Arctic Freezer 34 eSports Duo (White)
Зад дългото на вид име стои сравнително типичен на пръв поглед въздушен охладител, който се базира на архитектура с директен контакт на 4х6 мм. топлопроводи. Върху тях са нанизани 54 алуминиеви ребра, с приблизително правоъгълна форма и затворени краища, които имат вълнообразен нарез по ръбовете, насочени към вентилаторите с цел оптимизиране на въздушния поток. Заедно с това, цялата конструкция е покрита с керамично покритие, което освен да придаде наситен цвят, би трябвало да помага и за подобряването на предаването на топлината. Цялата конструкция е дебела приблизително 50 мм, което позволява след монтажа на вентилаторите (103 мм. дебелина) да няма проблеми с инсталацията на паметта. Ширината е 129 мм., а височината от 157 мм. прави монтажът възможен в доста широк диапазон от кутии.
Конкретният модел се доставя с вентилатори от серията BioniX на Artic, които много приличат на моделите от P-серията, използвани в Liquid Freezer II, с тази разлика че рамката им не е пластмасова, а е изработена от твърда гума, което позволява да се обират вибрациите при монтаж към кутия или радиатор. Официално вентилаторите достигат до 2100/мин (67,56 CFM, 2,75 mm/H2O), като в този случай достигаха доста точно до заявената си скорост. Заедно с това, задният вентилатор идва с 4 допълнително залепени гумени блокчета, за да не бъде съвсем плътно залепен за радиатора, което предполагаме би следвало да намали шума от въздушният поток. Самото закрепяне става с обичайните метални скоби, но тук от Artic са проявили доста сериозно творчество, като скобите са стабилно закрепени за радиатора, като минават през дупки в няколко ребра отдолу и отгоре на стека, което прави инсталацията неимоверно по-лесна, в сравнени е с типичните „хвърчащи“ скоби. Така че голямо “БРАВО“ на Arctic за това решение.
Поддръжката на цокли е същата както и при Liquid Freezer – AM4 на AMD и LGA 1200/115X/2011-3/2066 на Intel. В случая инсталацията за AM4 е с една идея по-лесна, като директно към задната планка трябва да навиете 4 винта с двустранна резба, за които се U-образните планки на радиатора се затягат с гайки. Проблемите в случая обаче са 2 – от една страна имаме 3 вида подобни винтове в комплекта, а ръководството е само онлайн, като трябва да сканирате QR код, даден в комплекта, с телефона си и да разгледате кои вид да сложите. Подсказка, става дума за тези с една черта отстрани, като трябва да монтирате с чертата надолу. Вторият проблем е, че ако монтирате винтовете един по един, теоретично може да спрете да се опасявате от пропадане на задната планка, което обаче не значи тя няма да има ход спрямо дънната платка. Местата за завиване на планката стърчат на няколко мм. над дънната платка, което дава възможност тя да се движи в това направление. Което в края на краищата отново означава че трябва да я подпрете с нещо отзад или да я залепите с двойно лепяща лепенка към дъното. Това можеше да се разреши много лесно, ако например с винтовете се доставяха пластмасови шайби, които да компенсират разликата във височината.
Основата на Freezer 34 е доста тясна, като явно е разчетена за размера на LGA 115x/1200 процесорите на Intel. Това означава че не покрива цялата площ на топлоразпределителя на процесорите на AMD, което значи че теоретично имаме известна загуба на ефективност. Практически обаче покритата част явно е достатъчно голяма, за да обхване чиплетите на процесора, защото както ще видите, производителността на охладителя беше на много добро ниво.
За финал – в комплекта на доставка имате същото пакетче с 0,8 гр. от MX-4 пастата на Arctic, като от компанията са предвидили дори възможността да свалите единият вентилатор от охладителя и да го монтирате на кутията, съответно имате нужните 4 самонарезни винта. Което не е учудващо, тъй като този модел има не-Duo версия (Arctic Freezer 34 eSports), която идва само с един вентилатор. По тази причина тествах този охладител както с един, така и с 2 вентилатора.
Цената на Arctic Freezer 34 eSports започва от около 65 лв. с ДДС, а тази на Duo версията – от около 75 лв. с ДДС.
Ех, колко невинно потвърди, че който иска да му е тихо, да си купи кутийка с ултра ниско разходвани компоненти и пасивно охлаждане. Явно който си взема каквато и да е машина с нормални настолни компоненти, се осъжда сам на шум в промишлени обхвати. Докъде доживяхме! А преди 20 годинки си бях взел втора ръка компот с Пентиум 233ММХ, на него лепнато елементарно малко радиаторче, точно така „лепнато“ беше някво желязо и се лепеше магнитно на капачката на процесора, дори не беше сериозно оребрено.
Който и да е от съвремените процесори, като го подкараш на 233MHz няма да ти трябва никакво охлаждане, процесора ще се охлажда през дънната платка.
Много добро и полезно ревю.
Отговор на отговора.
Ако въобще може да се подкара някой от съвременните процесори за настолни компютри на 233 мегахерца…уверен съм, че едно ядро от такъв процесор работещи със спрян SMT, или HT, т.е.само с една нишка, ще е с по-ниска производителност от тази на едноядреният Пентиум 233 ММХ. Белята е, че заради твърде големият период от време който ги дели, е невъзможно да се направи тест в който да влизат резултати и от двата процесора при равни други условия.
Много интересно и информативно, браво!
Интересно четиво, благодаря! Особено за усилията да опишеш монтажа на охладителите.
Завъртете радиаторите и ги монтирайте като хората….нивото на помпата трябва да е под това на радиатора.
@Phono – Ами не, няма такова изискване, това което е важно е помпата да е под НАЙ-ВИСОКАТА ТОЧКА НА РАДИАТОРА, а не генерално под радиатора. Целта е да отиде въздуха във високата част и да не се задържа в помпата, което може да я повреди в дългосрочен план, и да дразни с бълбукане в краткосрочен. И както знаем от физиката в училище, въздухът се изкачва в най-високата точка на затворената система, т.е. е достатъчно само единия край на радиатора да е над нивото на помпата, за да може да обере въздушните балончета там.
Тъй че всички радиатори са монтирани както си трябва.
Гого спри, излагаш се. Ако си онзи фен на нагризаните боклуци от калдата напълно разбирам защо си толкова назад с материала, да си беше направил поне труда да проучиш малко, има достатъчно информация в интернет да си направиш преценка как се представят новите срещу старите процесори.
няма никакъв смисъл от ненадеждните и скъпи водни охлаждания… да бяхте измерили и температурите на VRM, за да видим колко по- високи са при водните охлаждания спрямо въздушните… но глупаци бол… в магазина идват за оферти с водни и аз им казвам, че ако искат водно, да си го търсят от друго място… виждал съм прегрели чипсети заради водно (щото някой навързал чипсета след процесора – като загрее водата, тогава да мине през чипсета)… това не е първото ревю, което ме накара да не мисля за водни…
https://youtu.be/23vjWtUpItk
https://youtu.be/7VzXHUTqE7E
https://youtu.be/nttKqzQiZEo
Първо, тия са обикновени затворени водни, трудно ще прегрее чипсета от тях. Второ VRM температурата я гледах, но се отказах да я вкарвам, щото няма съществена разлика между охладителите. Aorus Master-a има БРУТАЛЕН радиатор на VRM и просто не му се отразява тия температури (температури, между 50 и 60 градуса), отделно има отгоре вентилатор, който прекарва въздух окло него. И накрая – използваните водни не са по-скъпи от еквивалентни въздушни, както се вижда от обявените цени (ако приемем че LCII 280 е на нивото на примерно Noctua NH-D14). Конкретно цената на DeepCool-a е между двата въздушни, а производителността му е на тяхното ниво общо взето, а LCII120 е на нивото на Gelid-a, макар че е по-зле като охлаждане.
Иначе в дългосрочен план водните имат повече възможности да дефектират, факт, защото освен вентилатор, може да замине помпата, да намалее течността или недай си боже да протече. Докато при въздушните единствено може да загубят ефективност от натрупване на прах по ребрата.
Аз съм обмислял водно пасивно охлаждане с радиатор от автомобил. Това би си струвало. Иначе изглежда като излишно оскъпяване и усложняване на системата.
генерално всички водни в ревюто са грешно конструирани, предполагам че заради естетика и компактност тръбите за вход и изход на течността са 1 до друга, и ако се мери температурата в различините части на радиатора ще се види, че коклото и да е голям реално се ползва 1/3 от неговата площ. радиаторите на колите и моторите имат горен и долен изход и са свързани с паралелни вертикални тръби. това не е случайно, но водните захранвания за компютри не се правят от инженери, а от идиоти с визия (така наречените „дизайнери“), които хал хабер си нямат от термодинамика и за това тук се разчита само на действието на смешна водна помпа (гледал съм един куп разглобени водни и само боклуци видях, което важи и за идиотски конструираното водно блокче – направили прорези за течността но много по фини от тези на въздушно, въпреки че трябва да е точно обратното заради хидравличното съпротивление, и това обяснява смешната разлика с въздушно охлаждане…), помпа от пералня е в пъти по добра…
Отново се потвърждава тезата, че що се отнася само до охлаждане процесори в 90% от случаите качественото въздушно охлаждане е почти толкова добро и адекватно колкото и водното. И няма почти никаква нужда от поддръжка.