаше повече възможности в това отношение, като го тествах както монтиран отпред, засмукващ студен въздух отвън, така и монтиран на задната стена, едно доста популярна позиция за 120 мм. модели, но захранвана със затопленият въздух от кутията.

В комплекта и за двата имаше винтове само за стандартно доставяните вентилатори, но имаше и втори комплект по-къси винтчета, за закрепяне на радиатора за кутията. С подходящи вентилатори и с тънка отвертка, теоретично може да монтирате още един комплект, ако използвате по-дългите винтове за монтаж към кутията. В случая на Liquid Freezer II 280 обаче, това прави дебелината на целият този комплект почти 9 см., което отнема сериозен обем в кутията и е потенциална пречка пред инсталацията на видеокарти с по-големи размери. При Liquid Freezer II 120 пък монтирането на задната стена прави невъзможно да сложите втори вентилатор, ако има монтиран вентилатор отгоре на кутията близко до тази позиция, тъй като радиаторът опира в него.

И накрая – в комплекта и на двата идва пакетче с паста Arctic MX-4, която може да използвате за повече от един монтаж, ако измислите как да го съхраните, без да изсъхне пастата.

Цените на Arctic Liquid Freezer II 120 започват от около 120 лв. с ДДС, a на Liquid Freezer II 280 – от около 180 лв. с ДДС.